20 078 резултата
В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ НА ЖИВОТА
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...
  355  17 
Сърце каменно и болно,
стои си вечно недоволно.
Обвито в мрачна глухота,
затворено за чуждата съдба...
  252  14 
Със всеки критичен глас,
със всеки субективен провал,
със всеки пропадък във мрака,
се оправда, когато си откъсна главата
и я захвърли с цялата си волева сила ...
  93 
Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена, ...
  170 
Искам всичко да знам,
как не ме е срам!
В този живот препускащ
и немалко хрускащ!
Книгите са милиони ...
  323 
Аз гневях ти се, псувах, гълчах,
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
  167 
"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...
  182 
Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...
  167 
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
  165 
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
  137 
Искам те - макар да съм момче опасно.
Отдавна...Чуй,да сме наясно:
Ти нямаш допир с мен и сантиметър,
а и аз не съм и оня - свети Петър!
Просто съм пияница, бараба, тарикат. ...
  191 
Изкуството е като спорт:
с трениране cтpeмим cе към успеха.
Tалантът не достига за рекорд:
той е само връхната му дреха.
Ho кoлкo ce издигaт c пoдлизypcтвo ...
  118 
Вървеше тъй изнемощяло,
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен, ...
  174 
Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...
  125 
НАПИСАНО СЪС СЪЛЗА
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...
  374  14 
Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
  220 
КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен. ...
  181  12 
Преди, сега и после,
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...
  242 
Поетите, те също имат майки,
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война, ...
  220 
ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...
  152  10 
Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
  244  14 
И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
  175 
От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...
  213 
А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
  145 
Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето! ...
  176 
Там където са парите,
няма място за душите,
и купува и продава,
всичко дето обитава.
Няма майка, няма татко, ...
  123 
По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
  332  15 
Love is like a battle trial:
A wind that's playing with the skirts.
Sometimes it meets denial
And it often hurts.
Love is like bipolar maniac: ...
  165 
Блаженство би било или товар,
да правим равносметка на живота?
Вересѝите към Божия кръчмар,
баланса не оправят със банкноти...
Размахва среден пръст и гледа страшно, ...
  166 
Последен стих. Осъмна непрочетен.
Ръката, що написа го, заспа.
Заспа листчето в джоба на поета
приело кротко своята съдба.
След кратки сълзи и след дълги речи ...
  597  17 
Във Коледната тиха, свята нощ,
когато е облякла сняг земята,
огнище нека стопля те с любов,
и Бог да те закриля във делата.
Щом грейне Витлиемската звезда, ...
  250  13 
Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...
  691  11  16 
На тази вечер пак сме близо до елхата,
заедно с близки хора, майката и бащата.
Заедно сме на масата ще подредим блюдата,
днес светъл празник е семеен на родата!
И всички заедно събрахме се на празника, ...
  264 
По Коледа, къде се случват чудесата?
Дали са там, където бомби падат?
Или в гетата, там където всички страдат?
Не питам вас, а питам тук сърцата!
Най-бедните дали си имат и елхичка? ...
  463  11 
ВЕЧЕН ЧУЖДЕНЕЦ
Душата ми е прекалено стара,
за път отдавна е готова тя…
На щастието не открих олтара,
край мен животът тихо прелетя. ...
  261 
Коледа
На Коледа Бог запалва свещите на елхата
и тя грейва украсена с различни светлини.
И някак светло става и на хората в душата
и няма тъга и мъка, радост грее в техните очи. ...
  414 
И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
  202  11 
Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
  164 
Пристигат празничните дни
с каляска от кристален лед,
с надежда да сме по-добри
и много щастие, късмет.
То всеки път е все така ...
  213  17 
Красива си, любима Пирин планина,
изпълнена с обич и на героите душа.
Зиме – снежна, една бяла, нежна красота.
есен си красива, цветна, като наша черга.
Ти някога в пазвите си героите ни сбра, ...
  112 
Предложения
: ??:??