11608 резултата
Денят беше горещ и плуването ми се отрази идеално. Сега лежах на плажа и мързелувах. Щях да убия няколко часа и си мислех за срещата с Емили. Нямах и телефонния номер, иначе щях да звънна сто пъти досега. Искаше ми се да се изтърся у дома и неканен, но реших в крайна сметка, че идеята не е добра.
…… ...
  147 
Слънцето изгря рано. Лъчите му тръгнаха на разходка из целия град. Влязоха неканени и през пролуките на пердето в спалнята на Дора Костова. Тя отвори лениво очите си и видя, че вече се е съмнало. Чуваше и развълнуваните песни на птиците в клоните на дървото пред къщата ѝ. Надигна се леко от възглавн ...
  95 
Бавно се движеше каруцата на Караманов Петьо от ‘Анджийското тепе нагоре към село, натоварена с току-що накосения трифил[1]. Цял ден беше карал камъни за шосето, което щеше да свързва Лесово с новостроящата се мина. Конете, а пък и той, бяха изтощени – толкова време да товариш и да разтоварваш камън ...
  106 
Историите на Топлийката
Гонен без грях
Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше н ...
  58 
Спирачките на влака пронизаха тишината. Вече съм у дома, въздъхна с облекчение младото момиче. Леден вятър я посрещна на гарата в нейния роден град. Тук имаше много повече сняг, от колкото в големия морски град. Голямо усилие й бе необходимо, за да се придвижи с двата огромни куфара до стоянката на ...
  136 
Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...
  135 
Слънцето прегръщаше верандата на къщата на Дора Костова. Цветята в саксиите, наредени по перваза, бяха огрени като артисти от прожекторите на някоя сцена. Бегониите, които бяха посадени в градината, привличаха пчелите с ярките си цветове и те жужаха тихо около тях. Дора се поклащаше бавно на люлеещи ...
  64 
Страх
Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навиц ...
  75 
След седем годишен брачен съюз, те все още успяваха да правят задоволителен секс. И сега след секса, двамата запъхтяни, запалиха по цигара и заговориха.
- Имаш ли нови идеи за разкази – попита той.
- Имам…например, двама души, Той и Тя, в един хубав ден като днешния, си говорят. Той ѝ признава, че о ...
  117 
Когато го раздавах бизнесмен, баща ми беше взел един хубав заем от шефа на брат ми. Ние поработвахме и го връщахме къде навреме, къде не. Къде във финикийски знаци, къде на ишлеме. Това беше последния борч, с който си имах вземане-даване. Когато имахме възможност и пари, ние се спускахме до Варна да ...
  211 
Този разказ написахме заедно с едната ми дъщеря Елена Минчева и участвахме н регионален фантастичен конкурс. Естествено на олимпийския принцип, за участието. Но това съвсем не означава, че разказът е лош!
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъ ...
  204 
Всеки вторник и четвъртък на улица „Възраждане“ имаше чаено парти. Дора Костова се събираше със своите приятелки на по чаша чай със сладкиш и разбира се, пикантни клюки за съседите. Те бяха три дами, които живееха в същия квартал и по нещастно стечение на обстоятелствата всички бяха останали вдовици ...
  83 
Мисълта, която като мълния ме проряза беше, че искам тази жена. Не може само богатите да имат всичко. И аз голтакът исках това бижу. Не съм мултимилионер, но смея да твърдя, че съм чаровен. Даже хубав и умен. Тъмните ми очи и тъмната коса, леко матовото ми лице привличат жените. Казват, че приличам ...
  172  13 
Както винаги всичко тръгна от големия ми нос.
Аз не си патя от голяма уста като мнозина други, ами от голям нос. И не защото сам си го навирам в чужди работи и в чужди достойнства. Обратното е - чужди на мен работи и непознати ми достойнства все достигат до обонянието ми, най-често против всякакво м ...
  541  19 
Чувствам се като старинна сграда, която тъмнината, чрез някакъв магичен способ реставрира. Позакърпва похабената ми фасада.
