41 765 резултата
Дъжд -
вълшебник чаровен,
понякога милващ
и галещ със сласт,
друг път ядосан, ...
  665  10 
Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет с надежда:
кой от нас ще ги види най-първи?
И кога ли, кога ли от юг милостивият Бог,
като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли, ...
  1029  15 
До теб вървя. И толкова щастлива,
и окрилена срещам утринта.
Отново като че света откривам
чрез тебе - моя сбъдната мечта.
В ръце те вземам - близо до сърцето ...
  607  13 
Досада
Родих
досада преди време.
Откърмих я. Отгледах я.
Порастна. ...
  511 
Имаме се за различни
и гледаме в хорските души.
"Души за продан... - досущ типични",
с достойнство, което не се руши.
Но сме като тях, ще гледаме сеира, ...
  512 
Приказно шепотът се губи,
допир от ръцете чезне,
ароматът на ванилия
е спомен заличим.
Погледът на нимфа, ...
  632 
Един безумен, летен двор,
до него – друг, но някак си различен,
и ние – две деца, пияни от възторг,
които ги е срам да се обичат.
Ах, детски срам! Навярно ще вали ...
  666  10 
Предимство
Цял живот даваш предимство.
На автомобилите по пътя,
на приятел, да те предава,
унижава, ...
  367 
"Може би"
Може би това ми е съдба.
Може би писано ми е да е така.
Да нямам никой на тази земя-
никой, който да ми подаде ръка. ...
  737 
Кой е Той?
Той е моят герой.
Как се казва Той?
Толкова го обичам,
че след него тичам. ...
  394 
Аз, знаеш ли нямам очи,
с които да плача
нямам лице, което да
видиш,
нито сърце, скоето да ...
  398 
В памет на Ива!
САМО НА 20 ГОДИНИ!
27.07.2009
В памет на теб, приятелко, пиша това,
за теб, за нас, за твойта несправедлива съдба! ...
  682 
''Страхът''
Знаеш ли какво е страхът?
Ти там, който стоиш встрани и гледаш,
просто гледаш и се смееш.
Ти, малко човече, малко и гневно. ...
  866 
Малка Българийо, майко Българийо!
Малката рана най-много болеше.
Всеки по мъничко те предаваше,
Всеки по мъничко те крадеше.
Малко по малко - Бог да не види, ...
  753  17 
Безразличие душевно
запечатва нашата съдба;
лицето ни засмяно
повяхва с всяка изплакана сълза.
В очите пламък вече не гори - ...
  424 
Защо си мислиш, че хората са лоши!
Те просто гледат себе си,
да им е уютно и приятно,
а другите да се спасяват.
На мен мислиш ли, че ми беше добре, ...
  506 
Няма нищо по-красиво,
от това, което идва търпеливо.
и за което винаги мечтаем.
Ние винаги си завиждаме,
и на Съдбата се обиждаме, ...
  350 
Споменът и Щастието
Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден. ...
  725 
Часовникът...
Сълзи капят по лицето
за пореден път...
Парченца се откъсват от сърцето -
от собствената ми плът... ...
  563 
Мое малко момче,
мое палаво, нежно и мило.
Неспокойно врабче,
във игри звънчев глас извисило.
Мое цвете добро, ...
  1357  13 
Искаме всеки ден за нас – всеки път – за нас!
Поглеждаме все назад – всеки път – назад!
Претърсваме всеки ъгъл – всеки кът – все за нас!
А, там е път и пропаст, и прах…
Жадуваме за поредния цвят – всеки повей – пак за нас! ...
  834 
Чуваш ли как се буди градът,
как замислени хора вървят,
крачат в делника свой и очакват.
Търсят, искат, рушат,
в своя свят молекулнопознат ...
  621 
Сърце
Сърцето - Дом за хора, Стряха за слова,
Заслон за проза и Гнездо накрай света.
Край него всичко е невидимо, безкрайно,
лъчисто, всепрогледно, всеотдайно, ...
  670  18 
Аз съм жена.
От онези - незримите,
които автобусът извозва в утрото.
Зад прането се крият очите ми.
От умора, не ми се говори за нищо. ...
  543 
По лазура -
нахвърляна бяла дантела,
с вплетени
нишки слънчево злато.
Птици на воля издигат се, ...
  558 
Нощта се спуска бързо, непрогледно,
изпива силата в човека и потапя го във самота.
Нощта е черна, черни са и дните,
а очите, дето гледат - по-черни са и от смъртта.
Сила не му остана да се бори с ветровете, ...
  479 
Сбогом, красавице!
Сбогом – недей поглежда
в спомените вече ти.
Това няма да ти помогне, а
само може да ти навреди. ...
  1328 
Ах, тези жълти цветя,
посипани по зелените полета...
Ах, тези сълзи на скръбта,
покапали по безкрайните полета...
Колко мъка е събрана в тях, ...
  575 
Бабичката грозна,
кошница цветя.
Хора, хора, хора
и цветя. И тя.
Шарено момиче, ...
  664  10 
Деца
когато сме,
деца когато имаме,
от мъка или щастие
когато ни боли - ...
  569  10 
Като че ли от тука съм минавал,
като че ли отдавна е било
когато тука съм заставал,
вперил надалеч око.
Като че ли тогава съм те виждал, ...
  510 
Толкова завладяващо,
толкова приземяващо,
сливам се със земята -
усещам си душата -
голяма, ...
  501 
Когато смърт очите ми затвори...
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен! ...
  895  16 
Да, наистина, понякога...
Когато пясъкът е слънчоглед?
Мога ли да знам сцената, от която съм роден?
Въпроси, всеки Божи ден аз споря с вятъра!
Какво от това, че съм жив? ...
  655 
слънцето
в морето жарта си гаси
вълните с вятъра тихо говорят
в здрача
двойка лебеди следват ...
  591 
Все пак не съм предмет,
за да ме имаш или притежаваш.
Нито вещ, която можеш да захвърлиш
или в шкафа да я скриеш.
Все пак не съм любимец, ...
  611 
Днес отново отпътувам...
О, даже закъснявам за последния си влак!
Отивам си!... Без да се сбогувам
... и едва ли ще се върна пак...
Изгасва и последната улична лампа, ...
  669 
Вземи за себе си...
Ден, пълен с въздишки на щастлива умора,
много радост, раздадена и на другите хора,
слънце и сянка в мислите бистри, красота
в прилежната щедрост на малките истини... ...
  575  11 
като не ми пука особено
съм сянката зад дясното ти рамо
играеща зарове
със затворени очи
в различните честоти на дишане ...
  489 
Онази, дето спря да харесваш,
по навик гърба ти ще пази...
защото мрази да мрази
даже заслужено...
Нея не, но заблуди харесваш ...
  719 
Предложения
: ??:??