4 974 резултата
Ѝма и листà
непожълтèли,
въпреки че са
оесенèни! -
Те към пролетта ...
  383 
Светлина в тъмнината е тя,
озаряваща всичко край мен,
като страстна, прекрасна мечта,
като блясък искрящо зелен.
*** ...
  355 
За двора ми на село
На село двора ми е райската градина,
спасих го с копане на гадната трева.
О, радвам му се аз по не една причина,
че раснат в него мойте семена. ...
  589 
Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.
Шрапнели от пяна и пясък ...
  498 
Сутрешна разходка
Във утрото, докато още не препича,
обичам в селото да повървя,
когато Слънчо срамежлив наднича,
преборил мъжки нощната тъма! ...
  615 
Вечерта се гримира,
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел ...
  799  11 
Ноември е тъжен.
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича, ...
  2152 
Аз не съм студената зима.
Нито съм горещото лято.
Със сигурност не съм ветровитата есен.
Нито съм странната пролет.
Не съм нощ. ...
  1358 
Кръстоса небето
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре ...
  621 
Ранна есен
Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани! ...
  394 
Нощта е тъмна.
В стаята една свещ гори.
Няма спомени в нея,
които да задържиш.
Времето открадна ги отдавна, ...
  628 
Отново лятото на юг поема
на щъркеловите крила.
Със себе си то пак ще вземе
и слънцето, и песента
на славей, кос и чучулига. ...
  2221 
Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи, ...
  302 
Много бързо върви към края следобед
и пред мен в залеза почива си хоризонта...
Ръмженето на този стол, нарушава мълчанието
и нежен бриз по клоните на дърветата,
връща ме към живота, който ми е по съдба... ...
  672 
Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява,
когато луната опиянява...
В най-малките часове на нощта
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, ...
  703 
Прохладата на дните.
Вечерната романтика.
Покоят на звездите
над блясъка от лампите.
Короните от злато. ...
  691  10 
Моята есен
Есен моя, тъжна и мъглива,
пълна с мъка и тъга.
Есен мила, усмихни се
в тоя час затанцувай и запей. ...
  666 
Последни слънчеви листа
и малки птички закъснели
опълчват се на есента
и къпят се в лъчите бели.
А капчици роса се гушат ...
  340 
С дъжда промиват се стари рани,
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки, ...
  654 
След знойната жега
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария, ...
  799 
Поезията е тежко бреме,
лунатик са мастилени окови!!
Но щом посее семе,
от любов – сам ще се отрови!
  1040 
Зад стъкла огнеупорни
в огъня пращи,
снимка на дете и пони,
жално жена тъжно крещи!
  856 
Дъждът е виновен за всяка сълза,
в душата ми рукнала сляпо.
Събрал е във себе си много тъга,
прогонил е птичето ято.
Свъсен отвънка се мръщи светът, ...
  501 
Под звездите.
В планината.
На тревата.
Четиримата.
Леко подпийнали. ...
  286 
Един кон чувам -по нощите препуска!
Сутринта го скопяват,
между ягоди, здравец и риган,
под липа нацъфтяла.
Цяла нощ на гърба му луната се люшка, ...
  800 
Слънцето - тава бакър
мъчи се да върне Лятото,
на плажа тих, последният чадър
гледа към морето запустяло.
Една вълна се плисва и шепти ...
  2081  16 
Брегът е коленичил пред море,
невинно като поглед на момиче,
с очакването днес да разбере,
че му е вярно и че го обича.
С магично тайнство старият делфин ...
  543  12 
Отдавна студено е във мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен, ...
  520 
Нощта - княгинята на моя свят
в този час със сън неземен ме дари.
И макар очите ми да бяха закрити,
съзерцавах Нейната ювелирност
пред мен да блести. ...
  611 
Внезапно бурята удари
по покриви и тротоари.
И мълния камшици мята
със гръм надолу към земята.
Разцепи се небето вече ...
  427 
Защо не мога да заспя?
Защото мисля по въпроса
за тези слънчеви петна –
отде се вземат и защо са?
Дали от малките телца ...
  702 
Родена съм в студени води от пенливите морски вълни
в ранните есенни дни.
Родена съм златна в листата на септемврийски гори,
изпращаща лятото в последните дни.
Родена съм през циганско лято,затова съм пълна с вини. ...
  1112 
Сив денят е,сива е нощта,
цветовете няма ги, дори от сивата дъга.
Сив копнеж, в сива пустота,
душата сива шепне сивата мелодия.
Сив животът е, сив е и блянът, ...
  611 
Облаците слизат ниско над главите.
Вятърът се спуска долу във тревите.
Слънцето изчезна и не гледа тук,
щото на земята климата е друг.
Цепи се небето- цяло се раздира. ...
  456 
Красотата,
истинска и чиста,
излъчваща невинност, топлота,
дарява щастие и нищо не изисква,
носител на спокойствие и доброта. ...
  994 
Есента ухае на печени чушки,
на презрели домати и провиснало грозде
от бабината градина.
Есен ми е нужна, лятото е за екстремните души.
Да се завия с топло одеяло и да гледам към звездите, ...
  708 
Пристига облачна кохорта,
готова за поредния си бой,
на вятърни коне се носи,
завзема ясното небе.
Залпиращ гръм, разтърсващ трясък, ...
  408 
Предвечер с морето...
Горичка от камъчета
пясъчни стъпки
море от къдрички
ехове вълнички ...
  393 
Свиреп е океанът, в битка със съдбата.
Прибира се, отдръпва се и пак, и пак бучи.
Не спира в опита да вземе късче от земята,
да я превърне в пясък иска, да я разруши.
Водата с плясък шумно се разбива ...
  322 
Ако е
Ако е лято, нека е горещо.
Ако е песен, нека да е свежа.
Ако есен е, нека е красива.
Ако слънчоглед е - нека гледа в теб! ...
  377 
Предложения
: ??:??