11367 резултата
Беше денят на влюбените. И на виното. И вторият имен ден през февруари на най-добрата ми приятелка. Но мен тези неща изобщо не ме интересуваха в онзи момент, защото за мен беше денят на раздялата с най-любимия ми човек. Не исках да го напускам, но като че ли краката ми сами ме водеха към гишето на ф ...
  149 
– Искаш ли да си иглаем?
– Не.
– Искаш!
– Не искам.
– Ще ни бъде интелесно. ...
  167 
Казват, че на Свети Валентин розите са на цената на кокаина. Факт. И как не, като де що пергиш има по широкия свят, ще купи по някоя китка с едничката надежда поне на тая дата да го огрее. Не че са виновни розите. Луд е тоя дето дава баницата, не тоя дето я яде. Тя, розата, може и да е красиво нещо, ...
  408  37 
Горилата
Хубав слънчев неделен ден в края на септември. Вече не е топло, но все още не е и студено. Хайде да отидем в зоологическата градина! Хайде, докато все още не са я преместили на новото ѝ място!
Решихме и тръгнахме. Взехме си билети, влязохме и преди да хлътнем в терариума, който беше непосре ...
  56 
Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не бе ...
  95  13 
Полуфиналът срещу „Лондон Атлетик“ наближаваше. В дните преди големия мач Алвин отбягваше интензивните тренировки. Бил Колинс му беше дал зелена светлина да се готви по собствена преценка и съобразно нуждите на изхабеното си тяло. Сутрин Прийс минаваше закратко в гимнастическия салон, после правеше ...
  125  10 
Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...
  184  17 
– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...
  116 
Отвори жената на Бил, Шийла Колинс. На дребното ѝ личице веднага грейна майчинска радост:
- Ал! Какво правиш, моето момче, откога не си идвал? Влизай, влизай! Как са Тони и Нора? Ами Лили и тя как е, какво прави моята Лили?
Алвин не беше казвал на Шийла нищичко за раздялата си с Лилиън. Знаеше, че д ...
  129 
Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...
  84 
Когато започнали бомбардировките на американската авиация, в нашето село настанала паника. Те, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста.
Точно тогава две баби, които поминували, благодарение Господа, на улицата до ...
  74 
Когато Жената я прихванат дяволите...
- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо;
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;
- Пак ли бързаш, бе, Станчо, рано е още! Мони още е у Цолови, Дими я пратих до супера, нека дойдат де ...
  140  19 
Трудно се оказа за Косьо да се съвземе след от хорото. Той усещаше подскачащото си сърце да галопира като младо конче и като че ли се опита да го озапти, въздъхвайки няколко пъти, но не успя и се наведе да вдигне момичето. В полумрака Стела премрежи очи и ръцете на мъжът ѝ се привидяха на трептящи к ...
  205  11  31 
Елхраикската библиотека
Част 1
Оригинал в английски: Кирил Димитров
Превод на български: Сенестел
Редакторство: Кирил Димитров ...
  110 
Навън отново валеше като из ведро съсипвайки хубавата сутрин. С краката си избутах завивката на пода и застанах в седнало положение. Взрях се през прозореца и прогнозирах, че скоро дъжда ще спре. Не ми се ставаше от леглото, исках да остана в него завинаги. Въпреки желанието си се изправих отивайки ...
  177 
Алвин Прийс гледаше към телевизора в бара на Джими и не можеше да повярва. Току-що беше загубил още девет хиляди лири. Той прокара пръсти из прошарената си коса, допи уискито си на голяма огнена глътка и изсъска срещу екрана:
- Пълен бездарник си! Пълен бездарник! На такъв кон и без нито един хендик ...
  213  13 
Един от най-скъпите ми детски спомени е свързан с една млекарница близо до нас. Бе на Солунска почти на 10 метра от Витошка. Съвсем близо до изхода от бившето кино, „Млада гвардия“, което вече е превърнато в голяма книжарница. За разлика от други унищожени от демократичната простотия на новите управ ...
  69 
Малката Мариета отвори бавно и тихо хладилника. Тя бе единствената, която имаше достъп до него, защото беше успяла да спечели доверието на Александър още през първия си работен ден. Умееше да готви и, общо взето, само тя го отваряше – и за себе си, и за другите. Не веднъж беше давала ключа си на пре ...
