20 280 резултата
ПОЧУДА
Крясък от болка,
вик на забрава,
огън от страст
и искрица от спомен. ...
  569  13 
Колко истински хора има в живота ни?
Колко истински клетви, чувства, слова...?!
Колко от тези неща са измислени...?
И колко от тях са лъжа, за беда...?!
Колко ли пъти нас са ни лъгали? ...
  571 
Към Безкрая!...
Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!... ...
  991  35 
Там, където
слънце в очите няма да блесне.
Там, където...
дори цветя не цъфтят.
Там, където ...
  597  11 
Сънуват малките хора
на бурите замъка
нестандартно приказен
докосват някой път
големите Гъливеровци ...
  587  15 
Молитва
Говори...
с глас,
обвит от
безмълвие. ...
  966  12 
Като срамна болест
или дълг неплатен
негодникът крие се в мишина
и дебне за своя ден.
По някаква своя вяра ...
  455 
А времето заспива...
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
  1380  27 
Вяра
"Лошото се познава
по тълпата около него."
Сенека
Пропукаха се шепите, ...
  798  31 
Заспивам в гнездо от кукувича прежда.
Юрганът е от птичи пух,
таванът е небе.
От тази синева хипнозна
навремени съм на върха, ...
  453 
Кога свободата ще
се
научи да
боледува...
  518 
В тихите вечери
накъсани спомени
паметта навестяват -
душата смущават.
И бледите им сенки - ...
  600 
Как не ми отиват тез сълзи!
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава... ...
  656 
А К О М О Ж Е Х . . .
На Nikol, тя знае защо...
Ако можех, щях да те прегърна,
да те отмъкна някъде в безкрая,
ребрата на Адам до кост да върнеш, ...
  685 
Опипвам с тиха нежност всяко венчелистче.
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си. ...
  500 
За живота кратък
шепне листопадът...
Плод горчив и сладък
всекиму се пада.
За живота вечен ...
  900  30 
Вълшебна формула ли си над океана,
или на отговора закъснял си края...
Звезди изпращаш, смях и сълзи даряваш,
с магическа власт в гърлото ми засядаш...
Застиваш от векове на желания остров, ...
  436 
Животът ни - секунда суета
в неспирния поток на времето.
Сълза на падаща звезда,
отнесена от нея надалече.
Животът ни - виенско колело, ...
  584 
Какво ли трябва, за да бъдеш майка -
грижи, ласка или безсънна нощ.
О, не! Това е само зрънце
от жертвената майчина любов.
Да бъдеш майка значи: ...
  5769 
ДИГИТАЛНОСТАЛГИЧНО
Главата ми е сивотронна бомба,
а кожата - недонадупчен тъпан.
Не знам какво е митническа пломба,
но днес съм пак като от слон настъпан. ...
  546 
Една чашка джин с лед,
втора, трета, поредна
и всяка е последна,
изгубваш реален мироглед.
Струва ли си, ми кажи, ...
  680 
в безвремие
стопяват се ъглите
на липсваща
безкръвна
тишина ...
  912  24 
Защо не се усмихвам вече?...
Защо виждам само падащите листа на есента?...
Умирам всеки ден, за да мога да живея,
боли ме всеки път, когато си поемам дъх...
очите ми са пълни със сълзи, ...
  732 
Къде е моментното
състояние на
съпричастност с
вечните
символи?
  525 
В ПРЕГРЪДКАТА
на СТАРАТА ЛОЗНИЦА
На К. М.
През влюбените нощи на щурците
в душата ми припламнаха искрици ...
  915  17 
Очи, търсите ли нещо зад мен
в невидима гънка покрито...
Угасва ли последният фенер,
търсете го само опипом...
Очи, помръдвате ли мъртвата точка, ...
  570 
Страхът ли дяволски ни мами?
Духа ни вплита в етикети?
И вместо свидните си рани,
разменяме познати клетви.
Страхът ли слага ни рога? ...
  1151 
Самотна си, самотна си, душа,
и като вик във теб отеква тишината.
Студена и безкрайна е нощта,
когато в теб притихне леден вятър.
Затворена зад стъклена стена, ...
  645 
Примирени, днес лежите
върху голата земя.
Колко спомени таите,
тъжни есенни листа!...
Бяхте близо до небето, ...
  944  24 
Край!
...
Съм ли?
...
Тишина, оглушително тиха, ...
  848 
В памет на най-скъпия баща на света. Обичам те, тате!
От пътя земен ти се отклони,
избрал посоката е някой, слепи сме да знаем,
ти, татко мили, сам живота ли си нареди?
Или пък той е писан знак съдбовен. ...
  1588 
1. Обичай живота, какъвто си е!
Живей го така, както можеш!
Прави това, което за теб е добре!
И мечтай за това, което не можеш.
2. Недей да се пазиш за бъдните дни! ...
  564 
Колесницата на вятъра съм впрегнала
да оре душата ми - сиротната,
за сеяч съм викнала моретата
да засеят в нея ураганите.
Да бушуват в нея чувствата - ...
  1094 
Жените - те са гари
мъжете влакове,
очаква всяка гара своя влак,
да дойде, в нея той да влезе,
да се изпразни, да се напълни пак ...
  685 
Стискам свободата си.
В душата.
Скрита надълбоко
зад слова,
зад презумпции, ...
  532 
Забързано минават дните
и огърлицата редят -
мъниста пъстри от съдбите
докоснали с ръка деня.
С различна форма и разцветка, ...
  847  18 
Достойно да живееш
като стар,
е нужно
разумно да си се трудил
като млад.
  691 
Луната няма да изгрее,
не види ли я Слънцето с жарта си.
Кавалът няма да запее,
чобанин не го стопли ли с дъха си.
Лозата - просто е дърво, ...
  612  10 
Реката минава точно през мен,
на лакът нанизала моята аура -
до оня завой, до крайния бент,
до гарвана вперил очите си траурни.
Бълбука по моите остри скали, ...
  775  12 
Ангелите сдобиха се с черни одежди
и забавляват се дяволски с кървящите ни души.
Горят сълзите лицата ни, но пазим последни, нереални, скъпи надежди. . .
Силни сме, въпреки страданията неизпяти, но истински.
И на клада често горят ни страховете наши. ...
  696 
Предложения
: ??:??