9 332 резултата
Пожелание
Нека се сбъдват мечтите ни,
нека сме повече искам добри,
нека обичта чиста в душите
оставя мило топли следи! ...
  490 
Нима мечтаех за това...
Нима това аз исках...
Сложила товара на живота си в сърцето
и на очите винаги със сълзи,
следвам свойта орисия и да знаеш как боли. ...
  941 
Често с желания пълним си сърцата,
в очакване да се сбъднaт нашите мечти,
не сме ний като децата, не сме
като тях невинни, честни и добри.
Желаеш всичко хубаво на теб да ...
  893 
Вече сме в новата година
и сменихме с нов живот календара.
Бях посадил дните си в градина
и сега осъзнах, че аз съм градинарят.
И ще си поддържам градинката красива; ...
  751  12 
От днеска дигнаха пак и парното и тока.
(Ще се лишаваме от нужди всекидневно)
Ужким смеем се, а плачем – суматоха...
Как ще преживеем тъй мизерно?!
Данъците вдигат – депутатско хоби, ...
  556 
И във соломониевите добри очички,
съзряхме евро-, кроко-, стереосълзички...
Да си го кажем правичката, за удобство:
Добре дошло, о, Европейско робство!
  1124 
Кукувиче гнездо
Няма нищо лошо в това,
любовта ни да спре в улица глуха.
Даже радост трябва да изпълва наш'то сърце,
тъй като те просто не я чуха. ...
  655 
Бели гларуси над мен прелитат,
завъртат се и сякаш вплитат
във пъстроцветната тълпа
живот и топла тишина.
Есента злати със своите листа, ...
  1057 
Шушукаха за него, че е луд поет,
че е изперкал старец със цигара.
Обиждаха го, сякаш не човек,
а дявол крие се под ризата му стара.
Той нямаше приятели, ала не бе и сам, ...
  645  11 
Той си нямаше дом.
Беше невероятно богат.
Детски гласчета го сричаха в думичка "мама".
В дните на робството
беше невидим ковач ...
  1160  27 
Оказа се, че козът скрит
бил във плашило от Мадрид...
Повервахме на туй човече!
Пък то... горите ни изсече.
  1064 
Нямам копче!
Централна улица. Старец проси с мръсна картонена кутия и напява нещо неразбираемо. Минаваме покрай него с дядо ми. Той го поглежда, поклаща глава... Забелязвам влага в очите му!
- Познаваш ли този човек?
- Да! Бяхме заедно на фронта! А сега? Проси!
Сега и аз се просълзих!?... ...
  661 
Защо бе, дядо Коледа, отново ме подмина,
защо пред моята врата не спря?
Писмата ми ли дълги бяха,
или пък твоите джуджета
да опаковат всичко ...
  598 
Във тъмните дебри на ред безобразен - те вият, заклинат, кълнат...
Съдбите човешки във свят безчовешки - те тровят се в ужас и смърт.
И броди ли, броди през куха епоха,
през лабиринт от омраза и злост:
тя броди - заблудата глуха - призвана да бъде хомот. ...
  1020 
Знаеш ли... отдавна ръката спря да пише,
изморена и ранена от други хорски интереси.
Осъзнавах с всеки ден, че преживяно трудно е да се опише,
когато най-трудно ми бе, се питах: Ти, музо, къде си?
Знаеш ли... отдавна се отказах винаги да вярвам, ...
  785 
Само на слова
Често чувам да говорят
в таз красива планина:
„Хайде, братя, да не спорим,
българска е Тя сега. ...
  568 
I
Бъдни вечер!
- вечер свята по земята
се разстила в многоцветен пласт.
Тъгата неусетно губи свойта власт. ...
  622 
Изсипва се и сняг и дъжд.
Колите - с ледена кора.
Чакалът прави се на мъж:
- От домовете ще крада!
Първосигналният е горд, ...
  696  10 
Опити.
Времето – животно с N глави,
цъка хороскопно да се прояви.
