11367 резултата
Тя беше елхова играчка. Имаше алена сламена рокля с голяма златна панделка, златни коси, черни очи, малки изящни устни и крила от сламени стръкчета. Не можеше да лети, но беше нежна и красива. Това беше тя. До нея висеше един метален дядо Мраз. Беше сребристо лъскав, облечен в червен костюм и такава ...
  249  24 
Чакалите виеха в гората. Спря. Сърцето й блъскаше бясно в гърдите, страхът сякаш дълбаеше дупка в стомаха й. "Не мога да се върна. Дума съм дала. Той ще ме чака." После тръгна, едва-едва. Стараеше се да стъпва тихо, оглеждаше се да не би случаен пътник или закъснял пияница да й препречи пътя.
Луната ...
  202  12 
- Хей! Я, по-тихо! Какво си се разбесняла толкова!
- Искам навън! Пусни ме!
- Защо искаш навън? Имаш си всичко. Де да бях и аз като теб - да живея в голяма златна клетка, да си чуруликам по цял ден, да радвам някого и да кълва трошици от ръката му.
- Не! Не съм щастлива тук! Искам да видя света! Поз ...
  112 
Мълчанието не е злато, мълчанието е отрова. Ако щете ми вярвайте, но ми се гади от тишината, която настава след нещо премълчано. Сякаш една сюрреалистична бездна се отваря и ме поглъща, смачква и обезличава. Изсмуква въздуха от белите ми дробове, все едно някой ме е ударил в гърдите и се боря да си ...
  511  62 
И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...
  166 
Джесика отвори леко вратата на хотел "Метрополия". С плавни стъпки се придвижи до рецепцията без да знаеше какво точно да попита. Администраторът я погледна учудено и я подкани за разговор като й се усмихна мазно и блажено.
- Ъ... Търся един човек, имам среща с него на втория етаж... - едва отрони т ...
  208 
Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...
  227 
Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...
  80 
Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от ем ...
  529  20 
Джесика отвори плика без много да се замисля. Но вместо нормален човек, тя видя снимка на лице с маска. Мъжът беше облечен с официален костюм и черни лъскави обувки. Имаше бяла риза и тъмносиня вратовръзка. "Е, добре, г-н Звяр, ще си играем тогава, щом искате" – помисли си тя и върна снимката обратн ...
  127 
Обяснение.
Един случаен познат по шега на природата - братовчед, ме помоли да пусна разказа му, тъй като не може да си оправи регистрацията в сайта. А аз разказа го харесах, че и други го харесали - премиран е наскоро. Предлрагам ви удоволствието и на вас.
----
Пенчо Бординяшки - Борей
Сградата е ни ...
  158  17 
Имаше един сериал навремето, италиански. Казваше се „Веществени доказателства“ (на италиански заглавието беше по-скоро нещо от сорта на „несъвършени престъпления“, но за творческия превод друг път). Спомням си как тогава припадах по синеокия капитан Вентури, шефът на криминалната лаборатория, която ...
  90 
Всички, които го бяха виждали какво прави, го мислеха за мил човек – просто излъчването му бе такова – мило. И проявяваха съчувствие към него заради мъката, която той явно изпитваше. По външния му вид личеше, че е съкрушен. Очите му винаги бяха тъжни, раменете – леко приведени. Никой обаче не го заг ...
  132 
Жена му замина да работи в чужбина. Това беше официалната версия за пред хората. Истината бе, че избяга от него. Не издържаше на побоищата, които с годините все повече зачестяваха. Как набра смелост да го напусне и тя не разбра. Просто си тръгна с един стар сак пълен с дрехи. Сестра й щяла да я поср ...
  327  37 
Старият полковник се дотътри до дивана и се разположи на централно място. По предположението на домакините там трябваше да седнат трима от гостите. И от другите страни на масата още четирима – те ти готова средата за поредната Нова година.
Само че и сега се налагаше да донесат още столове, а на къси ...
  104 
Чакаше я вече от една цяла седмица…, но нея я нямаше. Утре ще станат осем дена, и пак безмилостно ще се отбележи във въображаемия му календар. Плаче заради нейното отсъствие, все едно е едно голямо дете, и не разбира защо така му се е ядосала толкова дълго време. Държал ce e добре, затова си мислеше ...
  242  10 
Гледаше я отдалече и се наслаждаваше на прекрасните ѝ извивки – толкова нежни, изтънчени, елегантни. Приличаше на бижу. Беше истинска аристократка – и отвътре, и отвън. Погледът му се спусна по съблазнителните ѝ очертания, с едва сдържана страст. Почти предвкусваше топлината ѝ, която винаги успяваше ...
  184  20 
Част първа
Джесика се събуди чак по обяд. Но това не беше нищо ново за нея, защото нощта продължи и след прекрасния рожден ден на нейната приятелка Мария. Първото нещо, което направи, бе да разгледа съобщенията на телефона си. Боже мой – имаше около стотина нови. Тя веднага отдели пет. От натрупания ...
