11608 резултата
Наистина ли вървеше толкова наперено или я беше напекло слънцето твърде много?
Оливър свали слънчевите си очила и проследи пътя на госпожицата с голямата шапка и шал увит около кръста си.Беше на плажа с приятелките си които също като нея се наслаждаваха на хубавото време.Той направи няколко скока в ...
  48 
– Шампанско в тоя студ?! Ти си луд!
– Ще ти се отрази добре. Отпий на малки глътки. Наздраве! – и той й подаде едната чаша.
– Наздраве! – тя съвсем предпазливо отпи една глътка.
– Пийни пак!
– Наистина усещам топлина да се разлива по тялото ми. ...
  149 
Герасим произхождаше от добро, трудово семейство. Като всички добросъвестни плъхове, баща му и майка му си изкарваха прехраната с труд и постоянство.
Майката на Герасим имаше трудов договор с общинската фирма ‘Плъхски продоволствени стоки и комунално обслужване‘. Работеше от сутрин до вечер в мазета ...
  72 
За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представле ...
  53 
Алармата ме събужда точно в 6.. Господи, как мразя да ставам рано! Казвам си, че животът е гаден и с всички сили успявам да се надигна от леглото, за да се завлека до банята. Поглеждам отражението си в огледалото и с мъка забелязвам тъмните кръгове под очите си. Понякога имам чувството, че съм се аб ...
  139 
Прикован съм към една стая. От няколко дена. Като Прометей. Няма обаче птица, която да ме разкъсва. Сам кълва от себе си. Раната кърви обилно.
Заключен съм между четири стени. Но ключът не е на вратата, а в ума ми. Приличам на заложник. Отшелник съм. Каторгата ми е доброволна.
Понякога се измъквам о ...
  68 
На 22 декември 2067 година приземих неутронния си лайнер на космодрума в Дълбоки, за да заредя неутронно гориво от Дълбошкия Адронен Колайдер.
Космодрумът беше построен през 2060 год.на мястото на ябълковата градина на бившето АПК-Дълбоки. 4 години преди това парцелът беше продаден на НАСА и НАСА по ...
  76 
Като излязох от казармата имах цялото свободно време на света дорде дойде лятото. Зимата няма кой знае колко за правене край морето. Така че аз често ходих да правя компания на един авер, който продаваше сувенири в градинката зад часовника. Там по цял ден си прекарвахме с него между другите продавач ...
  522  12 
Развигор помнеше добре този ден. Беше един петък през м. юни, 1986 г.
Лениво разговаряше с колегите в отдела, всеки споделяше плановете си за уикенда. Изведнъж звънна служебният телефон. Търсеше го шефът. Да го потърси шефът в в ленивия летен следобед, точно преди уикенда, си беше само по себе си из ...
  79 
– Какво си говорихте без мен? Емо, харесват ли ти дрешките?
– Страхотни са!
– Направи ли чай?
– Не искам, ще си тръгвам, защото Влади пак ще се цупи, че закъснявам.
– И аз бих се цупил, ако имах такава жена. ...
  135 
Тя живееше в малък град. Повечето хора се познаваха. Знаеха кой как живее. Какво го мъчи, кое го радва. И всеки си гледаше живота според своите нужди и претенции. Веселина също. Млада жена, която имаше увреждане по рождение, което щеше да носи до края на дните си. Отгледана с много грижи, тя бе учил ...
  80 
За какво е всичко това? Защо започнах да пиша тази история? За кога я пиша? Ще обясня. Поне ще опитам.
И така: бе хубав слънчев ден, провеждаха се избори и ние гражданите трябваше да гласуваме за тези, които искаха да управляват китната ни държава. Помня, че се събудих рано. Знаех, че любимата Парти ...
  70 
- Влез, Соня! Ела да те запозная с годеника ми! - и Лили хвана приятелката си за ръка и я поведе към хола.
- Емил,това е Соня! Соня, запознай се с Емил.
Младият мъж скочи от дивана, усмихна се и протегна ръка. Соня направи една крачка и усети как Емил я опипва с поглед отгоре до долу и обратно. Само ...
  165  10 
Тази сутрин кварталът осъмна със снежен човек. Стоеше си на детската площадка, близо до големия чинар, един такъв наперен, с класическа метла и сламена шапка, с черни въглени вместо копчета. Но нямаше уста – на мястото, където трябваше да бъде голямата му усмивка, някой бе вързал кърпа. В сутрешната ...
  128  10 
Лежах на дивана и разсеяно гледах новините. Отново предъвкваха историята около фалита на Кооперативна Транспортна Банка. Жена ми дремеше до мене в очакване на турския сериал. Котаракът Генади мъркаше в скута й.
, Мошеници мръсни! За всеки е очевидно, че квесторите са замесени в цесиите!‘
‚Какво? Доб ...
  160  13 
Бистра с болка се опита да отвори очи, докато чуваше един мъжки глас над себе си:
- Здравейте, аз съм дежурният лекар, тази вечер Ви приехме по спешност. Как сте?
Опита да се обърне, но главата ѝ беше заклещена в яката. Бялото около нея започваше да приема очертания, неуспешно се опита да се усмихне ...
  204  18 
Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият ...
  58 
Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че ...
  257  17 
Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...
