19 934 резултата
Във моето сърце се настани Страхът,
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...
  453 
Във края на дните ми, драга,
със сресани бели коси,
ще седна за малко на прага...
Ти хапчица хляб донеси.
И нея със вино ще глътна, ...
  374 
Осата слънчева ужили
небето малко подир пладне.
Изду небесните си жили
просторът ù – току да падне,
да се стовари гръмогласно ...
  609 
Единачка...*
Сама ли стана Единачка,
или Животът те направи!?..
Той много дълго ли те мачка
и да те пусне ли забрави?... ...
  429 
Не съжалявай, задето си дал:
на лудия късче Надежда,
на щастливия - акорди от тъжен роял;
на алчния – сребърник,
в който Юда, обезумен се оглежда. ...
  1383  18 
Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога. ...
  526 
Ти си там, където трябва.
Твоят плам май загубил си отдавна.
Слабо те интересува идеала,
както и на хората морала.
Нямаш връзка с любовта, ...
  590 
Трудно предсказуема тъга,
в трудно съществуващата моя същност.
И трудно постижима лекота
аз търся, искам и притежавам всъщност.
И аз знам, че тя е в мен, ...
  529 
Калейдоскоп от пламъци, с най-вълшебни цветове,
бушуват пожарища в мен! Преследвам аз ветрове.
Чувствата неопитомени. И като диви са зверове...
Огнедишаща Драконица, размахвам бодливи криле.
Понякога спирам за кратко в подножие на скала, ...
  504 
И аз накрай ще остарея,
челото бръчки ще бразди.
Усмивката ми ще се слее
с цвета на пръст и ще горчи.
А погледът ми синьоведър ...
  476 
В очакване повикана да бъде,
се грееше на пламък любовта,
играеше си - фигурки си правеше
от восъка размекнат на свещта.
Но зимна мъка в стаята нахлу - ...
  403 
Алчността ти те погуби, завладя безцеремонно душата ти!
Недей, радвай се на това, което имаш! - КАЗАХ ТИ!
Ти се обърна с празен поглед и нагла усмивка ми каза:
- Какво имам аз? Всичко, което имам е гняв и омраза!!!
- Не ме ли обичаш? Нали бях твоето момиче? - попитах. ...
  352 
Хванахме се с дявола на бас,
че ще успея, въпреки че той
стои в основата на всеки
лош развой.
Обложихме се с дявола дори, ...
  419 
Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада. ...
  641 
Примирението.
Съзидателно отстъпление.
То ни учи да приемаме нещата такива, каквито са.
Не такива, каквито са по принцип, а такива, каквито са в момента.
Сега. ...
  914 
Минзухари
По дебелата стена на януари лепне
екзистенциалната тъга и нощта е
цяла вечност, а денят - топлийка грах.
Делниците овдовяха чак до Пасха. ...
  500 
ГРОБ ЗА КЛЕВЕТАТА
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя! ...
  594 
Когато Бог, когато Бог,
разсърден, бъчви затъркаля
и от небесния чертог
излее с кофи свойта ярост,
в стени от дъжд, в стени от дъжд, ...
  1561  13 
Стига с тези корективи,
стига!
Писна ми, върви си!
Стига проповядва
морал и ценности, ...
  472 
Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре – ...
  737 
Ти, цвете бяло,
светлина от луната крало.
По твоето тяло истина
и сняг е валяло.
Ти, цвете жълто, ...
  1070 
Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
  472 
Срещнах Паднал Ангел. Прекрасно явление.
С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност. ...
  572 
Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...
  339 
Страхът е равносилен на затвор,
страхът сковава мозъка и волята!
Страхът е във очите ти – позор!
Но спри да се страхуваш, моля те!
Страхът убива всеки порив, ...
  679 
Страх
Грубите хора,
те са особена,
зла порода.
Запазена марка. ...
  599 
Във есента остават
само голи клони.
В ярмомелката се смилат
злаци и листа.
И бурята с камшици ...
  348 
Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат, ...
  704  18 
Изхабен град, улици, ниви,
червей без пръст.
Изхабен часовник, стрелки,
време - посоки без път.
Изхабени родени - мъж, жена, дете, ...
  389 
Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...
  469 
Защо си тъжна, Музо моя? Сърдита, яростна и сякаш гневна.
Връхлиташ ме като Цунами. По-често нощна, а не дневна...
Не си красива и спокойна. Не прелестна и нежна, многоцветна...
Не като Музите на всички други. Никога по женствено кокетна.
Не ми нашепваш тихо, не припяваш. И не бърбориш закачливо. ...
  501 
Прозрение
Животът е
един единствен
миг вълшебен!
Останалото - ...
  593 
Толкова много вървях и изминах...
С четка рисувах и своя живот.
С много въпроси по път се разминах.
Бавех и бързах в житейския ход.
Рязах от мене и старите рани. ...
  486 
Тук е моето място. Нямам други животи
и не искам отново в страх да бъда обричан.
Тук обичам деня. И звездите самотни
със които нощта, всяка вечер съм сричал.
Тук съм пял от любов. И от болка съм плакал ...
  541 
Как бързо прецъфтяват цветовете,
но колко бавно
и мъчително растат...
В това е смисъла на Вековете,
и водещия ...
  426 
Азс
Погледни ме. Всичко е изписано на лицето ми,
не го прикривам с маската на Зоро.
В моя свят сме само почтени хаймани
и така ми харесва, и нямам кяр да го променям скоро. ...
  580 
Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...
  819  14 
Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...
  534 
Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...
  681 
Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...
  487 
Предложения
: ??:??