20 319 резултата
Има бури, които помитат.
Треперещ, мокър до кости вървиш
И сам изтощен ти се питаш
ще можеш ли докрай да издържиш.
И гъсти мъгли те обгръщат ...
  229 
Работят всички, както могат.
Труда заплащат им с пари.
Дали са малко или много,
сам нека всеки прецени.
С пари да купиш можеш всичко: ...
  457 
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака, ...
  300 
Имаме малко време на Земята,
що ни е дадено от Господ Бог!
Ще дойде ли нявга светлината,
или по принцип светът е жесток!?
Съществува ли въобще душата, ...
  354 
КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД
Раззина паст седефената нощ,
погълна лакомо селцето пусто.
И тутакси – иззад плета, до пруста,
без звук разля се лунният разкош. ...
  248 
В лилава люлка горестта ми дреме
от здрач и мраз във януарска вечер.
Броя секундите си- празно време,
в живот от дъх на божество изсечен.
Сънят ми бял- реалността прониза ...
  237 
Шейна на път сред снежна буря.
Безкрайна страшна пустота.
Камшикът гърбове прежуря,
за да поддържа скоростта.
Във впряга всеки с нрав различен. ...
  224 
В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
  232 
ДО ДЕСЕТ БРОЙ
Тъй често евтини и зли
са думите, които ръсим –
като пресъхнали трохи
от ресторант с покривки мръсни – ...
  504  12 
ЛУННАТА СОНАТА
В далечен миг, когато бях дете
и вярвах в поучителните притчи,
прохладен здрач нахлу да насмете
от стаята ми гласовете птичи, ...
  234  10 
И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...
  481 
Господин Балкански
На тебе бай Алеко пиша моите слова
и за твоя герой Ганьо от твоята творба.
Сега вече всички българи сме в Еропата,
но остана си при много хора ганьовщината! ...
  233 
При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...
  646  25 
ЗАДЕН ИЗХОД ОТ СПЕКТАКЪЛА
Панаирът приключи по-рано и вчера в града
бързо сгънаха всички сергии и шарени шатри,
после циганка мете из главната с твърда метла,
и в чували натъпка билети и смачкани карти. ...
  315  11 
  180 
В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...
  251 
По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
  342  12 
Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
  476 
Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
  218 
Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
  251  10 
По долищата зли, криви, трънести драки виреят,
накъдето да тръгна внезапно попадам все там
и парченцата стих пак закачва по тях суховеят
и парченца душа... друго нямам какво да му дам.
И излишен, проскубан, самотен, денят ми опърпан ...
  287 
Не разрушавай прекрасното.
Не го и променяй отново.
Не го превръщай във нещо очаквано,
наслади му се. И не мисли много.
Не отваряй очи! Изненада е! ...
  308 
Следи от белези,
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години, ...
  238 
Защо ли мъча се да впримча
със думите реалността;
защо ли ми е тази рима,
щом друг представя тя света
на теб, читателю коварен? ...
  219 
КАПКА ЛУДОСТ
Стига ми да помечтая,
че дъждът ще зашурти
и сред звездната ми стая
ще запеят сто щурци, ...
  233  12 
От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
  457 
ИЗДРАСКАНО НА КРАЙПЪТЕН КАМЪК
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...
  222  14 
Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...
  428  13 
В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ НА ЖИВОТА
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...
  600  16 
Сърце каменно и болно,
стои си вечно недоволно.
Обвито в мрачна глухота,
затворено за чуждата съдба...
  356  12 
Със всеки критичен глас,
със всеки субективен провал,
със всеки пропадък във мрака,
се оправда, когато си откъсна главата
и я захвърли с цялата си волева сила ...
  164 
Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена, ...
  318 
Искам всичко да знам,
как не ме е срам!
В този живот препускащ
и немалко хрускащ!
Книгите са милиони ...
  536 
Аз гневях ти се, псувах, гълчах,
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
  236 
"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...
  259 
Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...
  223 
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
  238 
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
  238 
Искам те - макар да съм момче опасно.
Отдавна...Чуй,да сме наясно:
Ти нямаш допир с мен и сантиметър,
а и аз не съм и оня - свети Петър!
Просто съм пияница, бараба, тарикат. ...
  305 
Изкуството е като спорт:
с трениране cтpeмим cе към успеха.
Tалантът не достига за рекорд:
той е само връхната му дреха.
Ho кoлкo ce издигaт c пoдлизypcтвo ...
  176 
Предложения
: ??:??