3 061 резултата
Не изплувайте, горещи стари спомени
от затворени, заключени врати.
Като сълзи недоизплакани, неотронени,
не изплувайте, от спомени боли...
Не изплувайте... като вълни ...
  629 
Г О Р Ч И В Е П И Л О Г
В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която
ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство
Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.
Декорите на моя малък свят се разлюляха. ...
  367 
Разхождам се - пиян до веждите от тишина.
Препъвам се във самотата си – полегнала пред прага.
Готов съм да завия и да удрям като ураган,
а тя – гризе обувките ми с остатъци от пясък.
Преминава куче някакво и развява звезден шал, ...
  714 
Въртя се в орбита
около своята звезда,
застинала в момента
на избухване,
въртя се ...
  685 
Има нещо сгряващо
в есенните вечери
между 6 и 10
Има нещо стойностно
в жълтите искри ...
  425 
Благодаря ти, че си до мен
и изслушваш всеки мой проблем.
Благодаря ти, че през таз година
всяка трудност с мен премина.
Благодаря ти, че с усмивка ме даряваш, ...
  923 
Сърце, туптящо
в бяла чаена чашка
като врабче
окъпано във опиум,
като несбъдната маянска ...
  1156 
От балкона на надеждата
с крясък грозен отлетя
кукумявката квартална,
заселила се тук наскоро...
Във клюна си понесла е ...
  677 
Ще ти бъде ли тъжно,
когато умра?
Ще пророниш ли сълза,
затова, че ме няма?
За хубавите мигове, ...
  744 
???
Сивото приляга на ножа във гърба ми,
на дамската ми чанта и скъсания куфар,
и без това отдавна вече нямам „пътища“,
протърках и железните галоши - и приключих
с житейските поуки и любовите, ...
  687 
Бях искрена, откровена до болка...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха как да понесат истината.
Бях винаги на среща, подарявах съветите си...
Посочиха ме с пръст, защото не знаеха какво е да имаш приятел.
Бях подредена и целенасочена, нахално-устремена... ...
  1038 
Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.
Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.
Помня как с целувка изтривах му бръчките...
Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.
Помня и грях и падение! Помня възходи! ...
  601 
Очите бавно давят се без дъх,
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои, ...
  405 
Л
* * *
рециклирам
един стар стих
в него ме обичаш
аз те обичам ...
  509 
Черно вино си ти.
От твоята отрова отпих.
Беше отдавна. Но ме боли.
Щом се вгледам в черни очи.
Вече не вярвам в лъжи. ...
  562 
Повиках те. Но беше твърде рано.
Различно бе. Във време разпиляно.
Изгубих те. Сред думи - шепоти
в цигарен дим от вчерашни желания.
Поиска ме. Не бях готова. ...
  578 
Дунава замръзва, но благодарение на твоето горещо сърце
няма да замръзне напълно.
А това сърце принадлежи на една красива жена,
която и денем и нощем ни дарява с любов.
А любовта е над всички. ...
  954 
Аз пък от вятъра не се отказвам!
Особено ако е топъл и галещ!
Храня птиците със жито,
топля се с озъбеното слънце
и броя капките дъжд, ...
  767 
Да си изкривя чертите,
цялата нарязана и вдлъбната,
отнел си ми и името
и кожата ми смъкна от лицето.
Аз съм никоя ...
  675 
Ако искаш да ми бъдеш приятел – бъди!
И аз ще бъда твой приятел…
Ако не искаш – недей, но и аз няма да бъда зад теб…
Плащам само изпитото и нито капка повече!
Ако искаш да ми бъдеш познат – нека. ...
  700 
Небето пада в косата ти
и лумва тревата ядосана
от този тъй внезапен плюшен допир.
Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -
страх ги е да не оставят белези. ...
  678 
***
оцелях
от твоята любов
припомням си сега
какво обичах ...
  522 
Убедена,че няма сбъдване -
една от мечтите ми
гравираше с палец послание
върху крайбрежния камък на утрото...
Друга – оптимистично настроена - ...
  587 
В морето на живота е скала,
блъска я разпенената съдба.
Тя е пълноводна буйна река
забързана през гори и поля.
Тя е огнен плащ страстен, ...
  662 
С атлазената морска шир,
с бели дантели пробягващи
и плажът с пясъка фин,
бляскав брокат сякаш е...
В безвремие да съзерцавам, ...
  423 
Сцена, артисти,
игра, разни мисли.
Сълзи - трагедия,
смях - комедия.
Декори, светлини... ...
  467 
Животът минава, времето тихо тече...
вървя аз по земния път бавно,
но нещо в мене гори...
нещо красиво от мене си тръгна...
времето не лекува... уви... ...
  3390 
Лунна светлина
Лунната светлина ти видя и тръгна към нея със затворени очи!
Защо не видя пътя към реалността - там бяхме ние!
Сега далеч от нас, но винаги в сърцата, щастлива ли си ти, кажи,
и моля се аз добре да си ти!? Не искам болка да чувстваш - достатъчно изтърпя, не искам тъжна да си ти - радв ...
  764 
Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...
  478 
Нощна пеперудо, ще се опариш от цигарата ми.
Не се мами от лампата, тя не е твоят пристан.
Тя само пали огън по дърветата,
настръхнали от любовта на вятъра.
Звездите също светят ...
  497 
Забравих си жилетката у вас
и онзи, шарения шал.
Забравих си целувките, надеждите и думите -
ей ги там, във въздуха висят си още.
Забравих си мечтите и копнежите - ...
  837 
И ето, дойде ден за последно сбогом,
а какво да кажа на сърцето, то крещи -
не си отивай, мамо, моля те остани!
Утрото е празно, а вечерта е тъжна,
звездици плачат от небето и ридае сърцето! ...
  10902 
ЗАВРЪЩАНЕ
Добър ден!
Не ме очаквахте, разбира се, но – добър ден!
Аз съм оня - дето го ядоха вълците.
Е! Ето ме! Връщам се, само моля - не хълцайте! ...
  646 
Изливат се думи - безверни слова.
Как исках да бъда аз птица една.
Но блуждение е мойта душа-призрак витаещ,
а времето спряло - мъртва вода.
Нима не ще усетя тоз вятър блажен ...
  530 
отхапвайки
червените ябълки
на още несбъднати
сезони
не ...
  471 
много, много, толкова скоро,
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус ...
  903 
Из Досието на Истината
(малко сюрреалистично)
Истината лудо люби се с Живота.
Нахалният, изменчив похотливец,
понякога прегръщаше я страстно, ...
  489 
Ако си тръгна от света сега, внезапно,
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега, ...
  641 
Увиснала паяжина
в многоъгълния свят,
уловила в мрежите си
белия ми ден.
Тишината ранена простенва. ...
  896 
Истина
Моля някой да ми даде думата,
имам нужда да изплача чувствата си.
Как не успя да кажеш истината поне веднъж,
ти бе всичко за приятелите си, ...
  670 
Предложения
: ??:??