20 030 резултата
Щом думите се спънат посред път
и истината все не им достига...
Щом във леда огньове разгорят -
от няма пепел те възкръснат в книга...
Щом всичко събере се във мига, ...
  657 
След години на проза
и фотография
Всред пейзажност релефна
на монитора тих
След отчаяни опити ...
  1277 
Стоя в шумна пъстрота
и често губя се из нея.
Затисната от мисъл-самота,
заспивам при катарзиса на Гея!
Сред празни думи на ята ...
  530 
БОГАТ–БЕДЕН
Вечерят, в тишина обвити,
в луксозен дом със много стил и красота.
Щастливи ли са? Като не могат да си преброят парите,
но няма глъчка на деца. ...
  1152 
Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...
Няколко си свята, символи и остарели правила...
Лесно тъй реди ли се животът, както майсторът изкусен прави икебана?
... и поглеждам в овехтялото си шкафче - там се гонят старите мечти...
За миг отвръщам поглед и обърсвам своите ...
  971 
Когато се пробудят
чувствата
като диви реки,
излели потоци
скръб и гняв ...
  598 
"... думите са като птици –
отлитат, за да вкусят свободата
и се връщат сити от самота..."
Думите ми – неверници,
отлитат като птици, ...
  739  10 
Сонет
В ума ми никаква идея не се пръква,
фантазията спи без цветове, ни плод.
Угасва пламъкът на буйния зилот,
когато отказът на Ева го обърква. ...
  888 
Ако човек не може да не пише,
макар да не реди куплет,
дори над листа само да въздиша,
душа той носи нежна на поет!
И ако нечия сърдечна болка ...
  713  15 
Когато тръгвах към живота,
устремът ми беше непокорство.
Учех се да плувам
в най-бурната река.
Водовъртежите ми бяха, ...
  759 
Обичай своите малки деликти -
без тях ти си нищо, финито!
Душата ти пада, първо залита,
после страда, боже, не питай!
Нека с тях се открият проблеми, ...
  484 
Ако някой някъде те поздрави -
кимни охотно, поздрави и ти!
Ако някой някъде те заклейми -
усмивката широка залепи!
Ако там, където идеш ти... ...
  973 
РЕКАТА НА ЖИВОТА
Във времето е неизбежно потопен човек...
Усеща неговия непрекъснат ход със неохота...
Не се опитвай ти живота да научиш или разбереш!
Не се отдалечавай от реката на живота! ...
  1008 
Трябва, предполагам, да пиша…
Казаха ми, че ми се отдава.
Казаха ми и да не спирам да дишам
" - вдишвай, издишвай... от тази „няма смисъл” зараза..."
Добре, де, ще дишам, щом трябва, ...
  716 
Небе, трева, притихнали гранити
и отгласи от времето изтекло...
Космичен прах се сипе от звездите.
Тук всеки край e занемяла вечност.
Едно дърво със клони ме обгръща, ...
  934  11 
Небето скоро ще затвори
изложбата си за дъждовни гоблени.
И залезно кристални перли
в бродерия с брокат и шума
изпъстряха простора горе. ...
  769  10 
Когато вземе, че сърцето заговори,
шепне и напява ти неща прекрасни,
разумът с него по закон ще спори
и ще изкарва чувствата ужасни.
Ще те лъже, че не трябва да обичаш, ...
  599 
Недописаните ми думи
разстрелват съня ми,
деня ми разкъсват,
ръфат от плътта ми,
алчни и хищни, ...
  543 
Когато си щастлив, от радост грееш...
Всеки от теб неволно се привлича
и лесно е и песен да запееш,
и всеки се кълне, че те обича...
Когато си нещастен, в изпитание - ...
  862 
Щом научих
от учителя по история,
че България се е мила на три морета,
веднага си помислих за нея,
че навярно ...
  408 
не е написано за определен човек...
може би е своеобразен протест срещу свръхпотреблението, замърсяването на природата, безогледното черпене от ресурсите и, както и принизяването на Морала като човешка ценност...
Поздрави и усмивки!
:)
Стрелят го, разпват, набиват на колове, ...
  2052  40 
Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...
  605 
С окови железни
оковах доброволно и тази стена.
Не чакам аз вече възмездие,
погребах тук всеки цвят,
всеки вик „свобода!”. ...
  633 
Живял ли си на този свят,
сълза отронвал ли си в самота
и щастие на някого ти дал ли си?
Живот от себе си дарил ли си
и нечия ръка държал ли си, ...
  630 
Сама съм...
Потапям се в мъгла от чувства,
в сълзи и смях залива се брегът.
Танцуват лудо нощни пеперуди...
Или пък здрачът губи се в контура сляп. ...
  635 
παράλλαξης *
“Колко чужди товари изхвърлих зад борда
... уморих се, а има още толкова много...”
“На нас, Човеците не ни е дадено да съдим”
Колко съм различна днес от вас! ...
  527 
Изпих дела си и излюбих всичките мъже,
мнозина от които искам да забравя.
Макар да мислеха - морето е до колене -
те пак и в плиткото се давеха.
Не можех да спестя пари - ...
  1134 
Влюбване
Ослепяваш внезапно. Все едно си видял
ярко слънце с очи заслепени.
Нищо друго не виждаш. Нито пък си разбрал,
че пълзиш през света по колене. ...
  815 
Дали ще мога аз да продължа,
годините на болка да отмия,
живота си да върна и сама
греха от съвестта си да изтрия?
Покорство ли ще трябва, или дух ...
  783 
Вита стълба води във небето -
във небето синьото, където
Господ на ребро се излежава
и с различно време ни дарява!
Ако Господ весело се смее, ...
  1201 
Истинските хора
Прикрити зад никове, в свят виртуален,
играещи роли, избрани от нас,
набираме страх от контакта реален,
комплекси създаваме час подир час! ...
  1090 
Животът –
карнавал с различни маски,
в ръкавите си скрил непостоянството,
с което вярвахме на истината в царството,
а все живеехме във скута на лъжата... ...
  1184  44 
Посветено!
Оплакваш ми се, че ти е малко имàнето.
Знам, много повече от мен имаш,
наум ти се присмивам и си мисля: “Да ти имам проблема!”
Мен ме е залюляло такова има-нямане - ...
  595 
Една старица ми прошепна:
"Върви напред, това не е мъгла!".
Не ù повярвах и останах, погълнат в празна самота.
Помислих си, че всичко зная,
но лъгах се, лъжа се и сега. ...
  456 
На себе си как искам да приличам -
на всеки от жарта си да отдавам,
след птица влюбена да се затичам,
писмо до мен да пратя позабравено.
И лунните пътеки да пребродя ...
  531 
Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,
не искам да съм тъжна и сама,
очаквам хубавото да се случи -
да полети света ми с любовта.
Не искам да порасна! Да повяхна... ...
  531 
Пак цветно боли с тази болка позната -
когато валят пръски прашна дъга.
И чувствам как лази към мене тъга,
... с години таена така,
както сенки се крият във мрака. ...
  865 
Повея вятър в клони на дърво,
едно листо откъсна се и падна.
Проплака пътьом своето тегло
и участта си недна и проклета.
Във ранна есен първо беше То, ...
  627  11 
Пред Твоята Вечност аз падам
и с преклонение свеждам чело.
Към Безкрая Ти жадно ръце аз протягам
и дъхът ми търси Твоето Око.
Към Безсмъртието Ти велико ...
  511 
СИЯНИЕ
В изоставен фургон в планината,
покрай път криволичещ и тесен,
ме завари веднъж тъмнината
на мъгливата, сънена есен. ...
  433 
Предложения
: ??:??