19 934 резултата
С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
  656 
ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...
  607 
в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал ...
  744 
Не(сбогом)
Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...
.................................. ...
  645 
Преминах всичките сезони.
Посрещнах всичките си дни.
И ето. Вятърът ме гони
със хъс към други бъднини.
Където всички са без тяло, ...
  340 
В дълбоките води на любовта
нагазих някога преди години...
Горях в пожарите на младостта,
на път за райските градини.
Пиян бях от любовния нектар. ...
  345 
Вяра според врява.
( Като молитва )
Един е Господ Бог, един е пътят
да го следваме,
но някак си от памтивек, ...
  488 
РАЯТ
Като парцал виси небето -
дрипливо, мръсно одеало.
Представям си (кипи джезвето),
че всички носят дрехи в бяло. ...
  587 
Равновесие
Бог създал мъжа от кал,
а жената от реброто.
Дяволът не закъснял
и вселил във тях и злото. ...
  921 
Стиховете... страници сиротни,
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.
Емоции, събрани във букети, ...
  807 
***
В очакване.
В чакане.
В застой.
Безвремие.
Почивка без покой. ...
  429 
Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...
  516 
Колко? - Толкова!
Толкова ли? - Не!
Нищо не е достатъчно
дори и да е от сърце.
Малко ли е? - Малко?! ...
  561 
Кроячът на усмивки беше побелял,
преди за своята да е сколасал.
След ножицата с връхче изтъпяло
остана само кривата гримаса,
с която всеки понеделник сутрин ...
  696  11 
През булото на късни нощи,
през пръстите на нови дни -
с печатите на нежни пощи,
в душата своя погледни.
Във крачката си по тревата ...
  709 
Ябълково дърво през зимата
 
В приказката нашенска -
стара и прастара,
трима братя и другари ...
  616 
Безкрайно син светът минава:
небе, море и планина.
В екрана вечер ме огрява
ефирен образ на жена.
Друг път в кафяво е обагрен ...
  404 
Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...
  575 
Старият тъпан
(басня)
Когато бях млад и кожата здрава,
бях тачен добре и носен весден,
после тъй стана – изпаднах в забрава - ...
  840 
Напред капитане
Изтупай прашния байрак,
на мачтата вържи го гордо,
вдигни моряците на крак,
хвърли ненужното зад борда! ...
  650 
Преди да си отиде мама
с една библейска чистота,
и както си седяхме двама
тез думи тя ми завеща:
"търси си, синко, красота ...
  441 
Хвърчи денят. И на ръба на крясъка
потъва във зениците на лампите.
Шамарите му - вятър смесен с пясък
по бузите ми аленеят пламъчно.
И днеска оцелях. Почти напук... ...
  875  13 
Привързва лодката си –
милата невеста – на кея.
Очите му обичат хиляди жени,
сърцето – само нея.
Но той не рови ...
  923 
Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
  562 
Опърничавост
Дали не остарявам преждевременно
на вятъра от лунните зографии?
Виж, зимна кротост е в коси насмел,
а кладенци, изсъхнали и вкаменени, ...
  448 
Кажи, ти знаеш ли
къде се крие Самотата?
Къде е свила
своето гнездо?
Макар че тя на всички е, ...
  476 
От Извора да черпя с пълни шепи
Вселенска мъдрост искам всеки ден!!!
Да търся лек за грешките нелепи,
измъчващи душите в теб и мен!!!
Аз искам с обич да те излекувам, ...
  617 
Буреносен облак разпалва
нечовешки стремежи за власт,
не самарянин ръка ми подава,
а силното его на моя Аз.
Не намирам в Бога спасение, ...
  453 
Когато в себе си чувстваш празнота...
а на лицето си имаш ярка усмивка, знай...
Това е гордостта!
Тя те защитава и теб, и твоите сълзи,
и твоята болка от погледа на всички... ...
  618 
Едно ясно, синьо небе
и красиво, обширно поле.
Между тези две неща...
Аз вървя...
Хиляди картини минават през главата ми. ...
  486 
Лицето на смъртта е причудливо,
по него няма глупави усмивки,
като дете без майка е мъгливо,
и гневно като цял харем ревнивки,
животът смешен тук е купа пясък, ...
  411 
Колко дни ще тънат - като в гъсти храсти -
мечтите ни - натъпкани във сак
при буркани с лютеница и ракията-първак,
между дрехите и четката за зъби -
вещи - като дъждовни гъби в клетка, ...
  580 
На Демоните черна власт
притули хоризонта светъл
и аз, от коня си Пегас,
съзрях как хулят и клеветят.
Народът станал е Сизиф, ...
  379 
Защо - въпрос тъй страшен.
Въпрос тъй чест, изпълнен с любопитство.
Защо? Има хиляди въпроси.
Отговори, криещи се зад защо.
Защо обичаме, защо мразим? ...
  367 
Към умиращия
Когато си в беда голяма,
ти взор отправяш в небесата,
понякога обети даваш,
дано подмине те съдбата. ...
  537 
Всеки знае, всеки е могъщ!
Всеки граби, гори бедният народ.
Но по телевизии, в интервюта все говорят:
''Това е за страната, само за благото на народа!''
Колко години в нищета тъне тази страна ? ...
  643 
СТАРИЯТ БОХЕМ
Лист отбрулен
в кът затулен,
в кафенето кафето си допива.
В късна доба ...
  1337 
Огледало
от пречупени надежди,
разкривено от посечено небе
и от мисли в посиняло утро,
обещали близост... ...
  466 
И както винаги, часовникът ù звънна в шест.
И както винаги, пи сутрешното си кафе с три бучки захар.
И както всеки ден във 7 и 15, заключи своя дом и се запъти към спирката.
И както всяка сутрин, си закупи вестник.
И както винаги, автобусът беше пълен и закъсня. ...
  644 
Секундите се броят,
минутите минават...
Цигарата все още гори.
А часовете се оронват като листата на дърво.
Дните минават, ...
  505 
Предложения
: ??:??