19 938 резултата
Харесва ми нагласата му към нещата,
всички малки детайли, ненамерени в мен.
Изразите, които аз самия измислям,
но така и не мога да използвам добре.
Харесва ми вътрешните му достойнства, ...
  417 
Вечност 2
Атомна съм. С дъх ме спираш.
Събираш...
Разпиляваш...
Умирам. Раждам се. Намирам те. ...
  603  11 
Летейки плавно в небето,
красотата достигна земния праг
и падна от там без почести
в ковчега на жълтия свят.
Защо полетя нагоре към рая? ...
  592 
ЖЕНИ И ВИНО
--------------------------
Жени и вино.
Вино и жени.
Така минават ...
  575 
Преди да говоря
с сезоните,
сърцето ми беше
заключено
за прекрасните, ...
  603 
Разговор със смъртта...
С ангелско лице,
белоснежна премяна
и усмивка блага
пристъпва тихо ...
  441 
Фатално изгряваш, фатално угасваш
с фатални надежди, с фатални мечти.
Фатално опитваш се днес да задраскаш
съдбата, която фатално боли.
Фатално замираш и тръгваш фатално, ...
  674  17 
Дишам "под наем".
Някакси по навик...
Вземам си поука,
но не спирам да греша...
Обичам от душа, ...
  1894  31 
Надава вик,
вкаменена от болка
душа.
Светът свършва,
щом те няма ...
  579 
Зимата дойде.
Свежият въздух обля сините очи на момичето.
То забрави кое е и в главата и нахлуха думи...
Коя си ти, къде е твойта сянка?
Следи ли те, или си и стопанка? ...
  515 
Бъди, любов
Бъди смирена и покорна даже -
оглеждай се в любимите очи,
обичай плахо, без да се доказваш,
несигурна бъди, ала БЪДИ! ...
  1610 
И времето луташе се
в измами, лъжи
и търсих се
в него
седмици, дни... ...
  927 
Тази вечер
някой стреля
в упор -
пламна огън
с укор, ...
  463  13 
Вечност
Древност е. В Безкрая.
Извираме...
Разливаме се...
Съхнем... ...
  887  28 
Прозорците,
прилични на завеси
от стари вестници,
с прогризани ъгли,
затръшваха се празни. ...
  377 
Умът ми не го побира как колелото се върти,
защо светът никога не спира, когато затвориш ти очи?
Защо всичко ти се връща, тъпкано, по две, по три,
но ти все още не разбираш колко може да боли?!
И пак се връщаш пиян, ...
  566 
Не знаех много
за живота,
но вярвах
в него
мълчаливо... ...
  418 
Надвиснало небе пролива тихо дъжд
и сумрак сив покрива всичко с влажно наметало,
светът застива - сякаш спира отведнъж,
денят полека си отива, идва на нощта начало.
Самотна свещ отронва пареща сълза, ...
  756 
Преболяхa тежките ми спомени,
разделих се с тъжни силуети,
но треперя, лист отронен,
с чувствата назаем взети.
За предателите нямам име, ...
  743  18 
Сърцето ми е многопластово ранимо,
раздава, като Скарлет, двупосочно,
разтваря се пред Бътлър уязвимо,
пред Ашли плаче кърваво, самотно.
И талията... тънка, като нейната, ...
  1042  30 
СЛЕД ПОЛЕТА
В ръцете свещ. Но пламъкът кого ли топлеше?!
Поелият нагоре спря. И в недоумение,
в събралите се долу взрян, разбра, че можеше -
да гледа отвисоко свойто погребение... ...
  555 
За нея...
Навън е тъжно...
Навън е мрачно...
Градът - забулен в мъгла...
Оголени дървета... ...
  715 
Тишината казва много,
когато е сама и тъмна.
Тя е откровена строго,
съди,
болестно е будна. ...
  480 
Погубвал ли си някога мечтите си?
Когато единствени те са опора на дните.
Докосвал ли си небето на птиците?
Когато уж си здраво стъпил на земята.
Прегръщал ли си луната понякога? ...
  549  12 
По Твоя воля
Пред тебе коленича, Боже,
тайни скътани ти нося,
в църквата едва ли може,
с греховете да престъпвам боса!... ...
  759  25 
Отнесе се поетът с сила нова
към странни дебри, с парещи основи.
Попита за страната на покоя,
където бъдното не знае дните нови.
Поетът запиля се и попадна ...
  421 
> Ако бях различната друга,
>
> със себе си по-лесно щях да живея.
> Ако бях различната друга,
> ...
  589 
Разтворих длани,
мисли
и емоции.
Четат ги всички.
Вече ме познават. ...
  542 
ГОЛЕМИЯТ СЪН
Изтичат часовете в нищото.
Секундите са мъртви метеори.
И мъртви са - копнежите предишни,
по стръмните спирали на простора. ...
  645 
Зоват ме безпристрастните посоки,
забулени във тайнствени мъгли...
Поглеждам към небето звездооко -
луната пак замислено мълчи.
Крепи ме само вярата лъчиста, ...
  1007  38 
Времето се ражда с първото събитие,
неуморно изгражда чрез натрупване и промени
в пространствените вени,
силно устремени нанякъде вървим
и мисли почернели в нищото редим, ...
  707 
Бяла тишина,
стъпки приглушени,
идваш през нощта,
птица без крила.
Безмълвен зов за обич: ...
  558 
Вълна.
Затишие.
Проблясък.
След тях -
необуздани ревове. ...
  587 
Безумие и разум...
мълчание, а после вик...
Примирение... бунт...
празно е в тълпата ми...
живот, изтича като миг... ...
  493 
НАЛИ МЕ РАЗБРА
Нали ме разбра?
Не водя игра!
Дошли сме в живота за малко.
Преструвки не ща! ...
  723 
Трудни думи
 
Защо все чакаме отплата,
кога бедата победим?...
А сами не казваме словата - ...
  2673 
Остаряхме
Остаряхме, мамка му!
Дори не разбрахме кога…
Остаряхме, кой както можа …
Едни - след тридесетте ...
  985 
Толкова я мразят и обичат,
крият голотата и, събличат я,
и я пазят ревностно за себе си,
като накит от тракийско време.
Зидат я в метрото на душите си, ...
  455 
Тази нощ не се спирай в очите ми.
Уморено във мен да надничаш.
И Луната по нощите скита се,
но след туй заличава следите си.
Тази нощ не заспивай във мене. ...
  1747  20 
Свъсени
(според сезона)
Зимата се свъси край комините,
прихлупи снежния калпак,
врабчетата по бедност са роднините, ...
  853  35 
Предложения
: ??:??