41 831 резултата
Бавно през трафика лазят,
забързани хора, коли...
Делника яростно газят,
нарамили своите съдби.
Някои бързат, пресичат ...
  237 
На изток от Рая, се събират мечтите,
в гората, под покрив от звездно небе.
Приели криле, с песента на щурците,
наивни и дръзки, като малко дете.
На изток от Рая, се сбъдват желания, ...
  487  34 
/малка история/
Понякога от любовта горчи,
от тази, дето е несподелена.
За тебе само имах аз очи,
а твоите оставаха студени. ...
  419 
Правда, светлина ни дай,
злото от нас ти отдалечи,
на завистта да дойде край,
народът да спре да мълчи,
да не бъде като стадо овце, ...
  305 
Не се смалявай,
за да се впишеш в общество,
което така или иначе
винаги те е сочело с пръст,
заклеймявайки душата ти за странник. ...
  168 
Не казват дните колко още имаме
от шарената им вина до лудост,
че Странността не помни името си,
когато и в еднаквото сме други.
На тръгване животът съжалява ли ...
  205 
Във скайпа ми пристигна странен гост.
Стъписах се и чаках обяснение.
А той зададе ми един въпрос:
С какво аз мога да помогна?
Представител съм на изкуствен интелект ...
  259 
Редя си рими, римички безчет,
основно стихоплетствам,
стихотворствам...
Понякога и аз съм отегчен,
но най-добрият съм в това, безспорно. ...
  726 
Не е ли малко прекалено
икони, но във стихове, да пишем,
в които нашите фасони
с величие във думите да нижем?...
Раздаваме се безрезервно там - ...
  141 
Тъпче тревите конят с копита.
Пита – не пита, вода – напита.
Гривата – в пяна. Вода – мълчана.
Момини устни – къпини вкусни.
Вис – модроока. Вода – дълбока. ...
  142 
Не, не воювам. Няма за кога.
Ръждясва кротко по ъглите мракът,
напразно вън и мелниците чакат.
На Росинант израстнаха рога.
Не съм Овен аз. Вече не бода. ...
  528 
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки…
П.П.Славейков
В трепкаща, светла
ладия лека – луна, ...
  189 
С дъхът си вятърът в косите ми се спря
и цяла нощ във тях се лута.
Поиска нежност да сънува, тихичко заспа,
за цяла вечност, може би минута.
Сънува моите мечти във светлосини багри ...
  307 
Стихчета редя си прости
всеки да ги разбере.
С тях посрещам свидни гости,
който иска, ги чете.
Добре дошъл си ми и ти, ...
  150 
В гривната вплетох синьо мънисто-
да ме предпазва от уроки.
Завистта е хиена петниста,
обръща всичко наопаки.
Съвестта ми обаче е чиста, ...
  551 
Душата ми затънала е в марк.
Сърцето ми - заключено за радост.
И как да разбера? Не зная как -
коя е по-горчивата забрава.
Ще дойде лято, ще изгрее слънце пак. ...
  269 
Ще изтрия лицето си от сълзите
просто ми е писнало да се преструвам.
С надежда живея като чиста река
научих се да не се страхувам от болка.
Вървя напред без страх и съмнение ...
  735 
„Не се сърди на дъжда. Той просто не знае да вали нагоре“
Вл. Набоков
На дъжда не се сърдете, хора –
проекция на нечия мечта,
той не умее да вали нагоре. ...
  262  11 
Колко пъти, прегърбен от страх
гледах ниско, а не във очите.
Много чужди животи живях
и житейската драма доплитах.
Колко вечери, взрян във свещта ...
  228 
Искаш да говоря все лъжи. Да ти кажа, че в душата ми е пролет.
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...
  157 
"Смисълът" не ми се полага -
била съм някога грешна
и дълбоко в бездната падам,
прегърнала бебешка дрешка.
А тя във ръкавите празна ...
  213 
Ела, поне за малко да поседнем,
преди да сме нагазили в октомври,
че всяко лято всъщност е последно
и няма повече да се повтори.
Листата на дърветата умират, ...
  200 
Забрави Дон Кихот за вятърните мелници,
изпи до край горчилката от чашата.
Ръждата пропълзя и сивите му делници,
прегърнаха с доспехите си самотата.
По пътя някъде изгуби Росинанта… ...
  364  19 
ИСТИНСКИ РАЗМИСЛИ
(за лъжата)
Човекът все за истината претендира
и сам за себе си във всичко я намира.
Щом истината друг му нарисува ...
  287 
Не идвай никога,
защото няма смисъл.
Тук няма нищо от това
което търсиш
и аз съм просто сянка ...
  219 
Какво от туй, че вече преминавам
на попрището жизнено средата.
Душата ми е вулканична лава,
изригва влюбена и осъзната.
Намирам поводи да се зарадвам, ...
  249 
Земята ще те търси – само тя,
когато губиш себе си в премеждия.
Остават шепа есенни листа...
Земята ще ти донесе надеждата.
Земята ще те помни – само тя, ...
  417  14  33 
***
Лист след лист,
листо след листо...
Сред листата на книгата –
листата на роза.
Няма бодли, ...
  211 
Сега не ни разделя друго освен вечността.
Точно тя, приела клетвите ни за вярност,
обгръща тихо раменете на любовта,
но чувствам лоното ѝ самотно и хладно.
И я люлее, а аз люлея се с нея, ...
  242 
Не убивай тишината с излишен шум,
и не чукай на врата залостена отдавна.
Не потискай чувствата с логика и ум,
плачи когато мислиш си, че трябва.
Не мълчи, а викай, смей се и ругай, ...
  340 
В мислите си крия светове,
разбивам порти, бутам непреклонни зидове от камък.
С очите си разкривам чувства,
откривам и погребаното надълбоко,
намирам сълза, запечатана в картина. ...
  290 
***
На крак да спиш, ще закъснееш.
По истини да ходиш, ще сгрешиш.
И да събираш, пак ще разпилееш
стотинките си за бакшиш.
И ето – толкова разбираш, ...
  241 
Шарена съм като пеперуда.
Любовта е моя дестинация.
Може би изглеждам малко луда –
на живота правя дегустация.
Пия дъжд. Танцувам под капчуците, ...
  218 
Когато питат ме какво е дом
За твоите ръце се сещам
Където винаги намирам аз подслон
След всяка хубава и лоша среща
Когато питат ме за добротата ...
  164 
Депресията във времето я няма
Отива гордо си дъжда
Слънцето идва днес на смяна
За да попие нечия тъга
Думите тука са излишни ...
  122 
Напускам полутонове, мъгли.
Надига се завеса на мълчание.
Сред светоносни реещи лъчи
откривам щрихите на Вечното Послание.
Дали ще се изгуби тайният Му смисъл, ...
  229 
Време, спри се! За къде презглава
като лудо препускаш през дните ми?
Нима не разбираш? Точно сега
най - те ценя и изпълвам с нов смисъл.
И понеже не зная до кога и доколко ...
  589 
Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини, ...
  361 
С пуйезия реши да си изкарва хляба
една пуйетеса апетитна...
Сега от кобра е по-слаба
и духа ли, възможно е да литне...
Да, трудно се задържат килограми, ...
  440 
Дариха ми я – малка, крехка,
смути ме тоя странен жест.
Признавам, бе случайна среща,
но ме вълнува и до днес.
На улицата – сред позната проза, ...
  340 
Предложения
: ??:??