4 968 резултата
Планината пред моите очи ме учуди, Рила планина богата на много езера е най-прочута, аз замръзнах от тази красота, това ли не е чудо? Замръзналите върхове стигащи до облаците бели а край тях ангелите пели, сякаш пиян аз се поклатих от големите размери.
  361 
Разказвам нова слънчева история,
присъни ми се рано призори.
Но Марта е завзела територия,
за месеци напред се въдвори.
По женски се развихря господарката, ...
  289 
Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото, ...
  384 
Зад прозореца ми, хора и пътища
до които достигам "случайно",
познати от минало и от бъдеще
за уроците и в ретроградното!
Разплитам кълбото на времето ...
  249 
Поизбледняла е от студ тревата,
над тъмните ù пазви дреме скреж.
Поизсребрява бавничко луната,
звездите тихо чезнат от копнеж.
Копнеж по недоизживяно лято, ...
  279 
Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата ...
  337 
Ставащото сутрин слънце
огрява моите гърди
и времето е ясно,
облаците бавно
минават през моите очи, ...
  339 
Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.
На щанца ски обула, по въздушна струя, ...
  643 
Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...
  297 
М
Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...
  452 
Когато птиците политат
в небето, обагрено в цветове,
двама влюбени гледат се
и сърцата им пеят в ритъма
на бриза, който идва от на ...
  803 
Утихна зимата – дали си тръгва?
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее, ...
  384 
В призрачната тишина блести луна.
Сняг, в цвят лила в дворове и пътеки,
следи замита вятър, като с метла
улиците тихи със снежинки дребни.
А мразовитата мъгла, покри света. ...
  446 
Днес опитах, ей, Богу, невръстният ден бе свидетел,
да направя леха под конец за неникнало цвете
но земята е кална и мокра и рано е – зима.
Сякаш чужда настръхва пръсттта – нелюбима.
И с насмешка врабчето забързано люшва стобора, ...
  244 
Подскача слънчевият лъч игриво
по сводестите покриви в града.
Листата, жълто златни като пиво,
на клоните одеждите предат.
Намига тайно там мансарда стара ...
  422 
Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени ...
  395 
Февруари нрава си показа,
галопиращ с буйни ветрове.
Развял перчема си доказа,
че такъв си е от векове.
Немирен, волен, своенравен, ...
  515 
Вечерна импресия
Заси́лен ве́черният вятър
внезапно залюля вълни
и се надигна необята –
покрил крайбрежните скали... ...
  462 
Съвсем по есенно облякъл
кошулята от мокра свила.
И плаче, като за спектакъл
пак февруари, но насила.
Приглася му на ксилофони ...
  213 
Денят преражда се отново и отново
със слънчев лъч от изгрева роден,
зарево застила над море - олово
с първото дихание на бриз солен.
Утрото върви, върви по хоризонта ...
  587 
На залеза нотите алени в чувствен акорд
мелодия нежна с безбрежна ефирност разляха.
Последваха облаци слънцето, сякаш е лорд,
на който тържествени, девствени пажове бяха.
А в клоните сгушен, послушен доскоро, повя ...
  1178  11  27 
В морето
от където със зората
ти дойде...
В сърцето,
като песъчинка в мида, ...
  436 
Животът ми минава виртуално,
предимно между четири стени.
Неистински емоции нахално
затулят синкавите ширини.
Душата ми жадува да е вънка, ...
  367 
Изпуснах си парченце от съня.
Денят си глади празничната риза.
Неканен сняг нощес надебеля,
нехае, че навън ще се излиза.
Започна понеделник в пролет взрян, ...
  386  16 
Наяве, цяла зима клепки не склопих,
сънувам онзи топъл дъжд на късен юни,
целува ме, ухаят сладостно петунии,
треперещ буди ме един премръзнал стих.
На рамото ми хлипа вятър заскрежен, ...
  230  11 
Надничах през царевицата в моето село,
Любопитството ме потупваше по рамото с усмивка,
Много гняв съзрях през полята,
Царевица-гризач...
Един цигулар, ...
  412 
Българийо, за тебе поглед рея
загледана в море и небосвод!
Българийо, за тебе аз милея,
за тебе и любимия народ!
Горите с полята - богатство голямо ...
  386 
Вечер в Есента
Във предвидимото въртене на Земята
съгласно галактичните закони,
живеем си комфортно в Необята
редувайки годишните сезони... ...
  424 
Оголи зъбите си Януари.
Размаха шала с белите ресни.
Кълпака у земята си удари,
покри я с чудни, бели пелени!
Като кралица ледена, проклето, ...
  297 
Вали. Дали навън или във мен,
но усещам колко е студено.
Навред е мрачно посред ден,
като грешка, щом е непростена.
Гърми. В мислите ли, на небето, ...
  405 
Заваля снегът, а вън е непрогледен мрак...
дори луната се е скрила, не наднича.
Вятърът навява, раздава го айляк,
серенада свири, на влюбен ми прилича.
Прегръща всичко... дърветата от смях прегъват се, върхарите превиват, ...
  621 
Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони, ...
  427 
Снегът пак тихичко вали,
трепери, мръзне моят ден,
загладил острите ъгли,
кварталът блесва обновен.
Забързан вятър, накъде, ...
  368  10 
Навън януари е много зает,
врабчета лови и ги пуска.
Край него са котета, хишници. Пет,
умилкват се – чакат закуска.
Не знаят, че той за любов закопнял, ...
  285 
Завръщане в Пустинята
Пустинното Време върви с ветровете,
стихийно бушуващи в ритъм бурлив –
а в безкрайната памет на вековете
се пази до днес „сътворителен“ взрив... ...
  515 
Събуди се! Вече няма слънце,
виж колко е студено вън.
Виж и непокълналото зрънце
на засаденото във твоя сън.
Събуди се! Колко облаци, нали? ...
  509 
Тя слушаше капчиците,
които барабаняха по прозореца,
а дъждът забързваше и забързваше.
Беше март и времето показваше
разноликата си природа- ...
  356 
Облачета крехки извисени,
бели, чудни като захарен памук
в космоса сте спрели
и красиви песнички
запели. ...
  449 
Сахара
А Прокълната земя е Сахара –
Животът все в Огън е те́къл,
а дето гори – не повтаря
и сипят се пясък и пепел... ...
  437 
Ловният излет днес бе много специален
Предстоеше да ловувам със самия бай Минко, един от най-опитните ловци в страната. С уважение ловците го наричат "Старшията", защото името му е неделимо свързано с безброй ловни истории. Изпитвах голямо нетърпение да се явя на лекция. Естествено взех първия автоб ...
  236 
Предложения
: ??:??