5 036 резултата
Вечер край морето....4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят... ...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят... ...
476
3
Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...
1041
13
Есенно елегично...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...
Есен е!... Желанията укротени...
Въздуххът е гъст като нектар... И дрожди
летят на облаци, от сладост упоени...
Есен!... Равносметката в очите гложди... ...
455
2
Eх, Реката
/реминисценция/
Пеликани се спускат в реката
и пълнят своята гуша.
В пояса някой обира уплашен ...
/реминисценция/
Пеликани се спускат в реката
и пълнят своята гуша.
В пояса някой обира уплашен ...
698
1
I.
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...
494
4
Тя и той бяха като сливащото се море с небето.
Бяха сякаш те едни и същи, в екип непобедими бяха и еднакъв беше техния нюанс.
Но залеза дойде и раздели ги и единия предаден в мрак остана.
Да, небето беше там и морето беше там, но вече бяха разделени, не бяха те едни и същи.
Морето от злоба ли бе пот ...
Бяха сякаш те едни и същи, в екип непобедими бяха и еднакъв беше техния нюанс.
Но залеза дойде и раздели ги и единия предаден в мрак остана.
Да, небето беше там и морето беше там, но вече бяха разделени, не бяха те едни и същи.
Морето от злоба ли бе пот ...
410
Есента...
Есента- 1
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница предрече ...
Есента- 1
В умиращата топлина на есенната вечер
замислен лист подгони ме внезапно,
а Третата орисница предрече ...
423
И вече капят първите листа.
И става лекичко студено.
Нима пристига есента?
Защо морето някак стене?
Ще има още топли дни. ...
И става лекичко студено.
Нима пристига есента?
Защо морето някак стене?
Ще има още топли дни. ...
811
2
Есенният вятър
(импресия)
Прошарени дървета,
на зрялост аромата
и Вятърът вендета ...
(импресия)
Прошарени дървета,
на зрялост аромата
и Вятърът вендета ...
454
1
Заваля есенният дъжд следван от градушки
в самото начало на тримесечната златна ера,
вкъщи замириса на печени червени чушки,
с които става известна есенната атмосфера.
И улиците са мокри, и въздухът е влажен, ...
в самото начало на тримесечната златна ера,
вкъщи замириса на печени червени чушки,
с които става известна есенната атмосфера.
И улиците са мокри, и въздухът е влажен, ...
523
От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира ...
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.
Небето се подпира ...
481
9
Познавате ли странника със колелото
дето скита сам из тучните жита?
И дето сам говори си с дървото,
сам броди из поляни и нивя.
Знам колко много стихове написа ...
дето скита сам из тучните жита?
И дето сам говори си с дървото,
сам броди из поляни и нивя.
Знам колко много стихове написа ...
1196
5
Била съм апатична,
това прави ме от всички вас различна.
Може би е просто някаква черта анатомична,
но аз съм всъщност много, много динамична.
Нараниш ли моето сърце, ...
това прави ме от всички вас различна.
Може би е просто някаква черта анатомична,
но аз съм всъщност много, много динамична.
Нараниш ли моето сърце, ...
835
Наблюдавам те, небе,
от прозореца на малката ми стая.
Пред погледа ми - синьото поле
разстила пухкав килим над България.
Мирно и неусетно времето тече, ...
от прозореца на малката ми стая.
Пред погледа ми - синьото поле
разстила пухкав килим над България.
Мирно и неусетно времето тече, ...
413
Отворих очи - навън валеше.
Подгизнало във вода всичко вече беше.
След сън цигара да запаля желая.
Съня с реалността да съчетая.
След дръпка-две се подсещам за кафе. ...
Подгизнало във вода всичко вече беше.
След сън цигара да запаля желая.
Съня с реалността да съчетая.
След дръпка-две се подсещам за кафе. ...
851
Как грохотно бунтуваш се море!
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд ...
Тук корабите хвърлили са котва.
При Ватерло, на бойното поле,
вълните идват – конница, пехота.
Със гръм прииждат. Каменната твръд ...
439
2
Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...
476
2
Езерото... Есен...Настроение...
Разлюляват тишината
плискащите се вълни,
отразяват планината
сини езерни води. ...
Разлюляват тишината
плискащите се вълни,
отразяват планината
сини езерни води. ...
614
4
Утро край Охридското езеро...
.. ей Слънцето огрява планините,
но езерото още е във сянка,
лениво някак, шумолят вълните
сънливи още в сутришната дрямка... ...
.. ей Слънцето огрява планините,
но езерото още е във сянка,
лениво някак, шумолят вълните
сънливи още в сутришната дрямка... ...
1920
3
В гората
Бавно крачи вече есен през гората.
Листи пъстроцветни вятърът размята.
Музика вълшебна клоните люлее
и всяко листенце своя песен пее... ...
Бавно крачи вече есен през гората.
Листи пъстроцветни вятърът размята.
Музика вълшебна клоните люлее
и всяко листенце своя песен пее... ...
443
4
Есенно
Тъжна ли си, есен, или натежала
от плод да го носиш към зимата бяла?
Тъжна ли си, есен, че напълни лина
с грозде закопняло за Нова година? ...
Тъжна ли си, есен, или натежала
от плод да го носиш към зимата бяла?
Тъжна ли си, есен, че напълни лина
с грозде закопняло за Нова година? ...
1302
11
Есен моя
(Добре дошла)
Добре дошла, есен моя.
