14 397 резултата
Отвеях се съвсем. До мен полугола мацка, а аз й говоря такива неща. А какво , да й свалям звезди посред бял ден ли.
- Хайде да поплуваме, че много се разприказвахме - ставайки и със смях предложих.
Протегнах ръка към нея, хванах я здраво, изправи се. Бяхме достатъчно близо за да прехвръкне волтовата ...
  177 
Много обичам да се разхождам в гората. Всеки път когато го правя виждам прекрасни гледки, прекрасни растения, а понякога срещам и красиви животни. Онази сутрин пак станах рано сложих в раницата си два сандвича, шише с вода и потеглих. Ех, тогава бях млад, ходех бързо но и се наслаждавах. Сега години ...
  145 
От малка Нора обичаше числото пет и вярваше, че то ѝ носи щастие. Не, че на петнадесет се чувстваше много голяма, но все пак вече не беше дете. Показваше го на всички, увличайки се по типично тийнейджърски неща като дискотеки, купони и чатове из разни апликации. С момчета, предимно. Всъщност, за нея ...
  266 
„Скъпи дядо Коледа, аз съм непослушно дете. Не слушам! Когато татко наби мама, той ми каза да не звъня на 112. Не го послушах и той влезе в затвора за това. След шест месеца го пуснаха но пиян шофьор го бутна на пешеходна пътека, когато отивал в един бар да се напише, защото аз не го послушах да оти ...
  355  13 
Двамата младежи вървяха по улицата и често поглеждаха листчето, което Илко държеше в ръка. Търсеха адрес и четяха надписите на улиците, обикновено поставени на ъглите, които не винаги ги имаше. В края на една от улиците се мярна камбанария. Това беше другия ориентир да намерят храма Света Петка и от ...
  173 
И като англичаните започнахме от времето, колко е приятно сега, после дъждове, ветрове.
- А ти откъде си. Говорът ти е като от Северна Гърция, не си атинянин - попита тя
- От северна Гърция, че и малко по на север, от България съм, а тук изкарах безплатни курсове по езика, а аз си мисля, че говоря ю ...
  158 
А аз носех торби или касетки с цитроси у Елени. Е, тя да е слон не може да изяде толкова портокали, мандарини.
Карай, нали има около нея куп жени, а те имат семейства, да ядат на корем, да не са от моята градина.
Ходихме с микробуса с кирия Дора на селото за стока. В градината им мирис на ферментира ...
  145 
Я не могу любовь определить,
Но ето страсть сильнейшая!
М. Ю. Лермонтов
От прозореца си виждам този връх. Възвисява се горд над планинския гребен. Над него – небеса, перести облаци, подчертаващи тюркоазено синьото на простора. Мисля си – това е гледка от една дива, необятна планета. Заснежените скло ...
  347 
Мдаа, наистина жалко за цветята, помислих си и подритнах едно камъче. - Кирио Петро, Петро,... защо се умълча, не се ли радваш - подръпна ме по ръката малката - О не, напротив, радвам се, но не им носим нищо като подарък - смотулевих извинениетп - А и ти къде замина - попита тя - Изведнъж всички се ...
  175 
Докато слизах по стълбите, ме обзе слаба надежда, че баща ми може да е в някой от другите два апартамента, които години наред даваше под наем, докато ставаше да се живее в тях. Що се отнася до споменатата по-рано вила на село, тя
бе продадена още преди две години на един каракачанин, който я превърн ...
  220 
Дъждът не спираше да вали през целия ден. Стоян стоеше в стария си автомобил и гледаше с усмивка как вали. Погледна часовника си, запали колата си и бавно потегли по мокрия път. Чистачките тихичко скърцаха докато чистят предното му стъкло. Задната отдавна не работеше, но въпреки повредите той обичаш ...
  159 
Приятен есенен ден, слънчево и топличко, сякаш ден откраднат от лятото.
Мързеливо крачех към къщи през кварталния парк-градина. Защо съм си го нарекъл така ли.
Ами в него имаше всичко, кътове за деца малки и големи, кътове за влюбени, пак малки и големи, езеро с фонтани, периптори-павилиони на шестт ...
  264 
Не беше лято. Като се замисля... и есен не беше... пролетта не бе дошла... а... зимата.
Да... може би е било зима. Все пак ми беше студено... и горещо... и тъжно и... имаше дървета, и цветя, и трева, и кладенец в росата.
А облаците бяха бели, невзрачни, красиви, пухкави, черни, буреносни и...
А живо ...
  323 
Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...
  161 
Кети чу как майка й дръпва завесите и в стаята се процеди светлина. Беше сутрин, време за ставане. Отвори очи и се загледа в палмичката на масата. Един слънчев лъч я беше огрял. Прозорецът беше отворен за проветрение и се чуваха птичите трели отвън. Въздухът миришеше на липата пред къщата. Всичко то ...
  196 
Дърветата бяха загубили одеждите си. Сега клоните им се протягаха като черни пипала към небето. Над селото се спусна мрак. Небето побеля. Светът притихна. Скоро затанцуваха първите снежинки. Тъмните покриви бавно се покриваха с бяла пелена.
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...
  284 
Отново трепети,... любовни трепети.
Запознах се с добре изглеждаща госпожица с интелигентен вид, по нейните думи. Не говореше много, изслушваше ме, кимаше с глава. Обаждаше ми се по мобилния, '' Как сте,... работата,...радвам се за вас...'', бяха дежурните й въпроси и отговаря кратичко като я запита ...
  144 
ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...
  405 
Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали б ...
  276 
Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни.
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...
  315 
K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...
  163 
Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...
