4 970 резултата
ТРИ КАРТИНИ ОТ ЕСЕНТА
1.
Изгрява есента, събрала
любимите ми цветове:
любов-възторг във свята зрялост, ...
1.
Изгрява есента, събрала
любимите ми цветове:
любов-възторг във свята зрялост, ...
2444
1
40
Намерих саморасла круша.
Направо сладка като мед.
Под нея славеите слушам.
Извадих може би късмет
или пък майката природа ...
Направо сладка като мед.
Под нея славеите слушам.
Извадих може би късмет
или пък майката природа ...
352
Пролетта открадна вълшебната пръчка
и докосна дърветата с плам.
Облякоха мигом те роклите пъстри.
Зашепна южнякът със свян.
Трепетно близо красотата усетил, ...
и докосна дърветата с плам.
Облякоха мигом те роклите пъстри.
Зашепна южнякът със свян.
Трепетно близо красотата усетил, ...
827
11
Сбогуване
... Като пясък
изгарят звездите
и примират във
изгрева свой! ...
... Като пясък
изгарят звездите
и примират във
изгрева свой! ...
549
2
И ТАЗИ СУТРИН ПТИЦИ МЕ СЪБУДИХА!
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят? ...
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят? ...
1338
23
Събуди се слънцето. В купчинка сива
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива. ...
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива. ...
1557
28
Пролетно
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята… ...
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята… ...
811
15
* * *
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...
С разперените парашути
на облаците
се спуска лятото
над легналия в ниското Троян. ...
541
1
Нежност
Тръни плета ръждясал преплитат,
рози чернеят в цъфтежа си нов.
Мъхове нежно в листата им се вплитат
и прегръщат силно цвета им суров. ...
Тръни плета ръждясал преплитат,
рози чернеят в цъфтежа си нов.
Мъхове нежно в листата им се вплитат
и прегръщат силно цвета им суров. ...
639
5
Както птичка със зов свива свойто гнездо
и зазижда с кал и сламки дома си,
тъй и аз коленичила диря свойто листо
сред детелините, ала все са трилистни.
Заслепява ме слънцето, недовиждам почти, ...
и зазижда с кал и сламки дома си,
тъй и аз коленичила диря свойто листо
сред детелините, ала все са трилистни.
Заслепява ме слънцето, недовиждам почти, ...
456
6
От скъсания джоб на портиера,
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека ...
премитащ нощем звездните пътеки,
изпадна кръгла сребърна парица.
Търкулна се. Морето я намери,
с една вълна притегли я полека ...
496
8
Есен, октомври, неделя - вали,
и аз на морето няма да ида...
Тротоарът е пуст,
никой по него сега не върви,
дъждовни капки по мене се стичат ...
и аз на морето няма да ида...
Тротоарът е пуст,
никой по него сега не върви,
дъждовни капки по мене се стичат ...
542
почти изгревно
бързаха облаците, къщите, камънаците,
храсталаците, планините, водите, лодките
всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
попиваха кръв като с памук, затуй са червени ...
бързаха облаците, къщите, камънаците,
храсталаците, планините, водите, лодките
всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
попиваха кръв като с памук, затуй са червени ...
467
Слънцето грее високо в небето
със своите есенни лъчи.
Галещо птици, дървета
и силно блести, и блести.
Под него, на старата лодка, ...
със своите есенни лъчи.
Галещо птици, дървета
и силно блести, и блести.
Под него, на старата лодка, ...
341
Натюрморт
Разцъфва като люляк
ароматен в градина
от слънчева светлина,
попива аромата сладък ...
Разцъфва като люляк
ароматен в градина
от слънчева светлина,
попива аромата сладък ...
438
2
Последен сняг
Заваля за беля, побеля и натрупа,
а небето омрежи, съвсем го сниши,
който може се сгуши във свойта хралупа,
а под глога наострил е заек уши. ...
Заваля за беля, побеля и натрупа,
а небето омрежи, съвсем го сниши,
който може се сгуши във свойта хралупа,
а под глога наострил е заек уши. ...
479
Пролет
Пролет! Всичко е зелено.
Птички пеят. Деца навън се смеят.
Цветя срамежливо главичките подават.
Лястовички малки в гнездото шават. ...
Пролет! Всичко е зелено.
Птички пеят. Деца навън се смеят.
Цветя срамежливо главичките подават.
Лястовички малки в гнездото шават. ...
446
Повехнал спомен
Мирис на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Виси на стената мръсна, пожълтяла,
с часовника на времето, ...
Мирис на пшеница остаряла,
като косите на старица побеляла.
Виси на стената мръсна, пожълтяла,
с часовника на времето, ...
570
2
Разгледай се и виж
колко е красиво,
навън има самота
и с всичките си чудеса
тя показва, че е най-добра! ...
колко е красиво,
навън има самота
и с всичките си чудеса
тя показва, че е най-добра! ...
537
Пролет омайна, пролет цъфтежна.
Радост копнежна, сила метежна.
Орехът старец - и той те чака,
Ланският спомен виси на чардака.
Ехо повтаря зов на глухари, ...
Радост копнежна, сила метежна.
Орехът старец - и той те чака,
Ланският спомен виси на чардака.
Ехо повтаря зов на глухари, ...
435
5
МОРЕ
Сам останах на немия пристан.
