11059 резултата
  • Плазмата

    EvaRang (Eva Rang) EvaRang
    Проза » Разкази
    Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното ср ...   276  15 
  • (Не познатите - край

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    - Къде ще ходим? – попита щастлива Стела.
    - Накъдето ни видят очите. – отговори загадъчно Теодор.
    Час по-късно двамата бяха в един бар. Поръчаха си коктейли.
    - Разкажи ми повече за себе си? – попита любопитна Стела. - Що за птица си? – засмя се тя.
    - Интересна. – отговори важно той. – А ти? ...
      53 
  • Орис 3

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...   84 
  • Клептоманката

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Разкази
    Младото момиче постави чашката за кафе на масичката и лениво, стъпвайки боса по дебелия килим , се отправи към прозореца. Дръпна тежката завеса, а после дръпна крайчето на финото перде в прасковен цвят. Времето е чудесно, би казал някой друг, но момичето го преценяваше от друга гледна точка,нейна си ...   68 
  • Английски дневници: Свети Илия от Лестър

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    Появи се един ден на вратата на дома ми. Не приличаше никак на светец. Просто един мъж на средна възраст, висок и слаб. Пушеше много. Пихме кафе, говорихме си. Казвал се Илия. А аз се казвам Петър. Все имена на светци, вероятно съвсем неподхождащи на обикновени люде като нас.
    После, един ден пак дой ...
      88 
  • Аз съм храната

    redeems (Цветомир Койчев) redeems
    Проза » Разкази
    Намерих пашкула в една изоставена тоалетна, край плажа, в студентската част на града. Непривично за мен, но когато го видях просто трябваше да го прибера. Хванах такси, доколкото имах пари, след това тичах до къщи за сак. На връщане правех леки кросове, а третият курс беше почти невъзможен. Пашкулът ...   81 
  • (Не) познатите - част 4

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    - После му се обади по телефона някаква си Мария и той тръгна веднага. – сподели разстроена Стела на следващия ден.
    - Не го мисли, скъпа. Да върви където си иска. – успокои я най-добрата и приятелка.
    - Права си. Благодаря, че ме търпиш Ели. Хайде аз ще вървя на работа.
    - Приятна работа, мила.
    - Благ ...
      48 
  • Сянката 11

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...   62 
  • Фонтанът

    perfanov (Явор Перфанов) perfanov
    Проза » Разкази
    Фонтанът. Този творец, който всеки ден представя своят шедьовър от прохлада пред хиляди хора. Пише стихове без думи, които могат да докоснат само тези, които се доближат до сърцето му. А вечер рисува картини с четка, потопена в магията на светлината. Фонтанът е самотник. Като красив мъж, който знае, ...   62 
  • А тя обича поезията

    mislitel (Георги Каменов) mislitel
    Проза » Разкази
    /Една различна гледна точка /
    За нея лекарите казваха, че няма надежда и въпреки, че родителите й го криеха, тя го знаеше. Прочиташе го в ужаса, стаен в очите им, зад изкуствените им и фалшиви усмивки...
    Беше само на 11 годинки, но вече отдавна мислеше за себе си, като за голямо момиче. Затова се пр ...
      507  10  65 
  • И това го има...

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Разкази
    Доста възрастна жена, около осемдесет, стоеше пред огледало и сваляше
    ролките от напълно бялата си коса. Разреса я и оформи прическа. След това изписа с кафяв молив, а не с черен както правеше когато беше млада, веждите си. След това отвори гардероба и заизбира от много, много старите си , но добре ...
      93 
  • (Не) познатите - част 3

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    „Точно сега ли трябваше да ми се обади Мария?“, мислеше си Теодор докато пътуваше към най-добрата си приятелка.
    - Здравей, Тед. Исках просто да поговорим.
    - Слушам те. – отвърна леко раздразнен Теодор.
    - Какво стана със Стела?
    - Какво да е станало? Тъкмо се засякохме в нейния квартал след работа, ко ...
      49 
  • Български дневници: 10 стотинки

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза » Разкази
    „Странно хлапе, да откаже пари за сладолед. Сега ще трябва да тичам, за да го хвана този моя мискинин. Краката така ме болят, проклетият ревматизъм. А и сърцето се обажда. Дано по-скоро се наиграе малкият, че да се прибираме и да си полегна. А и започва да става горещо.” – мислех си, докато преследв ...   101 
  • Орис 2

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...   146  14 
  • Апаратурна грешка

    Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) Bistra_Stoimenova
    Проза » Разкази
    Лерна се върна тъкмо когато навън звездата на планетата започваше да изгасва. Странно беше тук, на Земята. На Проксима Центавър Д7 нещата бяха далеч по-различни. Там, когато ти се приспеше, просто затваряш соларните панели на купола и вътре става тъмно. Хем си произвеждаш енергия докато спиш, хем на ...   106 
  • Зли старци

