4 970 резултата
СЕЗОНИ-2
Цъфнала като пролетта.
Гореща като слънцето.
Красива като есента.
Студена като зимата. ...
  466 
Подгонена от яростта на гарвани,
от свирещия вой на техните криле,
светлината скрива своето лице
от света и от човешкото сърце.
Градът превръща се във прах, ...
  1203 
Кихане...
На зимното небе,
са поникнали
облаци намръщени,
на северно сияние на мястото ...
  965  15 
Висулки ледени красят тез клонки,
потръпващи от студ едвам, едвам.
Светят лампички по вси прозорци,
а аз сладко коледните вкусотии ям.
Видях там горе, горе, ...
  1253 
О, Пролет! Ти, невесто бяла,
даряваш света с чудна
красота. Ти носиш в себе си
любовта и красотата.
Всичко става тъй прекрасно ...
  615 
Като моите чувства към теб
побеляла земята сияе.
С украса гирляндна от лед
тя до блясък, вълшебства мечтае.
Дърветата с бели дантели ...
  697 
Коледният звън в главата ми вече отеква
и мрачното ми настроение изведнъж секва.
Всички сме щастливи, забързани вървим,
търсим най-хубавия подарък да дарим.
Навсякъде блещукат искрени усмивки, ...
  935 
ТОЗИ МЕК, МЕК СНЯГ,
като причудливо сияние
на небе без облаци и слънце,
пада тихо в сърцето ми
с усмивка... ...
  818 
Вечерта преваля,
потулва светлината,
вечерница изгрява,
търкулва се луната.
Птиците замират ...
  1070  39 
Във тихата и свята нощ,
танцуват пак снежинки.
Какъв финес, какъв разкош
на нежни пелеринки!
Обгръщат с валс земята ...
  785  17 
Нощта е бяла, искряща от снега.
Земята цяла тръпне от очакване.
Сърцето свива се от мисълта,
какво ни чака още. А какво ли даваме?
Семейни празници. Красиво е в душата. ...
  879 
ЕСЕННО
Притихнал прах, безмълвни улици.
Един умислен тротоарен ден.
Вървят безкрайните безмислици
и споменът се влачи уморен. ...
  718 
Настъпва раздърпана дриплата-зима.
Със кални нозе и премръзнали пръсти,
с глада на бездомник. Унило превзема
небето със свъсени облаци тлъсти.
Промушва се нейде сред сухите клони, ...
  1136  17 
Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
невъзможното единство на един дует.
Прашинка вятъра прегръща, ...
  1583 
Падна здрач, пътуваме окъснели.
Всякъде дървета, мрачно оголели.
Клони като молещи ръце се сплели,
чинно закона на природата прочели.
Мнимо мъртви, но глави не свели! ...
  634  13 
Японската песен
Вечерта се спуска над земята,
където слънцето вечно грее.
Сакурата цъфти с целия си блясък,
оставяйки листата й да отделят, ...
  537 
Седя на прозореца на твоите очи,
вятърът подухва и слънцето блести.
Далече долу тъмно е, там душата ми пълзи.
Върху нея падат, приковават я, солените сълзи.
Студено е, на перваза на твоите очи. ...
  1143 
Пристига зимата със ледената злоба,
остана лятото далеч, далеч назад,
дори дълбоко в земната утроба,
проникнал е мъртвешки хлад.
Приижда вятърът в прозореца отворен, ...
  1609 
Добрият вестоносец
Ветре, с добри вести отдалеч!
Бързаш, не ходиш никога пеш!
Можеш и се въртиш на пета!
Правиш пиедестал от цветя. ...
  997  20 
Люта зима
Навън страшна хала фучи,
дървета превива доземи.
Пристига най-люта зима,
най-солидна лакомия. ...
  652  22 
Коледно, снежно...
Ах, звезден миг и звън, звън ечи,
елени препускат в гората...
И поздрав зимен тук във миг
ще докосва и топли сърцата... ...
  675 
Снежинка
Виж, над скованата земя
снежинка полетя сама!
Дружки си остави тя
и нежен танц във белота, ...
  611  24 
Затворих очи.
Изключих се.
Ритмичният шепот на вълните,
писъкът на гларуса,
мирисът на солена вода, ...
  2227  22 
Тази зима
не е моята,
а е друга и различна.
Тя е чужда
и на нищо не прилича. ...
  1016  17 
Спомням си, когато бях дете,
когато тичах из полята,
носех в себе си детския плам
и слънчеви лъчи заплитах си в косата.
Но минаха годините и ето - ...
  1666  11 
Тръгва си бавно
нощта
зората пробудила,
връща се
утрото светло ...
  1115  39 
* * *
Ти бил ли си там горе в планината,
когато я погълне черна нощ
и само светлината на луната
огрява страшната й мощ? ...
  969  11 
Розова утринна омара,
колко много й приляга!
Щедро тя закри със топлота
зимна сивота и голота!
Гледам в светлия прозорец - ...
  941  19 
Сняг вали. Тихо, кротко, бяло.
Светът е нов. Всичко засияло.
В къщичка насред гората,
той и тя - с пожар в телата.
Зимен вятър магнетично вее, ...
  864  14 
Като стар албум есента
разпръснала е своите листа,
събрали в себе си по мъничко
от хорската тъга.
И вглеждайки се повечко в ...
  586 
Заспива денят
във вечерната люлка,
изморен от бързане,
притваря очи,
затоплил главата си ...
  739  25 
В селца, сгушени във долините,
рано идва зима мразовита.
Старите комини дим извиха,
а котките на топло се свиха.
Седи под стряха куче мълчаливо, ...
  897  20 
Навън е студено и мрачно,
сняг започва да вали
и небето, някак си прозрачно,
наблюдава спускащите се мъгли.
Снежинките започват да танцуват ...
  852 
Мятат златна прежда
слънчеви лъчи.
Облак се оглежда
в изворни очи.
Мащерка омайва ...
  1371  29 
Морето може ли на порива ти да откликне?
Тази бурна, тъмна бездна от тъга.
На сърцето дръзнало да я обикне,
нарушавайки красивата й самота.
Споделило ли е чувството първично ...
  973 
На билото на тази планина,
дали това е краят на света,
дали е нечовешки самодиво,
аз мисля, че е приказно красиво.
Там ветровете нощем се прибират, ...
  469  18 
Снежен вихър
Вятърът суров не спира,
върбата вее тъжно бели коси.
Сгушена къщичка стара,
привлече слънчеви, топли лъчи. ...
  546 
Чадърен хоризонт. Мастилено небе.
Посърнали сивеещи усмивки.
От радостта ни зимата краде,
от светлината - полумрака синкав.
Прилича днес градът на пещера ...
  800  13 
Отиващото лято е събрало
в себе си сияние лъчисто.
Виси между земята и небето
в пашкул от есенна мъгла -
прозрачна, свежа, чиста. ...
  1086  25 
Пореден сблъсък! Ежедневна война.
Денят постепенно напира и гони нощта.
Лъч, още един, сноп, вече са два.
Слънцето търпеливо подава глава.
Цветни реки източния хоризонт обливат. ...
  753 
Предложения
: ??:??