Свикнах постепенно. Да се разхождам през нощта. По улиците на града. Сам с кучето.
Така избягвам слънцето. Гади ми се от него и всичките му лицемерни поклонници. Страня от обек ...
  57 
Беше красива топла пролет. Дните ставаха все по-дълги, а нощите бяха спокойни и приятни за разходка. Птиците пееха весело от короните на раззеленилите се дървета. Носеше се аромат от цъфналите овошки из града. Цветята смело показваха на слънцето новите си одежди и приветстваха целувките на жужащите ...
  135  11 
Омръзна ми тази работа с продажба на бижута и се оглеждах в сайтовете за нещо ново, но нищо не излизаше за сега, затова исках или не отключих витрината и после влязох в магазина. Не бях пил кафе и главата ми беше разбъркана от снощи. Ах, тази Сюзан…лудувахме до малките часове с нея… Май уиски, текил ...
  151 
Слънцето отдавна беше изгряло, когато Расим се върна на саята. Закъснял беше да пусне овцете и те проблейваха начесто. Жена му шеташе около колибата. Приближавайки я, той и подаде сноп горски ягоди.
- На. За децата. – Рамзина взе ягодите погледна го с големите си черни очи и рече:
- Хавая си си губи ...
  103 
Призори е...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...
  122 
Тази сутрин започнах работа съвсем без настроение. Не само защото беше понеделник сутринта... И не само защото Светла ми се скара, че не съм си изгладил ризите... Денят беше дъждовен и мрачен. Секретарката ми сервира кафето с твърде много захар... Освен това бюрото ми имаше някакво мазно петно.
‚Г-н ...
  216 
16 юни
Съвсем го опорочиха този конкурс. Ами виж я тази мис ‚България‘ – на недоспал крокодил прилича. Е, вярно има дълги крака и големи гърди. Ама и другите ги имат, задължителен атрибут. Ама от пръв поглед си личи – кучка отвсякъде. Не че не знам как стават тия работи, ама това е пълно неуважение ...
  88 
Когато влязох при децата, се учудих на тяхната буйност. Опитах се в началото нещо да кажа. По-скоро излезе нещо като хриптене, но се овладях и се представих на няколко деца, които ме гледаха така, сякаш можеше да им се случи нещо лошо. Направих пауза и в едно мнимо затишие ги попитах дали знаят какв ...
  98 
Валеше тихо и кротко от сутринта. Никакви признаци за нещо по-сериозно. Въпреки всичко обаче, хората бързаха да се приберат по домовете си, вдигнали високо яките на якетата си, да хлопнат входната врата зад гърба си и да потънат в домашния си уют – къде привиден, къде реално съществуващ. Всеки си зн ...
  67 
Често заспивах по-рано отколкото бе нужно. Сънят беше единствената възможност да се оттегля от гадната, смърдяща на смърт, обстановка. Но изглежда, че съм мислила по погрешен начин. Точно това беше моментът, в който се срещнах с него. Само в мечтите ли? Беше като реалност.
Дълго си мълчахме. Колкото ...
  57 
25 декември, 19:40 часа
Жана се суетеше из дневната... Масата беше вече сложена и подредена с вкус. Разбира се, чиниите и приборите бяха от специалния празничен сервиз. Бутилката 10-годишна ‘Бургаска мускатова‘ вече беше отворена. До нея беше заела място любимата салата на Жулиен с извара, печени чу ...
  78 
Върви из Морската градина и вдъхва пролетта. Леко ѝ е на душата. Сякаш има крила.
Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети ...
  75 
Преситен съм от насилие. От такова, съществуващо под всякаква форма. Но най-вече от това обитаващо мислите ми. Причините са комплексни.
Бях обречен още в самото начало. Заради света, в който израснах. Такъв – на съперничества. Напълно обикновен свят, но зле устроен. Сега така ми се струва. Причините ...