Така те чаках да оцветиш живота,
да припомниш, че ти си моя ...
(Добре дошла)
Добре дошла, есен моя.
Така те чаках да оцветиш живота,
да припомниш, че ти си моя ...
634
Нощь
Слънцето въ крѫгозора бавно се стопява,
по златото отъ свѣтлина
се плъзнаха злокобни сѣнки. По жаравата
на заника пристѫпваше нощьта. ...
Слънцето въ крѫгозора бавно се стопява,
по златото отъ свѣтлина
се плъзнаха злокобни сѣнки. По жаравата
на заника пристѫпваше нощьта. ...
630
В застиналите капки
се къпеха отпечатани
спомени,
прашасали шапки
с фантазийно перо ...
се къпеха отпечатани
спомени,
прашасали шапки
с фантазийно перо ...
644
Леко пристъпвам напред,
бавно ходя на пръсти...
Стъпвайки леко върху тънкия лед,
наоколо всичко шепти...
Отново пристъпвам напред ...
бавно ходя на пръсти...
Стъпвайки леко върху тънкия лед,
наоколо всичко шепти...
Отново пристъпвам напред ...
590
Това поле, ръждиво като мен,
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била ...
превръща се на утро полусиньо.
Така започва всеки Божи ден
със вкус тръпчив по устните на вино.
Повдига си мъглата към била ...
532
4
Босоного е лятото, а есента носи обуща
от сухи листа, дето вечно пропущат.
И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,
че дошло му е времето и лятото няма да чакат
да догаря с последните въглени, дето топлят душата. ...
от сухи листа, дето вечно пропущат.
И си бъбрят по есенно двете врабчета в шубрака,
че дошло му е времето и лятото няма да чакат
да догаря с последните въглени, дето топлят душата. ...
1186
5
Ветровете завлякоха порива
в жълто-оранжев десен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.
Така есента си мърмореше ...
в жълто-оранжев десен...
Постояха в косите на клоните
в миг от роса споделен.
Така есента си мърмореше ...
752
3
Късно изгрява и рано залязва,
слънцето лятно, в небесния свод.
В скали и във мури, реката се врязва,
там гдето не стъпва човешкия род!
Гледам нагоре с очи устремени ...
слънцето лятно, в небесния свод.
В скали и във мури, реката се врязва,
там гдето не стъпва човешкия род!
Гледам нагоре с очи устремени ...
512
Полет
Перо от гларус ми разказа
за далечния си път.
Орисница една ми каза ,
че душата ти го следвала ...
Перо от гларус ми разказа
за далечния си път.
Орисница една ми каза ,
че душата ти го следвала ...
782
1
Щъркелите отлетяха,
лястовиците и те,
а така щастливи бяха
те край живналата стряха...
Но животът си тече, тече. ...
лястовиците и те,
а така щастливи бяха
те край живналата стряха...
Но животът си тече, тече. ...
723
4
Мечтая в тъмнината
А гледам към луната
Разкрива тя нещата
А краде от светлината
Няма я мечтата ...
А гледам към луната
Разкрива тя нещата
А краде от светлината
Няма я мечтата ...
812
Отиде си знойното лято
със своите слънчеви дни.
Дойде есента променлива,
земята с дъжд напои…
Защо така си дъждовна, ...
със своите слънчеви дни.
Дойде есента променлива,
земята с дъжд напои…
Защо така си дъждовна, ...
584
3
На рамката с платното бяло
полагам с четката боите.
И слънцето е сякаш спряло
в пейзажа шарен на горите.
В платното всичко оживява ...
полагам с четката боите.
И слънцето е сякаш спряло
в пейзажа шарен на горите.
В платното всичко оживява ...
411
6
Към хоризонта лодка плава...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермотов
Самотна лодка в залезът отплава,
играе вятър в белите платна ...
Белеет парус одинокый...
М.Ю.Лермотов
Самотна лодка в залезът отплава,
играе вятър в белите платна ...
449
3
Краят на лятото ме натъжава,
сякаш че отива си любим човек
и подире му и онзи зной жарава
скрива се във тъмното напред.
Няма го! Като една любов избягала. ...
сякаш че отива си любим човек
и подире му и онзи зной жарава
скрива се във тъмното напред.
Няма го! Като една любов избягала. ...
758
1
Дъждовни дни любими,
вдъхновяващи пътеки.
Под ваш'та меланхолия
ухае на магнолия.
Тревите и цветята, ...
вдъхновяващи пътеки.
Под ваш'та меланхолия
ухае на магнолия.
Тревите и цветята, ...
466
Тревата е сламено-жълта
Тревата е сламено-жълта,
косена е вече веднъж.
И Луната вечер е пълна.
Звездите са сякаш от ръж. ...
Тревата е сламено-жълта,
косена е вече веднъж.
И Луната вечер е пълна.
Звездите са сякаш от ръж. ...
551
4
Лунаетично
И ето паднала, луната, ниско
по гърбавия небосвод,
красиво натежава мръсна
от въздух мътен на невидим хоризонт. ...
И ето паднала, луната, ниско
по гърбавия небосвод,
красиво натежава мръсна
от въздух мътен на невидим хоризонт. ...
616
2
Душата ми е без синджир,
сърцето ми не ще кафез!
Живея аз на тоз баир,
където Орцево е днес!
Не пия даже аспирин, ...
сърцето ми не ще кафез!
Живея аз на тоз баир,
където Орцево е днес!
Не пия даже аспирин, ...
464
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