С безкрайно море над колене.
От бурите съм вечно орисан.
Да ме връхлитат вълните-коне. ...
Сам останах на немия пристан.
С безкрайно море над колене.
От бурите съм вечно орисан.
Да ме връхлитат вълните-коне. ...
575
3
МЕТАЧ
Над мен прехвърква липов цвят,
слънцето сенките бродира.
С хрема се мъчи вятърът стоглав.
А той, като метач, цвета събира.
Над мен прехвърква липов цвят,
слънцето сенките бродира.
С хрема се мъчи вятърът стоглав.
А той, като метач, цвета събира.
416
1
Хищно слънце
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...
Езиците му жадно обгориха
последната, студена тъмнина
и падналата синя тишина -
прегърнаха зловещо и изпиха... ...
1079
25
ДЪЖД
Вали монотонен и мрачен дъждът
от облаци-къдели. Преде ли, преде…
Кротко спи – отдавна - градът.
… Сънят за ръка ме повежда. Къде?
Вали монотонен и мрачен дъждът
от облаци-къдели. Преде ли, преде…
Кротко спи – отдавна - градът.
… Сънят за ръка ме повежда. Къде?
415
Зимна приказка плете се вън,
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял ...
сняг се сипе като сребърни дантели.
Господ Бог сънува своя сън,
бяло одеяло стели.
Там се сгушва заек бял ...
734
3
Пожелах си слънце,
замръзналите бузи да погали
и ледът отвътре да стопи.
Пожелах си вятър,
с него да танцувам, ...
замръзналите бузи да погали
и ледът отвътре да стопи.
Пожелах си вятър,
с него да танцувам, ...
788
6
Красотата на родината
Красиви са тези планини...
Красиви са нашите езера...
Красиви и сладки са децата...
Красиви и искрени са хората ...
Красиви са тези планини...
Красиви са нашите езера...
Красиви и сладки са децата...
Красиви и искрени са хората ...
1032
След жегата на забързания ден
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем. ...
и разхвърляните безразборно думи,
духът ми, спаружен и омаломощен,
от магия среднощна се пробуди.
Прозорецът затворен, но не съвсем. ...
717
1
Морето ми говори, зове ме,
но аз ли – нехая.
Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.
Два квадрата от морския бряг притежавам,
два квадрата верни на мене остават, ...
но аз ли – нехая.
Пейзаж от хора, чадъри не искам да зная.
Два квадрата от морския бряг притежавам,
два квадрата верни на мене остават, ...
562
Гора
Тихо тя играе с вятъра,
говори със тревата,
с птиците си шушука,
а когато е сама ...
Тихо тя играе с вятъра,
говори със тревата,
с птиците си шушука,
а когато е сама ...
509
2
Бяло е, кристално чисто, истинско.
Бяло е, неземна хубост за описване.
Бялото, докосвам го и го притискам.
Бялото, това е нещото, което искам.
Аз и бялото се сливаме, ...
Бяло е, неземна хубост за описване.
Бялото, докосвам го и го притискам.
Бялото, това е нещото, което искам.
Аз и бялото се сливаме, ...
491
Виелицата говори ми в стихове,
не спира да нашепва страховити думи.
Снежинките, остри като кратки мигове,
не спират да пробождат плътта ми.
Времето сякаш спряло е изведнъж, ...
не спира да нашепва страховити думи.
Снежинките, остри като кратки мигове,
не спират да пробождат плътта ми.
Времето сякаш спряло е изведнъж, ...
535
Гробна тишина.
Дим от цигара.
Самотна душа
на една малка гара.
Мрак непрогледен - ...
Дим от цигара.
Самотна душа
на една малка гара.
Мрак непрогледен - ...
614
Когато
тъмносиви облаци
надвиснат над морето
и на хоризонта
изчезне границата му с небето, ...
тъмносиви облаци
надвиснат над морето
и на хоризонта
изчезне границата му с небето, ...
646
14
Бяла нощ.
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя ...
От студ,
вятърът дори се скри.
Затвориха прозорците
премрежени от ледени цветя ...
697
11
(На Сен- Санс)
Там, в кладата на твоя вечен огън,
изгарят спомени за цял живот,
достойни даже да докоснат Бога
чрез музиката ти, що няма срок. ...
Там, в кладата на твоя вечен огън,
изгарят спомени за цял живот,
достойни даже да докоснат Бога
чрез музиката ти, що няма срок. ...
439
1
Песен за гората
Върхът на хребета се доближава
А аз не знам край ще има ли това
Минутите внезапно отминават
В безкраен миг обхващат те нощта... ...
Върхът на хребета се доближава
А аз не знам край ще има ли това
Минутите внезапно отминават
В безкраен миг обхващат те нощта... ...
1408
1
1
Къщички - гнезда.
Очите им - в небето,
плувнало в река.
В тихата вода
виждам си лицето, ...
Очите им - в небето,
плувнало в река.
В тихата вода
виждам си лицето, ...
412
2
Безмълвност от една страна, от друга тъмни хоризонти.
Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва
в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.
Дъждът се плисна, все едно на облак сивото котило
без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши ...
Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва
в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.
Дъждът се плисна, все едно на облак сивото котило
без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши ...
799
1
18
Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони, ...
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони, ...
819
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