Съдбоносно ритъмче навява,
търпеливо и крилато ни следи. ...
  542 
Приказка
В приказка забавна аз съм се родил,
в приказка съдбовна съм отрасъл,
в приказка ужасна аз живея.
Таз приказка не се разказва, ...
  670 
Разстреляха го пред тухлена стена.
Май беше сряда срещу четвъртък.
Същата вечер той беше се молил
над някакъв вехт свитък.
Ниско привел над него глава, ...
  641 
Превърнахме страната си в пустиня,
преследвайки какви ли не мераци,
но неусетно славно и полека
превърнахме и себе си във... пустинЯци!
  1263  10 
"Папеса" Йоана спасила Св. Методий
Владимир Дворецки
Как обаче се е зародила тази легенда? Според някои изследователи, става въпрос за замаскирана критика спрямо "женската" слабост, проявявана от Йоан VIII спрямо византийската църква.
Този папа властвал през периода 872-882 г. Две години преди възка ...
  1350  12 
Ст. Панчев (1879-1913)
"Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижи в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя си баща..." ...
  572 
Хич не му е гот,
живее като скот,
без радио и телевизия
и без всякаква провизия.
Ден за ден живее, ...
  880 
Сълзи не ми отиват. Погрознявам.
Разциврена да бъда - не умея.
Щом нещо в мен умира - гордо страдам.
Усмихната. На пауза живея.
А казват, че олеква от сълзите. ...
  1485  36 
предварително искам да Благодаря на
чичо Стоян, че ми позволи да публикувам
това произведение, в което леко вмъкнах и мои мисли.
Благодаря ти! БЪДИ ЖИВ И ЗДРАВ!
Още от старта си моята карта ...
  540 
Поезията е дива и първична.
Словата, както казват - не прощават.
Аз казах нещо неприлично,
друг ще ме прости и толкоз!
Какво тук значат някакви си рими... ...
  548 
Бавно утихват стъпките в мрака.
Вее вятър студен.
Загърнат във вехто одеяло,
броди той без път в нощта.
Стиснал в ръката си петаче, ...
  550 
Нека походът върви напред!
Няма спиране, няма прибиране,
няма ли смяна - няма примирие.
Аз няма да спра да водя глупака,
с една дума - отплата, ...
  497 
Разголване
Труден съм с характера чепат,
тежък като циганска плесница!
В душевния ми кръговрат
Сатаната рядко ми е брат!... ...
  1306  29 
Дъжд, земя - кал.
Държава, българи - провал.
История, събития - дати.
Нашенци, дебати - егати.
Парламент, правителство - тарикати. ...
  654 
Времето е тленно, всичко преминава,
само майчината обич свята
единствено неизменна остава.
Тя гали, закриля, топли душата,
с нежна утеха дарява сърцата, ...
  2300  16 
Събуждаш ме
Събуждаш ме в съня ми уморена,
аз чувствам плач в твоята душа.
Ти искаш да изчистиш твоите кошмари,
защо ли неспокоен, питаш, е сънят. ...
  697 
Дали защото в календара на живота ни
разместиха се черното и бялото...
Фалшиви са и дните ни, и нощите.
Системата ни ценностна разпадна се...
Поредното убийство по екраните ...
  822  27 
Ръководно
на брашънце уж ги меля,
но те към Небе са поели -
всички волни щурци, оцелели
в студа под бялата ми ...
  473 
Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче ...
  593 
Рождена майка ми е равнината,
тя с ласки нежни в скути ме зове,
далеч от прегръдките на планината,
далеч от прибоя на черното море.
Около мен не вдигат чела върхове ...
  519 
Еклектика
Впиянени в абсурда на дните си,
се променяме бавно, но сигурно.
И нещата такива, каквито са,
възприемаме, като безфигурни. ...
  746  14 
Безобразие
Безобразие е
да ни мислят за глупаци!
На нашите нерви изтънели
да пълнят своите тумбаци. ...
  556 
Предложения
: ??:??