  299 
Black Friday…
Появи се заедно с демокрацията. Пазарна демокрация – рекламират ви, предлагат ви евтино, купувате… И се оказва, че било скъпо.
Дали стока някаква, партия или политикан…
Каквото се подведеш…
Познат ми се хвали – купил си нещо евтинко. С 30% свалена цена. ...
  400 
Отмъщението
Джак Ричър се регистрира в българския мотел като Джак Улфскин.
Внимателно приближи сламената колиба, в която се криеше най-големият от тримата братя Свински – Гошо. Последва светкавичен удар с крак в средата на дъска, която държеше вратата. Леката конструкция от пръчки се срина. Проста ф ...
  414 
Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, ...
  241 
Есента бе в разгара си. Небето - намръщено, вятърът вее, листата падат.
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха жене ...
  229 
Това място беше проклето. Проклета беше тая земя. Гледаш ли я добре, ще ти народи, но оставиш ли я за малко, само магарешки тръни и бурени ще тръгнат по нея, не можеш я позна.
За всичко труд се искаше. И две ръце.
А като се огледаш, не че нещо кой знае какво имаше насреща.
Къщата малка, вече стара. ...
  241 
… И накрая – живеем във велики времена. Живеем в епоха на разцвет, епоха – основа на бъдещо величие, на вечна слава и преклонение пред създаденото сега…
Прекрасни творби – разкази, повести, романи, стихове, поеми… Великолепна музика, чудесни песни… Интересни пиеси, привличаща актьорска игра… Запомня ...
  320  10 
Струваше му се, че пак беше подредил света.
Той много пъти го беше подреждал, а после всичко пак се разпадаше.
Затова след толкова опити да прескочи завесата на времето той се умори и се отказа.
Знеше, че няма как да стане.
Не можеш просто така да прескочиш всички неприятности и ограничения, вярвани ...
  288 
Един турчин в България
Вчера се видях с един турчин, с когото не се бяхме виждали от много време, може би повече от 15 години.
Човекът е управител на филиал на турска фирма в България. Дошъл е преди 20 години, когато той самият е бил на 24, наскоро завършил университет, млад инженер. Горе-долу по то ...
  516  15 
Малко след като му разрешиха да се къпе сам, го чуха да пее в банята. Имаше хубав глас, дълбок, силен въпреки крехкото телосложение и неочаквано обигран за възрастта. Пееше с прекъсвания, заедно с шумът от водата, защото се разсейваше от други мисли, типично по детски, но те, всички други в трапезар ...
  375 
Кирил се разхождаше по трототоара до главната улица. Погледна вдясно. Имаше пешеходна пътека. Пред ннея старица. Облечена в палто. Шапка и шал. Тя търпеливо чакаше някоя кола да спре, за да пресече. Младият мъж се приближи до нея. Погледна я. Позна своята учителка от основното училище.
- Госпожо! - ...
  212 
Пийнахме от вишневия сок, за да прокараме и последните залъци . Ръцете му потреперваха, погледна ме плахо. Сведе поглед като ощипана девица. Нещо искаше да ми каже ли.
А аз слушах с внимание разказаното и скришом му се възхищавах. Ето част от живота на обикновенният човек, не възход или падение. А е ...
  334 
… Той изпълзя до оазиса с последни сили. Три дни глад, три дни опити да се нахрани с летящи мушици и пълзящи червеи.
Но успа!
Сега го очакваше новото изпитание. Под палмите беше сложена груба дървена маса, струпани прибори, метнати продукти. А долу, до изворчето – купчина дърва.
Задачата беше ясна – ...
  215 
И тихичко продължи.
Ама аз нали не пия, така си ми остана чашата. Завъртяха се около мен двама уж бизнесмени, чашите им празни.
- О, дайте да ви сипя от моята водка, не съм пил от нея, аз не пия.Разсипах им в чашките, а те на един дъх ги изпиха, все едно наливаш вода в къртичина. Поръчах им две водк ...
  200 
Вторник, 9 часа сутринта.
Тримата технолози Едуард, Винсент и Джон, облечени с костюми според приетия дрескод на фирмата, влязоха в заседателната зала и седнаха на столовете до голямата маса. Бяха смутени. Вчера, в понеделник бе проведена обичайната оперативка, защо секретарката на боса им нареди от ...
  333 
Личо беше на 82 години. Възраст достолепна, достойна за уважение. Имаше деца, ала те бяха в столицата. Там животът бе друг-забързан, оживен, динамичен.
Личо бе работил цял живот в строителството. Имаше къща на два етажа, хубава, измазана.
Ала децата отидоха студенти в София и после останаха да живея ...
  161 
Хоризонтът на морето се простира надлъж и нашир и внушава чувството за безбрежност като го погледнеш, но ти знаеш - това чувство е погрешно, защото нашето море, това дето ми е пред очите, е едно затворено море.
То може и да е кротко, и да е бурно, и да примамва, и да убива. Като всяко едно друго мор ...
  331 
1
Звездолетът спря рязко! Радослав стана от пулта за управление на старата си машина и се прозя звучно насочвайки се към коридора. На екрана зад него се показа надпис: НЕДОСТИК НА ГОРИВО!!! Той се затича по тесния коридор към машинно. Знаеше, че има гориво. Но помпата му създаваше проблеми. Бързаше ...
  142 
Мария се събуди от неистово желание да почувства нечия топлина до своето тяло. Беше изминала над половин година от онзи ужасен миг, в който разбра, че надеждата ѝ за спокоен живот бе си отишла заедно с човека, който ѝ го предложи. Въпреки голямата разлика във възрастта, той бе изключително чаровен и ...
  852 
Предложения
: ??:??