4 971 резултата
Начало на деня
Идва изгревът слисан -
да посрещне вълните,
да разсее мъглата
и по бански да скита. ...
  600 
Пролет
Надигна се леко Земята
и щедро целуна Небето.
С топли шепи пое топлината
и свидно я пръсна по свойта коса - ...
  681  10 
"Вятърът
косите ми разроши.
Весело подсвирна.
Отлетя.
Аз след него се затичах боса. ...
  1142  24 
Червеното слънце се събуди
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна. ...
  569 
Гласът на тишината
Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината... ...
  518 
Капките дъждовни крият
някаква омая.
На букет от цвят магичен
въздухът ухае...
Някак по-различно свети ...
  1022  28 
Нощта бе тъй потайна,
безмерна, черна и омайна...
Аз тихо молех се за сън
и слушах вятъра навън
как гали спящите листа. ...
  605 
Птица в полет
и едно небе
над нея...
Иде пролет!
Пролет иде! ...
  998 
Дъжд...
Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш... ...
  696 
Световъртеж... объркан лабиринт...
Топла мъгла... последна клечица кибрит,
недогоряла... в преспа бяла.
Кокиче бледо,
върху трева изсъхнала прогледнало... ...
  903 
Капка
по капка
прокапва дъждът.
Лека
полека ...
  651 
Пусто е небето.
Облакът е сам.
Зимно слънце свети
със неонов плам.
Греят, но не топлят ...
  958  37 
Натежали от плод, полегнаха житата уморено.
Приспа децата. Птиците оклюмали приспа.
Подпря се в заник слънцето на хълбок, удивено.
Жаравата дълбоко в синора зарови и заспа.
Наднича над стобора срутен Луната бледа и умислена. ...
  670 
Надничат под снега кокичета,
с усмивчици над снежно одеяло,
като щастливи, влюбени момичета,
художник сякаш е рисувал в бяло.
А слънцето наднича плахо, ...
  809  16 
Дъга
След дъжда слънцето изгря.
Дъга от облаците се подаде тя!
Весела, но самотна беше!
И все пак всички радваше! ...
  574 
От сенките на нощ,
от сенките на време
- бял до снежност
пак трепти -
древният театър. ...
  437 
Я Б Ъ Л К И
СЛЕД ЛИСТОПАДА...
Греят ослепително край пътя -
здрави, едри - златни, превъзходни.
Дворът се е свил в пейзаж безплътен, ...
  1297  20 
Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.
А сенките покриваха земята, ...
  1642  13 
Искам да пътувам с облаците
Искам да пътувам с облаците,
да докосна свежият им леден дъх
и омагьосана от усещане за вечност
да полегна върху им като дете на пух... ...
  1264 
Не град,
а ад!
И въпреки че съм свободен,
се скитам окован, затворен
във клетка като долна гад ...
  556 
Смърт
Смъртта обвита в черно одеало е,
скита след сенките черни на нощта.
Дебне като хищник зад всеки ъгъл,
всяко огледало за нещо е прозорец. ...
  794 
Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони
влажната скръб на земята...
Тя, земята - арена на
борещ се скреж ...
  585 
Дъждовен танц
Обичам този дъжд.
Зад малкия прозорец е света.
Зад него все така прекрасна властва Тя -
Природата и майка - сътворителката на света... ...
  779 
Паничките*
В скалите са дълбали дъждовете -
панички да направят за сълзите си.
От чистата вода сърни да пият.
А Богът - Слънце да я освети. ...
  976  15 
От слънчогледите
наднича лятото -
такова ярко,
жълто и засмяно.
Посипва слънце ...
  5933  26 
Ти, Море
Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър. ...
  775 
Падат облаци оловни,
вятър реже като нож.
Настроение дъждовно
сее февруарска нощ...
Вечер няма ги звездите, ...
  976  27 
Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...
  792  10 
С Ъ Н
Леден град -
от белота
пропит е.
Зимна нощ ...
  662 
Обличам с дъха си
последния крясък
на късния нощен трамвай.
Животът във него,
тежък от делници, ...
  777  23 
Като самотен корабокрушенец пристъпих аз
на брега на острова на тъгата и на самотата.
Търсих аз някой, като мен останал сам,
но уви, така и не намерих никой там!
Покрай брега минаваха кораби много, ...
  1002 
Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,
като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,
аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.
Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.
Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители ...
  966  12 
Бяла приказка
Тази сутрин се събудих в белота -
мека, пухкава и снежна,
тихичко покрила цялата земя,
докато душите и телата ни са спели. ...
  1692 
Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
... ...
  538 
Притихнал след дъжда,
очакващ свойта звездна нощ,
окъпан в светлина,
в миг изгубваш очертания.
Мъгла се спуска над града ...
  630 
Прихлупи се небето оловно-синьо и сърдито
над жарката пресъхнала земя,
надвесиха се облаци гъсти като къдели
над къщите и свежите поля.
А аз стоях зад прозореца смутена и тръпнеща ...
  683 
Есента прогони птиците някъде далече
и доведе ветрове, мъгли.
От небето ситничко вали.
Слънцето зад облак легна, захладнява вече.
И разкошни хризантеми – восъчни принцеси, ...
  760  18 
>
>
> ***
>
> Тежък сняг... ...
  601 
Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея, ...
  680 
Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст, ...
  751  16 
Предложения
: ??:??