  158 
Вятарът щеше да бъде нейната погуба. Въпреки усилията ѝ да стои в изправено положение, силното духане и биенето на дъжда я уверяваха, че няма да може да се задържи на въжето за още много време. Започна ясно да вижда че няма да има шанс да бъде спасенa. Понякога нагоре, понякога надолу, винаги виждаш ...
  149 
Объркан.
Побъркан.
Луд.
Какво стана?!
Не знам,представа нямам аз. ...
  161 
Анджелина лежеше в болничното легло. Попаднела бе там след дълги години „щастлив“ живот, в който единствената й мечта, която й беше останала бе мястото й за гроб, което си беше избрала. Беше се оставила на течението. Мислеше си: „Какво толкова 49 години от животът ми минаха още десетина и всичко ще ...
  194 
Пясъците на Созопол
(всяка прилика с действителни лица е полу-илюзия)
На гарата е прашно и почти задушно. Особено там откъдето запраши автобуса – сто кила прах се вдигна и в ушите ми е едно такова нажежено. Мамка му, пролетта едва се е подала, а май лятото скоро ще я забърше. По стара традиция всеки ...
  155 
Видният германски журналист Гюрген Грот беше твърдо решен да научи истината за странните събития, които се разиграваха напоследък в най-различни кътчета на планетата. А картинката се състоеше в следното. В транспортни средства, осъществяващи международни рейсове - самолети, автобуси, влакове, се кач ...
  148 
Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...
  101 
Привечер минах по една от по-тесните улички
в центъра, под Гурко. Осветяваха я само коледните лампички на едно заведение,
което не бях забелязвал досега. Светлината стигаше до края на тротоара, пред заведението, където стояха двама млади, прегърнати. Сигурно двойка. Помислих си, че ако се мръднат дв ...
  135 
Вървеше момичето с боси крака и уморена душа. Слънцето грееше толкова силно. Сякаш никога не е греело. И точно сега! Когато нея я болеше най-много! Да му се невиди! Продължи да върви тя.
В главата и се въртеше един въпрос: ,,Кой какво ми открадна?”. Може би болката ми открадна щастието, животът ми о ...
  73 
Вълните се разбиваха в тетраподите на вълнолома и пяната им ги покриваше. Бетонните съоръжения, защитаващи пристанището от поривите на прибоя, блестяха от оловната светлина на луната надвиснала над бурното море. Беше се скрил на относителен завет под терасата на стълбите, отвеждащи към моста свързва ...
  203 
Събрала се една типично мъжка компания, ударили по някоя ракия и както обикновено, темата се завъртяла около жените...
- Колко жени са видяли моите очи - въздъхнал дълбокомислено Воайорът.
- А на мене колко са ми минали през ръцете - мазно се усмихнал Онанистът.
- На мене пък нито една не може да от ...
  206  14 
Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.
Ехо рисуваше лятото.
Поле от ...
  94 
Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ...
  112 
Пипе восемнадцать лет исполнилось, когда все восемь классов с повтором отходил. Поздно школу закончил потому, что любимое занятие не учёба в школе, а футбол и дрессировка любимой овчарки. Военкомат, в виде исключения, его пограничником назначил служить, послали в советскую тёплую Азию.
Тут Пипа отли ...
  99 
Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихр ...
  111 
С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ...
  143 
Слънцето се събуди рано. Валеше първият пролетен дъжд и затова на небето разцъфна дъга. Кокичетата се усмихнаха, а новодошлите лястовички затанцуваха около локвите.
Врабчето Сивушко се показа от гнездото и поизтупа пухкавото си елече. Още сънено, то вече усещаше силен глад - коремчето му беше празно ...
  96 
- Честно да ти кажа, хубава ми е женичката и си е романтична... например, случвало се е... спрем на някой бряг... аз да половя риба или само да разгледаме... а тя се захласне с ръце на кръста, гледа водите напред, вдигне очи и към дърветата настрани, гледа, гледа, нищо не казва, пък въздъхне една та ...
  640 
Времето застудя. Увита в дебел плетен шал, Игнатия наблюдаваше гладните врабци, които любопитно подскачаха около нея. Замислена, броеше нападалите есенни листа в краката ѝ. Припомни си темпото, с което обичаше да свири. Есенно анданте.
От някъде се чу шум от едновременно говорещи хора. Няколко жени ...
  270  10 
Мило вестниче, искам да ти разкажа моята история:
Преди три месеца бях на кратка среща с една приятелка на чаша кафе. Обсъждахме мъже. След продължително мислене от моя страна, което траеше точно две минути и три секунди, аз стигнах до заключението, че трябва да променя съпруга си. С него сме си раз ...
  170 
Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание ...
  132 
‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото ...
  78 
Той умираше. И в последните неизползвани мигове на своето съществуване достигне до извод, едновременно стряскащо точен и невъзможен по своята същност. Той бе мъртъв. Парадокс. "Аз съм в края на своя път и все пак все още мисля, въпросът е за какво"?
В началото бе мрак И мракът покриваше всичко и мра ...
  257 
Предложения
: ??:??