20 318 резултата
Цървулджия
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...
229
1
1
Стана тя, каквато стана -
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...
219
Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...
145
От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...
150
Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
222
4
5
Политна от ръба на пропастта
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх ...
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх ...
456
7
10
Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...
279
3
4
ЙЕРОГЛИФИТЕ НА ЗДРАЧА
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо – ...
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо – ...
298
2
5
Човек, забравил своите родители
преследваше желаната съдба.
Парите станаха му утешители,
а с миналото водеше борба.
Имане, дом и кариера, ...
преследваше желаната съдба.
Парите станаха му утешители,
а с миналото водеше борба.
Имане, дом и кариера, ...
158
Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!
Небето - твой престол удобен,
а звездите са придворци.
Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?
Как не взираш се във сетния им валс? ...
Небето - твой престол удобен,
а звездите са придворци.
Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?
Как не взираш се във сетния им валс? ...
205
Бялата лястовица
Една малка бяла птица, лястовица
носи на хората вяра и надежда една.
За здраве, щастие и късмет отнякога,
вярват хората че е от Бог пратеничка! ...
Една малка бяла птица, лястовица
носи на хората вяра и надежда една.
За здраве, щастие и късмет отнякога,
вярват хората че е от Бог пратеничка! ...
264
1
1
Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...
160
2
2
Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
236
1
1
С бързи крачки вървят годините.
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
527
3
13
По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...
170
2
Ще заспя в прегръдката на вятъра,
за да се докосна до звездите,
а душата ще плени спектакъла,
претворил реалност от мечтите.
Ще се сгуша в облака на тайните, ...
за да се докосна до звездите,
а душата ще плени спектакъла,
претворил реалност от мечтите.
Ще се сгуша в облака на тайните, ...
170
1
2
Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...
190
Ето ме и мен, нареждам се
в редицата от безброй месии,
гол, препасан с тога снежнобяла,
из пустиня безгранична скитам се,
търсейки затънтеното село невежо, ...
в редицата от безброй месии,
гол, препасан с тога снежнобяла,
из пустиня безгранична скитам се,
търсейки затънтеното село невежо, ...
188
2
А пролетта ми – кротка заблудена есен,
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.
Зеленото ли? То е само камуфлажът, ...
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.
Зеленото ли? То е само камуфлажът, ...
201
4
5
Ако всички, които твърдят,
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът. ...
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът. ...
146
1
Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...
235
2
6
ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...
178
3
8
Започваш живота си от нула
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата ...
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата ...
187
1
Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
137
1
ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
495
6
10
Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
183
2
2
Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...
380
14
14
В себе си да вярваш е нужно!
Много чакане и трудности има
в тоз наш живот, това е тъжно,
но щастието е цел постижима!
Не подхождай със страх към света, ...
Много чакане и трудности има
в тоз наш живот, това е тъжно,
но щастието е цел постижима!
Не подхождай със страх към света, ...
621
Врабеца летеше в небето,
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца ...
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца ...
445
6
18
Преди да се изплашиш, че ще тръгна
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...
417
4
3
Дълбоко в очите пролет настана.
Зазвучава валсът на любовта.
В полусън, в тайна нирвана
пулсира сърце в миг доброта.
Дълбоко в очите смисъл прошепва ...
Зазвучава валсът на любовта.
В полусън, в тайна нирвана
пулсира сърце в миг доброта.
Дълбоко в очите смисъл прошепва ...
433
4
8
Къде си се загубила, човечност,
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...
181
2
Тук живея в спрелия миг
и на Добротата тайно се вричам.
В душата ми грее Божият лик,
живея тук, за да обичам.
Светлина от могъща любов ...
и на Добротата тайно се вричам.
В душата ми грее Божият лик,
живея тук, за да обичам.
Светлина от могъща любов ...
739
5
21
Два тайни силуета
тихо се обичат.
С любов, отвъд поета,
свобода предричат.
Живеят в свят студен, ...
тихо се обичат.
С любов, отвъд поета,
свобода предричат.
Живеят в свят студен, ...
479
4
УРОК ПО СВЕТЛИНА
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
163
2
4
Въпреки дните трудни,
дето животът оплете,
гледам с очи будни.
Избирам да съм Цвете.
Цветята са деца на Бога, ...
дето животът оплете,
гледам с очи будни.
Избирам да съм Цвете.
Цветята са деца на Бога, ...
233
2
3
Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...
199
6
5
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора
"Как да откриеш хвърчащите хора, ако нямаш криле за мечтите си"
Ивайло Диманов
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора,
ако нямаш мечти като техните, ...
"Как да откриеш хвърчащите хора, ако нямаш криле за мечтите си"
Ивайло Диманов
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора,
ако нямаш мечти като техните, ...
232
2
2
Мила, как да те видя желая,
по бузите да не текат сълзи!
Много болка има, иде края,
ще вехнат кокичета и рози!
От живота тъжен съм огорчен, ...
по бузите да не текат сълзи!
Много болка има, иде края,
ще вехнат кокичета и рози!
От живота тъжен съм огорчен, ...
739
В тайна вплетен ден,
умислен е светът.
С море от мисли в мен
търся смисъла отвъд.
Безтегловност, тих копнеж- ...
умислен е светът.
С море от мисли в мен
търся смисъла отвъд.
Безтегловност, тих копнеж- ...
320
1
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
