20 547 резултата
Ще си отидем от тоя свят,
уви, ще дойде и моят ред.
Към отвъдното вси вървят -
туй ни е делът клет.
Напрягам аз своята мисъл - ...
  698 
Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
  804 
Той, животът, е път и посока!
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...
  1293 
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
  834 
Есента...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...
  711 
На къде така? Защо светът е пълен с лъжи?
Не ме поглеждай, просто спри!
На къде така? Още ли чакаш твоят ангел да те навести?
Не ме поглеждай, просто остани!
Това съм аз. ...
  661 
Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...
  557 
Сутрин се будя
с мисъл за смисъла
и все си се чудя,
дали съм написала,
дали съм предала, ...
  973 
Животът е безсмислен.
Написан като по учебник,
Преписан от предци,
за шестица в нечий дневник.
Човекът за земята, ...
  768 
Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
  449 
Наблизо някъде Равел –
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то ...
  538 
Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...
  791 
Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...
  1156  12 
Вземи си болките Живот,
не виждаш ли, не ти ги искам,
отсей онези късчета любов,
дано, дано да ме заситят!
Вземи си смешните премени, ...
  615 
Търся те още от дете и ако не вървя добре
на него винаги му се иска да умре
но поредното препятствие идва не като нещастие
по пътя към изграждането, на твоето щастие,
а е следващото изпитание - по високата летва, ...
  1024 
Светът...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...) ...
  539 
Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...
  1525 
Знаеш ли, често се губя сред мрака,
който присъства във битието.
Чудя се какво ли в него ни чака?
Тъжно ми плаче тогава сърцето.
Някак си чувствам духовните липси, ...
  579  12 
Жълтеникаква, изваяна от цветовете на гората
Тя дойде, почука по стъклото, седна
Огледа влажните нослета на децата
Съблече лятото, и ме погледна.
Не можех да сваля очи от нея ...
  776 
Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят - ...
  1560 
Тихо!
В очите му, чувам аз, нещо шепти...
Да може тишината му да замълчи!
Изострям слух, опъвам тетива,
душата ми се впива в неговата... ...
  830 
Буен кон в ергелето,
немерна сила, суета,
прелива от любов сърцето
в стройната, здрава снага.
В галоп препуска устремена ...
  531 
Почакай! Опомнѝ се! Накъде вървиш, човеко?
Прехласнат, с този празен поглед в бляскави реклами.
Фалшиви идоли те тласкат в гибелни пътеки.
Не си щастлив, нали?... Защото някой те измами!
С боклук задавяш непрестанно своята планета. ...
  614 
Осъдени от думите на зли езици,
очистени от някаква любов,
разделяме се като ято птици
а после търсим благослов.
И толкова са слаби знамената ...
  855 
The dance
is my command
of language soft and smooth
that's used through every time and place
where love exists in our abandoned world. ...
  1689 
Животът ми съвсем не е безгрешен,
правил съм грешки, уви...
но най-страшните ми грешки са,
че , макар и неусетно , с думи съм наранявал жени…
Думите кол са в сърцето на всеки ...
  598 
Бавно стапя се в нощта,
останалата по погрешка,
в мен последна капчица надежда.
Неразбрана от света,
непрестанно аз скърбя, ...
  402 
На тебе Господи се моля в тъмнина,
за верен път, посока, светлина.
Израснах аз във мрачни времена,
безбожни, пълни със духовна нищета.
Режим с жестоки комунисти, ...
  462 
Не съм избирала нито къде да се родя,
нито каква, дори и спомен нямам
кога и как дошла съм на света...
Едни съм чувала, ги щъркелът донесъл,
но появила съм се аз във късна есен - ...
  526 
Уморих се да имам надежда,
но едвали да пиша ще спра.
Все по-често главата си свеждам
и жадувам за дума добра.
Пред земята сме всичките равни, ...
  889 
Черен е денят,
Но бяла е душата ми.
В слънчевите дни,
Очите ми съзират само тъмнина,
Там където уж не съм сама. ...
  1034 
Есен скръбна е дошла,
разпери вечността крила.
Накъде води моят път не знам
и вървя по него сам.
Тревогата си опитвам се да овладея, ...
  607 
Лъжа и наглост водят към провал,
какво тук значи някакава си личност?
Когато липсва капчица морал
господства тоталната циничност!
  738 
Животът- дважди, трижди интересен,
от векове за никой не е лесен.
От раждането, че и до смъртта си
го носим всички ние на дланта си.
Изпуснем ли го в миг и от ръцете, ...
  787 
Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...
  537 
Причини, следствия,, последствия,
мотиви, оправдания -
животът от решенията наши изтъкан е;
грешни, безгрешни, ту тъжни, ту смешни -
това е той днешният. ...
  411 
Самота...
В палитрата на залеза магично
размиват се изящни цветове...
Морето стене всеки миг различно
сподиряно от волни ветрове... ...
  424 
Ти си в допира лек на жужаща пчеличка,
размножила живота, дарила му сладост.
В неуморните, хранещи клюнове птичи
малки човчици жълти, разтворени лакомо.
В благородния храбър делфин - избавление ...
  1359  29 
Когато бях готов да отмъщавам,
с това, че себе си превръщам в лед -
и всеки, дръзнал да ме сгрява,
би бил осъден на ковчег,
тогава Ти дойде и ме докосна! ...
  662  13 
Живей в оковите на роба
И спи на неговия нар корав,
И кретай в същата прокоба,
не бягай във летищния ръкав.
Ей тук опитай да си вадиш хляба ...
  466 
Предложения
: ??:??