14 558 резултата
- Ти си Вселената? – попита учудено момичето.
- Точно така, скъпа Шарлот.
- Как е възможно това? Ти не си живо същество.
- Напротив. Аз съм по-жива отколкото ти някога си била.
- Но все още не разбирам? Защо съм тук? ...
  337 
Утрото беше мрачно, а в стаята беше топло и задушно. Той стана, отвори прозореца и преброи до 30. Точно на колкото години е. Затвори го бързо, потръпвайки от студа, който навлезе. Начумерен и сърдито, на времето, си направи силно и ароматно кафе в кухнята.
В сребърен поднос добави няколко сладки в ч ...
  683 
Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги когато правех това си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента обаче установих, че нямам нито едно такова...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се пр ...
  1584 
Поради чести премествания от адрес на адрес и смяна на квартири, реших, че трябва да се освободя от някои вещи, които вече не ми харесват или не ми трябват. Вещи, чиято стойност не е от значение. Попаднах на средно голям кашон пълен с компакт дискове. Започнах да преглеждам един по един по заглавият ...
  665 
Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ...
  796 
Из „Дочуто от съседната маса?
- Какво сте се умълчали бе? – провикна се Петко още от вратата на кръчмата. - Също както Бате Бойко на разпитиге в Панкрац?
- Петко, не говори глупости пред хората! Баце ако си бе мълчал, нямаше да лежи толкова малко при чехите! Там не си поплюват с криминалните престъп ...
  532 
Сутринта беше тиха, както обикновено в този запустял и осиротял град. За разлика от вчерашния ден, който беше изключително слънчев и топъл, днес беше студено и мрачно. Имаше гъста мъгла разточила пелерината си върху гребена на река Дунав примесена с дим от комините на къщите и блоковете наоколо.
Как ...
  606 
Милано очароваше с мода и стил. Милано е градът, в който израснах. Тук се запознах със Стефани, Клариса и Изабелла.
Аз съм Патрисия и ще ви вкарам в моя свят. Годината е 2010г. Заповядайте!
Алармата ми звънна, точно преди да целуна най-прекрасното непознато момче в съня си. О, не време за училище. Т ...
  494 
ТОСКА
И тая сутрин подраних.
Още е тъмно, но вече съм в голямата стая, пред голямата маса.
Когато работя върху сложен проект, изпадам в състояние, при което се объркват дни с нощи, при което не знам има ли ме, няма ли ме. Прилегна ли, уж да поспя, пред очите ми се явява това, което проектирам и в по ...
  477 
Космосът- образование на бъдещето/разказ/
Анна- Мария и Джесика били неразделни приятелки още от както се помнели. Но сега, в навечерието на Коледа тяхното приятелство щялло да претърпи почти непреодолим обрат заради един глупав сън, който и двете приятелки сънували по едно и също време. Нито Анна- ...
  924 
Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ...
  792 
Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ...
  1313 
Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ...
  938  20 
Пред огледалото съм.... А там стои образ на друга жена, която не познавах. Коя беше тя и как се появи? Почувствах, как вътрешното ми „Аз” потъна в небитието и изчезна само за един миг. Нима на никой не се е случвало подобно нещо? Не знам дали заслужавах съдбата си, но със сигурност заслужавах да изп ...
  948 
Тя не се чувстваше щастлива напоследък.
Напоследък не се чувстваше щастлива и тЯ.
Повикаха се и се събраха. Беше минало време, не бяха се виждали.
И телефонните им разговори се бяха разредили.Станали бяха сухи, делнични, бланкови... Питаха се коя как и какво, протоколно послъгваха, че са добре.
Пред ...
  1552  12 
Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната зад ...
  962 
Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ...
  1610 
Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...
  891 
- Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...
  1011  11 
Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...
  1096  11 
Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...
  833 
В орбиталните пространства на Вселената, времето тихо въздиша и суши своите мисли по невидимите нишки на просторите в хоризонта. По оплетените им жици на фона на звездното небе се очертават накацалите несбъднати образи, които се менят в екзотични проблясъци. Светът примигва в други светлини - премин ...