  91 
Отвън беше тихо! Само капките дъжд леко чукаха по перваза и придаваха този не малко странен мелодичен тътен, който правеше по-романтично и задушевно състоянието в нас самите, а оттук и по-смислено! От дълги часове бяхме сгушени под меките завивки ... аз и той .... Ние.
Не бързахме…. Времето спря! Са ...
  85 
- Здравей, Антонио, добре дошъл!
Момчето се обърна с гръб и донамести слушалките в ушите си, набирайки линк на телефона си. Дядо Евтим извиси глас отново :
- Добре дошъл, казвам! Как си?
Безмълвието на тийнейджъра подпали душата на Евтим. Че като викна…
- Ей, ако ще ми идваш пак, за да се зомбираш с ...
  113 
Харесвам жена, която ме харесва. Но повече от мен харесва мъжа си. Разбирам от жени. Дълго се взирах в тях. Затова. Мъжът може лесно да стане качествен предател. Жената никога. Някои от вас ще възроптаят срещу тези, които изневеряват. Изневярата е съвсем друга сфера на влияние. Жената предава мъжа с ...
  82 
Не е важно къде си, важното е, че си там.
Братовчед ми Пальо
България никога не е била морска държава. Тоест, то море винаги сме имали, че и три, но мореплаването като цяло не е в кръвта и бита на българина. Ние никога не сме имали истински флот. Е БМФ беше близо, но нашите моряци винаги са гледали ...
  234 
3.
Тъмнината я погълна. Тя знаеше как да се слива с околността, когато е нужно. Сега беше време да е невидима. Придърпа краищата на черното си палто и ги прихлупи на гърдите си. В следващия миг се закова насред улицата. Беше забравила копринения си шал в бара. Нямаше да се връща за него, макар че не ...
  108 
Колко е хубава тази сутрин. Хубава е , въпреки че все още е мрачна.
Сутринта е може би най-интересното време от деня. Тогава ние таим някаква надежда за предстоящия ден. Така е и при мен.
Моята надежда беше такава – прегръдка.
Но не просто прегръдка, а нежно докосване , сливане на две непознати тела ...
  397 
Бях на шестнайсет години, когато ми се случи всичко това, което сега ще прочетете. Както споменах, бях на шестнайсет години и тогава за мен неща, като вечерен час, моментално прибиране вкъщи след училище и т.н. не съществуваха, а единственото нещо, което тогава за мен беше важно бе да се събирам с п ...
  85 
Видът на голата, русокоса жена, изскочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.
- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покри ...
  233  18 
Главният редактор на вестник "Нова демокрация" влезе в кабинета си, хвърли един поглед на кореспонденцията и приседна върху бюрото. Взе всички писма и, едно по едно, се осведоми за подателите им.
"Нищо спешно" - каза си той наум и седна в креслото си. Набра един телефонен номер и делово се осведоми: ...
  153 
След като изпратих детето до училище се разрових из чекмеджетата, в които криеше важните си неща. Да, не правих нещо хубаво, но просто се нуждаех от поне една причина защо ни напусна. Ако беше жив, щеше да преобърне целия свят, но щеше да накаже човека, който е бъркал в нещата му. Погледът ми спря н ...
  91 
Зората целуваше върховете на вековните борове и събуждаше многогласния птичи хор, когато Расим влезе в Чукуркьой. Не беше трудно да се намери кащата на агата - най-голямата в селото, с тьонинки бели кумине, с дванайсет ката пенджуре, със гюмюшени порти и алтънени халки. Расим приближи портите и се о ...
  143 
Хората не се определят от техните имена, но в този ден бях твърдо решен да науча Нейното!
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „ ...
  124 
Беше се върнал. Отново. Следваше пътеката, макар че знаеше, че тя свършва в нищото: понякога до ръба на пропаст, понякога до ръба на черното езеро, а понякога се губеше и виеше сред непристъпните чукари към върха и никога не го достигаше. Онзи връх, който беше на една ръка разстояние, но винаги забу ...
  189  10 
Предложения
: ??:??