5 032 резултата
Вятър вее. Дявол луд.
Нощ протяга пипалата.
Зимата със лед рисува студ,
по сняг се плъзга тъмнината.
Клони натежали се трошат, ...
Нощ протяга пипалата.
Зимата със лед рисува студ,
по сняг се плъзга тъмнината.
Клони натежали се трошат, ...
630
1
10
Ранна утрин и омайващ полъх,
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър, ...
преминават през настръхналата плът.
Довеждаща дъхът до еуфория,
тъй картинна, сякаш е за първи път.
Вторачвам се към парка пъстър, ...
1093
Се скарав со сите
со самата себе
со својата добра волја.
Веќе не градам мостови меѓу луѓето
и онака ќе бидат срушени ...
со самата себе
со својата добра волја.
Веќе не градам мостови меѓу луѓето
и онака ќе бидат срушени ...
342
1
Как хапещо навън е!
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.
1097
СЕЗОН
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради. ...
Есента е циганка крадлива –
летните усмивки ни ограби,
настани се тайна, парцалива
и постла с мъглите си огради. ...
596
1
Зимата разстели своето одеяло,
покри ни с тишина, облечена в бяло.
Извая ледени вълшебства, от красиви по- красиви,
снегът застина във форми причудливи.
Времето сякаш е спряло в полето, ...
покри ни с тишина, облечена в бяло.
Извая ледени вълшебства, от красиви по- красиви,
снегът застина във форми причудливи.
Времето сякаш е спряло в полето, ...
577
1
1
Природата се ражда отново и отново
и става по-красива от кога и да било.
Птици чуруликат, слънцето блести,
животните ликуват, че пролетта се възцари.
и става по-красива от кога и да било.
Птици чуруликат, слънцето блести,
животните ликуват, че пролетта се възцари.
348
Днес отваряйки прозореца,
видях един снежен човек
без палто и без топлина.
Имало я е, но си е отишла.
Главата му беше покрита ...
видях един снежен човек
без палто и без топлина.
Имало я е, но си е отишла.
Главата му беше покрита ...
974
1
4
Мрачно, сиво е навън,
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма, ...
притрепва унесена душата
от моя строшен сън
с невестата и змея в пещерата...
Няма вече сън, унес няма, ...
634
1
4
Рисувам със студени пръсти
снежинки по потните стъкла.
Усмихвам се, а след това ме натъжава,
че побелял е вън града.
Отдръпвам се и сядам на дивана, ...
снежинки по потните стъкла.
Усмихвам се, а след това ме натъжава,
че побелял е вън града.
Отдръпвам се и сядам на дивана, ...
840
Вървя загледана в хоризонта.
Снегът се сипе навсякъде около мен.
Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.
Същото усещане и в моята душа:
тиха и спокойна. ...
Снегът се сипе навсякъде около мен.
Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.
Същото усещане и в моята душа:
тиха и спокойна. ...
956
1
4
ЗИМА Е
Зима е. Снегът като че ли е навалял...
в косите ми. Светът навън е побелял.
А старите прозорци със сребърни цветя
навяват чувството на мрачна самота. ...
Зима е. Снегът като че ли е навалял...
в косите ми. Светът навън е побелял.
А старите прозорци със сребърни цветя
навяват чувството на мрачна самота. ...
857
2
8
в памет на Пламен Ставрев
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла! ...
Боже мой, боже мой!
Все още тя е оцеляла!
Със силата на звезден прибой
иде любовта ми бяла! ...
958
12
Портата само бе останала.
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото, ...
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото, ...
613
2
Небето се намръщи, посивя
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“, ...
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“, ...
1000
5
На юг звездите са узрели диаманти,
изникнали след топлия дъждец
във безпризорните небесни океани.
Търкаля се край тях колата на нощта,
със повея на вятъра се носи, ...
изникнали след топлия дъждец
във безпризорните небесни океани.
Търкаля се край тях колата на нощта,
със повея на вятъра се носи, ...
1154
7
Прегърнаха
снежинките
мечтите ни,
покриха ги
с нежен ...
снежинките
мечтите ни,
покриха ги
с нежен ...
566
2
5
Разбитите врати
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка ...
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка ...
1351
3
В планината
Небето е чисто и синьо...
Препуска Небесният кон.
Опива мe, като със вино.
Аз драпам по стръмния склон!... ...
Небето е чисто и синьо...
Препуска Небесният кон.
Опива мe, като със вино.
Аз драпам по стръмния склон!... ...