  812 
Религиите, че трябва да си отидат, трябва и ще си отидат, ама как, като не искат? Когато не знае нещо човек, пита. Все някой може да е осведомен по въпроса. Та и аз реших да питам моя приятел. Но за да не се издавам, че се занимавам с такива глупости, че пък и книга пиша за тях, реших така, по-отстр ...
  1111 
Шаранът ще стане вкусен,мислеше си Ана, беше му сложила лук, орехи и лимон. Искаше да зарадва мъжа си. Извади рибата от печката и я сложи на масата. Наближаваше времето съпруга й да се върне от работа. И той си дойде късно вечерта на три гроздови.
- Глупачка с глупачките, миналата година ти казах, ч ...
  1001 
С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си по ...
  635  25 
Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че ...
  1222 
Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...
  1093 
Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ...
  670 
Тоя половин час се разтегля до четиридесет и пет минути преди криминална лаборатория да се върне у дома. Единият от колегите на капитан Вентури се позиционира стратегически срещу рутъра и започва да го гледа втренчено, белким тръгне, а другият тръгва по нишката на Ариадна, сиреч – телефонния кабел. ...
  598 
- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...
  1346  19 
Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...
  1248 
Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Щ ...
  1328  14 
Малката Ели живееше със своята баба в покрайнините на градчето. Тя ставаше всяка сутрин и отваряше прозореца за да види как слънцето надничаше през боровете в двора. То огряваше ангелското и лице и баба и всеки път се разплакваше. Малката и внучка, беше единственото, което и остана след смъртта на д ...
  1007 
Самота, отново самота. И тънка нишка, просмукана влага. И прозрачни чувства. И едно отражение в отсрещния проплакал прозорец. И дъх по запотеното стъкло. И мъка и удари от сърца.
Колко копнеж се е събрал... Вплел се е в мен - един безкраен копнеж...
Пристрастих се към този вечен мой катарзис. Ето и ...
  884 
- Мамо, мамо, виж какво намерих - калинка!
- Прекрасна е, Алиса, много е красива. Колко е съвършена само с тези черни, умело изписани точици по аленото й гръбче! Като я погледна такава мъничка и беззащитна чак ми дожалява за нея. Защо не я пуснеш да си върви по пътя?
- Не, мамо, защо трябва да я пус ...
  684 
– Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.
– Обичам и двете – въздъхна момчето.
– Какво?
– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.
– Излизаш с две момичета значи? ...
  770 
Мисъл в полет
Крещи любовта като ято изплашени птици. Лети през мечтите на отминалите дни. Пътуват нежност и свян, прегърнати от младежки блян.
И чудо! Вяра прозира и всичко долита в тръпнеща длан.
Лунна ласка - спътница в мечтите, за лека нощ шепти! Само чиста съвест иска прошка. И ако прошка ти да ...
  728 
И напусна Сатаната мрачното си убежище и заброди по Земята. И вкара човеците в изкушение, и подтикна ги към грехове, и разврати ги, и зло наля в сърцата им, игра си с тях и им се подигра за слабостта, и черни адски мъки в замяна им даде. И така безчинства хиляди години…
И дойде деня през лето 2019-т ...
  1132 
Тя беше елхова играчка. Имаше алена сламена рокля с голяма златна панделка, златни коси, черни очи, малки изящни устни и крила от сламени стръкчета. Не можеше да лети, но беше нежна и красива. Това беше тя. До нея висеше един метален дядо Мраз. Беше сребристо лъскав, облечен в червен костюм и такава ...
  651  23 
Чакалите виеха в гората. Спря. Сърцето й блъскаше бясно в гърдите, страхът сякаш дълбаеше дупка в стомаха й. "Не мога да се върна. Дума съм дала. Той ще ме чака." После тръгна, едва-едва. Стараеше се да стъпва тихо, оглеждаше се да не би случаен пътник или закъснял пияница да й препречи пътя.
Луната ...
  854  11 
Предложения
: ??:??