    Ambrouse (Стефан) Ambrouse
    Проза » Разкази
    Комитетът на българите в Чикаго се бе събрал на извънредно заседание. Дневният ред се състоеше от една единствена точка – обсъждане на ситуацията в България. Пръв взе думата председателят Харолд Карагьозов. Човекът изглеждаше доста притеснен. Прокашля се и каза:
    – Боя се, че в нашата татковина се сл ...
      182 
  • Бонбониера с избори

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
    Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...
      146  15 
  • Време за признания - 2. "Скелети" в гардероба.

    brinne (Мариана Бусарова) brinne
    Проза » Разкази, Еротична
    Време за признания -2. „Скелети” в гардероба
    – За себе си ли се страхуваш? – гласът ѝ беше съвсем тих, почти като шепот.
    – В някаква степен … да … А също и за теб. Не искам да те нараня. Колкото и да е невероятно аз не съм … хм …абсолютен егоист. Явно не съм… – засмя се тихо и леко я привлече към гъ ...
      123  12 
  • Защо на Ежко му е тежко

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) ИнаКалина
    Проза » Разкази, Хумористична
    Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...   132  11 
  • Лятна любов

    protox (Петрана Маркова) protox
    Проза » Разкази
    “Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ...   136 
  • Къде ще те отвее вятърът

    Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) Bistra_Stoimenova
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...   334  38 
  • (Не) познатите - част 2

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    - Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
    - Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
    - Не, разб ...
      52 
  • (Не) познатите - част 1

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеж ...   69 
  • Приказка за зайчето и лъва

    troia (Катя Иванова) troia
    Проза » Разкази
    Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
    – Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
    Дългоушко заподскачал около него щастлив.
    Друг път му заявил:
    – Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
      127  11 
  • Невидимата Ана

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...   176  15 
  • Гледната точа

    slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123
    Проза » Разкази
    Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ...   91 
  • Сянката 10

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
    Боб се къпеше и подсв ...
      65 
  • Дамаджаната

    breg (Кирил Тенджов) breg
    Проза » Разкази
    Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
    Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ...
      664 
  • Питбула-Пистолет (или за насилието в Америка

    robertratman (R) robertratman
    Проза » Разкази
    А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И ...   146  12 
  • Тримата гладници

    DPP (SMooth) DPP
    Проза » Разкази
    ― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
    ― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...
      150  14 
  • Орис 1

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...   157 
  • Непознатият град

    donkooooo (Донко Найденов) donkooooo
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    Когато се събуди в сумрачната стая, в първия миг си помисли, че завивките са твърде грапави за изискания хотел. Лявата половина на двойното легло беше с изгладени чаршафи, сякаш съпругата му не беше я докосвала. Сигурно е отишла до тоалетна, каза си, ала не се успокои. Имаше нещо нереално в това съб ...   284  11 
  • Талисман

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...   169  10 
  • Сянката 9

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ...   76 
  • Сурогатната майка

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Разкази
    Любен беше много умен, дори ерудиран- най-младият професор в университета. Но това не беше всичко. Беше и красив- когато човек говореше с него, не можеше да откъсне очи от неговите, блестящи като изумруди. Но притежаваше и още нещо- чар, който не се учи, или го имаш, или -не. Преди 10 години беше на ...   125  12 
  • Господарят на времето (250 думи)

    perperikon (Пер Перикон) perperikon
    Проза » Разкази
    Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
    „Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
    - Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ...
      90 
  • Моделът

    radi. (Ради  Стефанов Р) radi.
    Проза » Разкази
    Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам ...   71 
  • Врата и светлина

    gevitooo (Геновева Атанасова) gevitooo
    Проза » Разкази
    Една отворена врата и светлина. Изпълва ме надежда. Изненадващо е, че толкова просто нещо може да накара сърцето ми да препуска лудо. Седя притихнала в ъгъла и наблюдавам вратата. Кой ли би могъл да се появи точно в този миг? Аз знам кого очаквам, но дали?
    Не, нямаме среща, поне не сега. Въпреки тов ...
      41 
  • Сянката 8

    di_t (Tаня) di_t
    Проза » Разкази
    Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
    - Е, госпожо Аарон, как сте?
    - Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
    Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
    - На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
      66 
  • Пианото

    DPP (SMooth) DPP
    Проза » Разкази
    Видя пианото отдалеч. Сюрреалистична картина, но въпреки това то бе единственото смислено нещо, в цялата безсмислена ситуация. Нямаше никой наоколо, само той и безумието. Приближи се. Капакът на пианото лежеше до него, изкъртен и пречупен на две. Грозно стърчащите бели трески на дървото му напомниха ...   132  16 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.