  130 
В една северна страна, в красива къща, живееше малко момиче на име Поли. Често се пренасяше в своята детска фантазия, имаше богато въображение. Рисуваше много хубаво за своите девет години и понякога ѝ се искаше да се пренесе в картинките си, или те да дойдат при нея. Дори по външност си личеше, че ...
  71 
Когато Господ го хванат дяволите,
ангелите започват да танцуват с тях танго
Телефонът тихо изписуква. Съобщение от шефа: „Днес в 17:00 оперативка в офиса!!!“ С три удивителни. И защо, по дяволите, ги наричат удивителни? Удивление от заповедите на началника? Да бе! Някого подобно събиране в петък при ...
  226  12 
Нежни целувки се спускаха надолу по гръбнака й, аромата на портокал носеше носталгия по присъствие, което бегло помнеше. Басовият глас прошепна в ухото й: "Няма да те целуна на раздяла"
- ААААА! - зверския рев се изтръгна от разкъсаните й гърди при поредното пробождане на дългата черна кама, изкарва ...
  277 
- Извинете, не видях, че все още има някой тук.
Мъжът вдигна поглед от екрана на компютъра, в който се взираше вече няколко часа и измери със студен поглед чистачката, застанала на вратата на кабинета му. Жената стискаше парцал за под и изглеждаше изключително притеснена, че е прекъснала работата му ...
  159 
Белчо
Заваля в началото на юни и спря малко преди средата на август. Земята се напои, а пролетта като че ли продължи и през лятото - всичко свежо, всичко зелено. Само на полето и в градините бурените затрудниха стопаните - реколтата явно нямаше да е такава, каквато се очакваше. Влагата беше голяма и ...
  72 
Той седеше сам на пейка, загледан в езерото. Изглеждаше изгубен…
Тя се доближи бавно и приседна на разстояние от него. Погледна го, а на лицето й се изписа болка.
Той я погледна през рамо и отново завъртя глава напред към езерото.
Тишината разказваше историята им.
Спомните се носеха във въздуха. ...
  83 
Обадих се на фирма за услуги ‘Съпруг за един ден’. Смени крана, оправи корниза, опъна съседката, мен ме ошамари и си тръгна.
------------------
Обадих се на фирма за услуги ‘Съпруг за един ден’,
Мария ( Марчето де) - цепеше ме глава и ми беше едно чоглаво и тъпо, Пешо се запиля с една много по-млада ...
  315  17 
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
  276 
- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...
  215  18 
Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше ...
  69 
Йовко беше застинал пред гледката, която се разкриваше пред очите му, сякаш беше попаднал в капана на времето. Години наред обикаляше света в опит да намери себе си, в опит да избяга от спомените и потеклото си. Срамуваше се, да каже, че е от село, когато отиде да учи в града. после пък се срамуваше ...
  596  59 
Вече е тъмно...Светнаха осветителните тела в салона и танците продължиха...Свидна видя загубената си панделка близо до вратата, върху шкафа със забравени вещи. Когато я взе, с благодарност към човека който я беше поставил там, вратата се отвори и се показа първо малък по размери, черен бандонеон...н ...
  179  17 
В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но ...
  362  13 
Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ...
  104 
Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...
  208  18 
Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...
  206  14 
Ксения мечтаеше да прави фокуси и всеки ден опитваше най-различни нови трикове. Досега нито веднъж не бе успяла да постигне ефекта, който си представяше. След тези дълго траещи занимания, Ксения се чувстваше много уморена.
Един ден тя отново се опитваше да направи вълшебство, но за пореден път остан ...
  132 
Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...
  175 
Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...
  428  10 
“Лъжа е естествено, разбира се, че те лъжа. Аз ако не излъжа такива като теб, кой да излъжа. Откъде, мислиш са парите ми…„ – помисли си пълния мъж, а после присви малките си хитри очи и с лукава усмивка каза:
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почу ...
  128 
Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...
  188  11 
Тя беше отличничката на класа. Имаше дълги руси плитки и се смееше прекрасно. По случай някакъв празник ни облякоха в народни носии – потури, фусти, накити, колани, пояси, забрадки, калпаци, пафти, чапрази... На една седянка аз трябваше да пея ‘'Вдигни си моме очите, да видя плакала ли си"... а срещ ...
  275  21 
Предложения
: ??:??