Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
-
RainaVakova
Поезия » Друга Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ... 204 14 20 -
di_t
Проза » Разкази Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ... 73 3 15 -
Ангелче13
Поезия » Любовна Ти чу ли снощи дъжда
как по стъклата ми тихичко плаче?
Светкавица как раздира нощта
и пробягва тъга по клепачите?
Разчупи тази тъга ... 85 4 7 -
Rois
Поезия Беше странна амалгама.
Опиум, дим и мрак,
чувство, че света го няма,
и твоя отровен живак...
Още усещам вкуса ... 19 -
diesto
Поезия » Любовна Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения. ... 67 4 6 -
jollyroger
Поезия » Друга Да тръгваме ли вече?...*
Приятели!... Земляни!... Дóйде време
да стягаме ракетите за път,
а някъде попътно и да вземем
желаещи със нас да продължат... ... 21 2 1 -
limeruna
Поезия С мека козинка и умен поглед,
зъбки, нокти, вирнало носле
търси птиченца и насекоми
и играе, иска ли, и с мен!
Но ядосам ли го, боцва леко, ... 67 3 1 -
jollyroger
Поезия » Друга Страшна горска приказка...
Нощ в гората... Падна дъжд...
Спънах се във камък.
Изругах, но изведнъж –
мълния и пламък... ... 20 1 -
mariya.g29
Поезия » Любовна Тук, край брега на морето,
времето е сякаш спряло
и душата ми притихнала
е заедно с морето, а то
нашепва ни тихо, че есента ... 37 3 3 -
ivliter
Картини » Живопис, Маслени бои28
-
слънчевка
Картини » Други32
-
ДимитърЙосифов
Картини » Живопис, Акварел10,00 лв. 39
-
rhymefan
Поезия Колчем семейство
се срива, скърбѝ Бог със
скръб свръхгорчива... 19 -
iren5
Колажи133 3 13
-
Соларе
Проза » Разкази Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ... 62 2 10 -
ЦвететоБ
Поезия » Любовна, Друга Затворих мисъл във бутилка,
на залез пред Луната,
коленичих на брега.
Целунах я, помилвах я,
изпратих я с въздишка, ... 88 2 5 -
brinne
Поезия » Философска Реално – нереално
За същността предели няма.
Сами ги слагаме. Те просто са измама,
която в нас е вплетена извечно –
да се съмняваме във всичкото далечно ... 64 5 8 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Оноре дьо Балзак
===== 77 1 18 -
Петър1
Поезия Ето:
изгря слънце,
над рамото ти се показа.
далечно слънце е,
а как ни топли само... ... 45 3 2 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
Нощта се спусна плавно над двореца, тъй както само летните нощи умеят. Елена рецитираше наум и крачеше под колоните в спалнята, вслушана в ударите на сърцето си. Както често се случваше напоследък, кралицата очакваше демона едновременно с нетърпение и отчаяние.
Тук е! Интериорът на стаята просве ... 16 -
Петър1
Поезия Със дънки, без китара,
без "Конверс" на краката стари,
срам голям...
как ще я караме така - не знам:
пътуването твърде дълго продължава, ... 49 2 2 -
mislitel
Поезия » Еротична Горя! Ела да угасиш пожара...
Аз чакам и без глас те викам...
От страст олово ме изгаря,
ти знаеш... какво искам...
Ще го направиш – устните ти мамят, ... 88 2 8 -
aap
Поезия Гарван... Гарвана, око не вади.
А защо и с любовта, не е така?
Който злото търси,
злото да му се изтърси!
Любов, любов не дава... ... 30 3 -
ЕленаДамянова
Проза » Разкази Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ... 81 1 9 -
Сенд
Поезия » Любовна Око зелено гледаше в дъжда,
един чадър плата си бе разперил
и под проливната вода
усмихната жена си бе намерил.
Тя локвите прескачаше с финес, ... 151 10 11 -
NadeBo
Поезия КЪМ СЕБЕ СИ
Вървиш, летиш, или пълзиш,
все към себе си пътуваш.
Дори живота си на друг да посветиш,
чрез себе си в него съществуваш. ... 14 1 -
mariankrystev
Поезия » Източни форми Хей, сърце, не пускай корени в земята,
защото в нея е попила мъката.
Не се потапяй надълбоко във водата,
защото ще натежиш и ще потънеш.
Не влизай безсмислено в огъня, ... 40 1 3 -
DaniBo
Поезия » Любовна, Друга Отрицание на отшелник по учебник с дебели корици,
умиращи птици, шевици по скъсана риза... написа за мен...
А аз за теб какво да напиша? Издиша като балон,
наклон заледен, раздвоен човешки ум, куршум,
наивен костюм, препариран лъв и кръв на болен... ... 18 -
iliqnakzkz
Поезия Толкова си пясъчен.
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание. ... 23 -
paloma66
Поезия ... А лятото - така и не дойде.
Три месеца - валеше, и валеше...
Продъни се от дъжд това небе!
Реката - мътно придошла течеше.
Пернатите във близката гора - ... 78 8 10 -
LuluSana
Поезия » Авторска песен Ще се заключа!
С триста ключа -
криви и ръждясали.
Ще се заключа.
Зад вратата ... 15 -
Eipril
Поезия » Източни форми Между две думи,
между четири очи
вали тишина... 68 3 5 -
Eia
Проза » Разкази - Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ... 166 7 21 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми "Не позволявай на хората да те въвличат в техните бури. Привлечи ги в твоя покой." Ами, аз се провалих... Не успях да привлека никого в моето тихо пристанище... Хората ги вълнуват бурите, пиратите, съкровищата... Никого не го е еня за огледалното спокойно море в което се оглежда луната... УВИ... 33 1 2 -
Eleya
Поезия » Друга Тръгва към слънцето Змейова севда,
тръгва по пътя си либе да търси.
Нейде отгоре луната я гледа,
нейде отдолу реди земетръси.
Някъде в тъмното шушне калина, ... 52 3 3 -
thedac
Поезия » Друга Ще пиша ли история с това,
че кървавите мои кулоари
събраха хора в пролетни нивя,
където не цъфтяха минзухари?
Кого ли не завари вечерта ... 26 1 1 -
Samadhi
Есета » Философски Необходимото – никога не ми е липсвало. Никой дъха ми да окове не би посмял. Достатъчна ми е глътката свеж въздух – дарът от надвисналите над мене сини небеса. Докато дишам – съм. И онзи ненадминат Художник ме кани и чака в платната свои – широки, пъстри, ярки. Ако се заседя само в червеното, вероят ... 64 2 3 -
ИнаКалина
Поезия Този свят без любов е загубен!
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ... 94 11 17 -
kdlaz
Фотография » Архитектура56 1 3
-
honesty
Есета » Лични Ценностната система е съгласуван набор от етични ценности на дадено лице, организация или общество, които служат като стандарт за насочване на човешкото поведение във всички ситуации. Добре дефинирана ценностна система е моралният кодекс.
Пише го в Уикипедия и всеки може да го прочете, но не в това ... 29
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
