jollyroger
1 544 резултата
Пред бурята...
Ще има буря!... Облаците сиви
надвисват над морето страховити,
а Вятърът развеял буйни гриви
в брега разбива побеснял вълните... ...
  287 
В диалога вечен с Морето...
1.
Аз цял живот с Морето си говоря,
тъй както си говоря и със Бога...
Дори със тях понякога и споря, ...
  371 
Лодката
Едва, едва се полюлява
морето с утринния бриз...
Към хоризонта лодка плава
със устрем дързък, напорист... ...
  318 
Ела!...
Ела в нощта, във звездната,
прекрасен Спомен мил
и ме спаси от Бездната
където съм се свил!... ...
  393 
След тебе...
След тебе нищо вече няма да същото,
дори Животът, знам ще ми тежи,
но накъдето и да го обръщаме:
той трябва и без теб да продължи... ...
  334 
На воденицата
Хей Воденичарю,
м`оите `очи твои нека бидат
сомели го житото...
...Море невесто вода си немам- ...
  439 
Пролетно настроение...
По още сънните дървета,
из още празните гнезда
комета слънчева зашета
и весело се заигра. ...
  337 
Родино!...
Българийо!... Родино!... Скъпа моя!...
Къде ли не отвях те по Света,
но винаги жадувал съм за твоя
уют от разпиляна красота: ...
  1056  10 
Една ранна утрин в нощният бар...
Отворил рано, или не затварял,
е бара неразсънен в утринта
и тук-таме по масите насядал
е някой, недопил си през нощта... ...
  444 
Утринна експресия...
... О, изгревът е толкоз чуден
и утринта е тъй вълшебна,
че мен ми стига дето буден
съм в тоя миг да ги погледна!... ...
  335 
Богатството...
Внезапно от небето слезе
вечерен Вятър поривист
и бързо Слънцето залезе
зад облак алено- златист... ...
  315 
Една нощ във Виена...
Историята свърши, но така че
съзнавам днес- на приказка прилича,
а приказка красива бе, обаче
бе краят ѝ от приказка различен, ...
  597 
Денят...
...Едва събуден, вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
във плен на голотата откровена
и нежността на влюбена Жена!... ...
  416 
Легенда
Една легенда знам... Красива...
...Разказа ми я стар монах-
в монашеската си килия,
погребал там Любов и Грях... ...
  370 
Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...
  347 
Смъртта на Поетите...
Погиб поет невольник чести...
М.Ю.Лермонтов
Поетите умират на дуели!...
... Поетите умират като птици ...
  507 
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти с мислите на тази нощ безсънна!... ...
  306 
Екзистенциално*
...Нощта- красива... Ярко пълнолуние...
Потръпва Вятър в сънния клонак.
Замислям се: „Животът е безумие,
но по-прекрасен да е, няма как!...” ...
  308 
Сбогуване с манастира...
...Той се върнал на своята планета...
А.дьо Сен Екзюпери
Във старата гора ще дойде нова вечер
дърветата със много нежност да погали, ...
  348 
Разговор с портрета на Лора...
Разкошна плът!... Душа неразгадана!...
Мечтателно загледани очи...
Тъга неясна някаква събрана
във стиснатите устни... Замълчи!... ...
  371 
За любовта към ближния...
(една не библейска история)
По улицата виеха сирени
и пъплеше претъпкан автобус...
Разпети Петък... Време за смирение- ...
  461 
Носете си новите дрехи момчета!...
... А и Времето ли, обяви ви вендета,
и без милост през снайпера гледа към вас:
то носете си новите дрехи момчета
и просто жевейте, и любете на „макс”!... ...
  473 
Угасеният фар...
(вечните моряшки истории)
Това е стара и тъжна История значи,
но в моряшките кръчми е с край разкрасен:
за красива жена, за любов, за моряци ...
  686 
Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...
  335 
Пролетна лудост...
... иде ми да подлудея,
да подскачам, да се смея
и обяздил Ветровете-
да се рея под небето; ...
  546 
Триптих: В манастира
1. В манастира
Тишината в ушите пулсира,
а напевния звън от клепалото
на дървото насред манастира, ...
  255 
Есенна соната за двама и пиано...
Чакат в тъмнината белите клавиши
галещите пръсти на влюбен пианист,
а нощта- смутено, ускорено диша,
тръпнеща от есенният вятър напорист... ...
  548 
Сто години самота*
Разпиляхме любовта
някъде по пътя земен,
няма я и песента
дето всяка вечер пеем... ...
  447 
Повикай ме да гледаме Залеза!...
Когато Слънцето допре водата,
а ти си в унес, като на молебен,
повикай ме при тебе на скалата:
да гледаме към Залезът вълшебен!... ...
  453 
Усещане за Пролет...
... и все по-властно Пролетта настъпва,
и всеки миг за себе си подсеща...
Щом дрянът пръв, нетърпелив напъпва-
ухае на цветя... И още нещо... ...
  331 
Езичник...
Не искам дом спокоен
да бъде Любовта,
не ме превръщай в спомен
останал след нощта!... ...
  377 
Магичното усещане за Пролет...
Тя, Пролетта, във въздуха се чувства
и в Оня развилнял се Южен вятър,
владеещ най-чаровното изкуство
в мистерията: да цъфтят цветята!... ...
  419 
В топли есенни градини...
Във топли есенни градини
отрупани със зреещ плод,
аз жълтите листа разривам
и радвам ти се, мой Живот... ...
  414 
Трамвай желание
... И беше утро... Тъпкан бе трамвая...
А пътниците сънени, сърдити,
но на кого и за какво- не знаят,
все още във кошмара на нощите... ...
  346 
Едно селце насред балкана...*
Едно селце, самотно всред балкана,
забравено от хората и бога...
В комините му дим отдавна няма,
че те не пушат никога без огън!... ...
  379 
Цял Живот съм търсил Теб!...
(лирични миниатюри)
1.
... И разбрах до болка ясно-
цял Живот съм търсил теб, ...
  744 
Пролетно настроение...
Обичам тоя дъх на пролет,
когато птиците са в полет-
обсебени от страст, която
дели по двойки всяко ято!... ...
  344 
Подранила пролет...*
Уж зима е:
но пролетта напира,
дърветата подлъгва да напъпят,
а развигора с топъл дъх не спира ...
  402 
Кратки записки по Историята на Човеците...
(нецензурирана версия)
Човешката История започнала
щом Прачовека камък си заточвал
и проумял в мига каквото трябва, ...
  358 
Философа и Любовта
Мъдрецът някога бе казал
сам истината за света:
„...Не можеш никога да влезеш
два пъти в една река!...” ...
  351 
Предложения
: ??:??