600
4
Ѝма и листà
непожълтèли,
въпреки че са
оесенèни! -
Те към пролетта ...
непожълтèли,
въпреки че са
оесенèни! -
Те към пролетта ...
489
1
1
Светлина в тъмнината е тя,
озаряваща всичко край мен,
като страстна, прекрасна мечта,
като блясък искрящо зелен.
*** ...
озаряваща всичко край мен,
като страстна, прекрасна мечта,
като блясък искрящо зелен.
*** ...
413
1
4
За двора ми на село
На село двора ми е райската градина,
спасих го с копане на гадната трева.
О, радвам му се аз по не една причина,
че раснат в него мойте семена. ...
На село двора ми е райската градина,
спасих го с копане на гадната трева.
О, радвам му се аз по не една причина,
че раснат в него мойте семена. ...
668
1
Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.
Шрапнели от пяна и пясък ...
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.
Шрапнели от пяна и пясък ...
548
2
Сутрешна разходка
Във утрото, докато още не препича,
обичам в селото да повървя,
когато Слънчо срамежлив наднича,
преборил мъжки нощната тъма! ...
Във утрото, докато още не препича,
обичам в селото да повървя,
когато Слънчо срамежлив наднича,
преборил мъжки нощната тъма! ...
693
1
Вечерта се гримира,
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел ...
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел ...
855
3
11
Ноември е тъжен.
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича, ...
Понякога сив.
На облак прилича,
но пък красив...
Дъждът го обича, ...
2300
5
9
Аз не съм студената зима.
Нито съм горещото лято.
Със сигурност не съм ветровитата есен.
Нито съм странната пролет.
Не съм нощ. ...
Нито съм горещото лято.
Със сигурност не съм ветровитата есен.
Нито съм странната пролет.
Не съм нощ. ...
1492
4
2
Кръстоса небето
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре ...
невидими облаци
и падна челото
му ниско над нас.
И сякаш отгоре ...
669
1
4
Ранна есен
Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани! ...
Небето есенно е тъмно.
Дъжда край мен барабани...
О, не личи, че вече съмна –
и есента се настани! ...
492
1
2
Нощта е тъмна.
В стаята една свещ гори.
Няма спомени в нея,
които да задържиш.
Времето открадна ги отдавна, ...
В стаята една свещ гори.
Няма спомени в нея,
които да задържиш.
Времето открадна ги отдавна, ...
699
Отново лятото на юг поема
на щъркеловите крила.
Със себе си то пак ще вземе
и слънцето, и песента
на славей, кос и чучулига. ...
на щъркеловите крила.
Със себе си то пак ще вземе
и слънцето, и песента
на славей, кос и чучулига. ...
2428
Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи, ...
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи, ...
345
1
3
Много бързо върви към края следобед
и пред мен в залеза почива си хоризонта...
Ръмженето на този стол, нарушава мълчанието
и нежен бриз по клоните на дърветата,
връща ме към живота, който ми е по съдба... ...
и пред мен в залеза почива си хоризонта...
Ръмженето на този стол, нарушава мълчанието
и нежен бриз по клоните на дърветата,
връща ме към живота, който ми е по съдба... ...
777
Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява,
когато луната опиянява...
В най-малките часове на нощта
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, ...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява,
когато луната опиянява...
В най-малките часове на нощта
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, ...
833
Прохладата на дните.
Вечерната романтика.
Покоят на звездите
над блясъка от лампите.
Короните от злато. ...
Вечерната романтика.
Покоят на звездите
над блясъка от лампите.
Короните от злато. ...
731
5
10
Моята есен
Есен моя, тъжна и мъглива,
пълна с мъка и тъга.
Есен мила, усмихни се
в тоя час затанцувай и запей. ...
Есен моя, тъжна и мъглива,
пълна с мъка и тъга.
Есен мила, усмихни се
в тоя час затанцувай и запей. ...
722
1
Последни слънчеви листа
и малки птички закъснели
опълчват се на есента
и къпят се в лъчите бели.
А капчици роса се гушат ...
и малки птички закъснели
опълчват се на есента
и къпят се в лъчите бели.
А капчици роса се гушат ...
387
С дъжда промиват се стари рани,
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки, ...
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки, ...
807
След знойната жега
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария, ...
лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария, ...
891
Поезията е тежко бреме,
лунатик са мастилени окови!!
Но щом посее семе,
от любов – сам ще се отрови!
лунатик са мастилени окови!!
Но щом посее семе,
от любов – сам ще се отрови!
1184
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
