42 241 резултата
Питам се...
дали някога ще поискам да целувам отново,
да целувам наистина,
не само веднъж,
а дълго, продължително, до живот, ...
  416 
Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.
Тогава бях лист от малина, ...
  476 
Сестрата влезе, нова банка включи,
на шкафчето лекарствата остави.
- С късмет сте вие! Много страшни случаи
съм виждала. По-бързо се оправяйте!
Днес главна визитация минава, ...
  1155  15 
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...
  770  10 
Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам, ...
  888 
С лъчи усмихнати и коси
с мен си играе огледалото.
В сърцето си дъгата носи
отрязък мъничък от цялото,
с което пълен е деня ми, ...
  465 
В мотела, станал с изненада стряха,
Момчил плати за още две нощувки.
След час отново в болницата бяха.
Без сянка на притворство и преструвка,
и двамата с тревогата за Роси ...
  1071  15 
Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа? ...
  412  21 
Как минаха годините, сестричке,
а ти остана си така, все млада.
В сърцата ни си ти на всички,
но няма те тук, няма те и няма.
От снимки, спомени, ни гледаш ...
  382 
Бушуваха вълните
и капка по капка океанът пресъхваше.
Излизаше...
Всичко капеше през двете скалѝ,
моите очи... ...
  379 
Отрязох всичките си коси,
с цвят на черна орхидея.
Изгорих робата на лунна чародейка
и заклинанията скрих.
Август, любов моя-лято с жарки ...
  761  13  20 
Когато тишината ми говори
и нещо не ни пречи за това,
без думи сякаш ми шепти отгоре
и пиша най-красивите слова.
Когато тишината ми пътува ...
  1083 
Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...
  338 
Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
  360 
Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах че загинала съм вътрешно в безследност. ...
  888 
Кресливи истини,
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...
  461 
Нищо даром днес не идва, уви,
трябва да си го вземеш с борба!
Но не се предавай, напред върви,
само тъй ще е добра твоята съдба!
Почти цял живот ти се мъчиш, ...
  490 
Наеха стая в малкото мотелче –
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...
  1059 
Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.
Стихосбирка ли да си създам -
с хилядата изтрити стихоплета.
Написани макар със плам
и със дъх на ракия и мезета. ...
  672  12 
По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...
  518  17 
Изчакай да се стъмни
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...
  334 
/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...
  475 
Дори и Рики – странен мълчаливец –
следеше дългокраките мадами
по плажа с поглед вял. И саможивецът
усети, че са те в семейна драма.
Полина се престори на вглъбена ...
  1129  20 
Аз вече казах-"Напусни!",
не можеш времето да върнеш ,
това със нас било е
някога преди ,
това от много време е ...
  400 
Напълни си с вяра сърцето,
побеждавай злото всеки ден,
заслужи закрила от небето
и тъй ще бъдеш ти спасен!
Вярата ми дава сила, ...
  446 
Съдбата ни събра!
Сърце от огън и лед в едно.
Ти ме палиш, аз те гася.
Накрая всичко се върти.
И в очите ти виждам любов - ...
  470 
Дъждът вали, целува я. Примрялата
земя под него пие, до насита.
Дали любов е? Сигурно. В началото,
за края буреносен и не пита.
Топи се и под устните му, нежните, ...
  439 
Момчил от вчера беше неконтактен,
дори със Поли трудно той говори.
Видя, че Роси сришом пак е плакала,
душата му безмълвно се затвори.
Разбираше упорството у нея, ...
  609  12 
Много хора маската си слагат,
истинските си цели прикриват!
Как хората да ги разпознават,
как истината те да разкриват!?
Хора, на думите им не вярвайте, ...
  422 
По улиците от натрошени стъкла
се влачим, като плужеци лениви,
и лигите от кървава следа
бележат пътищата ни, като мастило.
Голяма част от нас са вече голи, ...
  347 
- На тази сцена правят Аполония.
- През есента ли? Пак да дойдем искам!
- Не зная отсега дали възможен
ще бъде отпускът ми и разписан.
- Вий двама сте и казваш, че добричък ...
  1116  12 
по Реймънд Чандлър
Горещо лято. С намека за буря.
Намръщен мизансцен в среднощен бар.
Почти кристален звук от лед се удря
в износени стени, а стар блусар ...
  886  10  19 
Защо трябва да мамиш хора,
о, хитри, непочтени човече!?
Няма тъй да си скриеш позора,
с лъжата няма да стигнеш далече!
Разбирам, че понякога тъй се оцелява, ...
  605 
Свещеното...
от звук с мастило се изписва,
и се подреждат парадигми живи.
И все напред, напред човекът бърза-
самосъзнанието назад опъва, ...
  560 
тези дни очаквам да завали
за да мога спокойно да гледам през капките по стъклото на прозореца
без да виждам наистина
и да тъгувам
само защото обичам да си припомням ...
  502 
Красиви са летните вечери,
с аромат на окосена трева.
Звездите дори разсъблечени
от небето надничат сега.
Чу се песен тиха, лирична - ...
  569  16 
***
Светът, във който съм роден -
със него и ще си отида!
Ще го браня -до последно!
Свил се - като какавида.
Най хубавата дума-Мамо! ...
  307 
Допий кафето си, приятелко,
не го гледай с поглед замечтан.
Студено е, както е в душата ти,
едва ли виждаш някой там.
Горчиво е, усещаш го в устата си, ...
  371 
На Росинанта ме веят ветрѝща,
боса и все гологлава,
вечно до вътъка болките нищя,
в битка за кумова слава.
Мелници страшни. Два-три великана. ...
  853 
Полина с цветни моливи в ръката
оставил бе Момчил да си рисува.
Детето му бе с дарба и душата
на таткото от щастие ликуваше.
Статив ѝ беше купил и записал ...
  505  14 
Предложения
: ??:??