  369  35 
Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п
  76 
За първи път видях София в „Санта Кроче“. Стоях пред картината на един ренесансов художник, когато тя приближи към мен. Нищо общо с клишетата за любов от пръв поглед. Разбрах го веднага щом погледнах очите ѝ. Не натрапих погледа си. Мигновено ме скова безразличие към всичко останало – освен нея.
От ...
  84 
Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се пол ...
  150 
- Заспивай – прошепна Тони на по-малкия си брат.
Брат му спеше по гръб и зяпаше тавана, вглеждайки се в сенките, хвърлени от уличната лампа отвън и от рядко преминаващите коли на хора, които явно имат проблем със съня.
- Не мога!
- Пак ли те е страх?
Братчето му кимна. ...
  93 
Когато започнах да работя в Испания, бях изненадан от многобройния асортимент и наименования на кафетата. Чудех се как ще ги запомня. Кафе кон лече, кортадо, карахильо, манчадо, американо, бонбон, ларго, белмонте и прочие. Но най-много ме впечатли името на най-обикновеното кафе. Наричаха го кафе сол ...
  357  12 
Случвало ви се е със сигурност да намирате обикновени земни червеи на най-странни места... Може би и сте се питали, какво ли правят там, а може и да не сте, но аз съм си задавал този въпрос и мисли, че донякъде съм си и отговорил на него...
Представи си, че живееш на ужасно тъмно, влажно и мръсно мя ...
  102 
Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо на ...
  50 
Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери коня, който търсеше.
Старият вече само ставаше да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите. Като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
Доведе я с името ѝ - Принц ...
  149  13 
Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...
  391  14  25 
Обичам да пътувам, с кола, автобус или влак. Обичам да разглеждам природата, градовете и селата. Всеки ден пътувах с рейса до работата, от моя град до другия град и минавах през няколко села. Почти до детайли бях научила маршрута. Обичам да наблюдавам поляните, дърветата, облаците, планината в далеч ...
  133 
Всички много си приличаме. Особено в дни като днешния. Еднакви сме в подобни моменти. Всички имаме мнение. Изразяваме го. Спонтанно. Непринудено. Това е хубаво. Правим го многократно. Ежедневно. Съществува и причина. Основателна. Поводът е един. От нов световен ред, до нечувана заради жестокостта си ...
  83 
22:38. Моментът, в който се проснах на полуживото ми легло. Чувствах се така, както 30-годишна жена, която работи от 5 сутринта до . Отнесох се за момент. И... изведнъж чувам страшен шум. Някой толкова силно натиска клаксона на колата си, че чак целият блок се разтресе. Не излязох, за ...
  234 
„Понякога искаме онова, което искаме, дори да осъзнаваме, че то ще ни убие. Не можем да избягаме от себе си.”
Щиглецът, Дона Тарт
- Махай се! – гласът му просъска като змия. Очите му просветнаха злобно.
Мразеше да го преследват жени, но често му се случваше. Намираха го за невероятно красив и мистер ...
  146  13 
- Мамо, ще ми разкажеш ли една приказка за лека нощ? - Разбира се, ангелче, лягай си в креватчето и слушай. Живели две звездички на небето - казвали се Ин и Ян. Ин била момиче- беличко, руменко с червени плитки, а Ян - момченце- с топли кафеви очи, чаровна усмивка и две сладки трапчинки на бузките. ...
  57 
Ще познаят ли някога мир и любов децата Авраамови?
Този следобед беше различен. Небето беше чисто, а въздухът ухаеше на промяна. От юг дори беше пристигнал мекият бриз на Червено море. Сякаш набързо се беше отбил при кремавите пясъци, колкото да поздрави множеството и пак да слезе по своите работи н ...
  182 
Хората казват, че любовта щяла да спаси света. Не знам дали е истина или е поредното клише, но само едно знам, че любовта почти винаги носи със себе си както незабравими мигове, така и голяма болка и разочарование.
Още от раждането си главната героиня Ани е изоставена от своя баща. Това ѝ нанася дъл ...
  90 
-Не се ли страхуваш от мен? – въпросът се материализира в ума ѝ.
Приличаше на говорене, но не съвсем. Беше като вдишването, някак естествено. Просто изречението изведнъж стана част от ума ѝ. Сякаш бе неин, личен въпрос. Но не тя го беше измислила.
-Не – отвърна Хоуп – Не се страхувам.
-Това е странн ...
  165  14 
7-ми март:
Дъщеря ми е родена на този ден. Вече изтича. Наближава полунощ. В хотелската стая съм. Гледам телевизия и пиша в дневника си.
Нещо се е случило. Лошо. Коварно. Извънредна емисия новини. Властта се обръща към нацията. Спешно. Говори някакъв генерал. Не помня как се казва. С прискърбие, печ ...
  178 
На деветнайсетия ден от месец март в 2020-го лето на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял външния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а трябваше направо да изкормя цялото у ...
  168  15 
Дъщеря ми е отвлечена с подводница. Подводниците се използват за транспорт и от обикновените хора. Качи се на нея с целия клас от училище. Съществото ми е писък. Аз съм вик. Целият съм зов за помощ. Последното, което виждам, е как плавателният съд започва бавно да се потапя и изчезва под водата. Пол ...
  61 
– Ало?
– Ти ли си?
„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“
– Аз съм.
– Какво искаш? ...
  200 
Предложения
: ??:??