14 344 резултата
Тотю не беше палаво дете. Дружеше с околните деца понякога някак предпазливо, очаквайки да се случи нещо необяснимо, странно. Да, по-скоро беше малко странен, с ококорени очи оглеждаше всеки детайл. Най-много му се отдаваше математиката, но харесваше историята, особено тази за Втората световна война ...
  146 
Стигнах до кръстовището на 60-а улица с „Thunder Hawk Rd“ и завих към нашия комплекс. Изнуреното слънце, закопняло за отдих и сън, отпускаше вече нозе в невидимото си ложе зад нагънатите възвишения на Сиера Сан Педро. Преди съвсем да се потули зад някой от зъбатите хълмове на планината, косите му об ...
  180 
Беше се подпрял на дръжката на брадвата
- Ти не си идвал у нас, нали. Ако нямаш работа и имаш време да вървим, и без това сега ако се разработя с брадвата ще се развика някой съсед '' Ей, кое време е та си се разтупкал бре, ние селяните след обяд спим ''.
Тръгахме, поспирахме се тук-там, той обясняв ...
  215 
Модата бе завладяла почти всички'' Назад към природата ''. Продаваха се, купуваха се стари запустяли с годините селски къщи с буренясали дворове и килнати на една страна самалъци, е по новому ,стопански постройки, с цвръкащи врабчета, какво ли делят, недвижима собственост навярно.
Нашата къща, хайде ...
  265 
2123 г.
След тежък работен ден Х23Т12 се отпусна в зарядната станция и започва да си прави анализ на днешните клиенти, които обслужи във виртуалния бар. Трима от тях му направиха силно впечатление. Във виртуалното съзнание на стария ИИ се прожектира първия клиент, който си заслужаваше да прегледа - ...
  143 
Част първа
Трети час играеше музиката на мегдана в селото. ХорАта се виеха едно след друго. В единият край имаше опнати маси, препълнени с храна. На челно място седяха младите и родата. Чорбаджи Ненчо женеше дъщеря си и искаше цялото село да запомни сватбата. Беше заклал няколко овце, изкарал беше б ...
  178 
Иван Зъбовадеца и Андрей Зоотехника-двама неразделни приятели от ранни зори до късни гуляйджийски нощи вървяха към кметството на подотчетното село в което от години се занимаваха със здравето на хора и говеда.
Разпределени "отгоре" след блажените години на студентстването, двамата от различни краища ...
  220  11 
За да ви разкажа тази легенда, трябва да се върнем назад във времето. Историята е пълна със спиращи дъха разкази, за бита, нравите и обичаите на хората, в различните етапи от развитието на човешката цивилизация. Някои звучат фантастично, други съвсем реално, но всеки един от тях е съхранил във време ...
  399 
Помня го от първи клас. Имахме час по трудово, трябваше да дойдем с малки дървени станове и да тъчем с вълнен конец. И, докато грижливо прехвърлях конеца от един ред на друг, той ме дръпна за рамото. Учудих се – работата изискваше не само съсредоточаване, а и напрегнат труд. Пък той…
Учителката беше ...
  136 
Преди малко се сетих една много сладка случка от моя живот и реших да ви я разкажа, пък ако дори един човек се усмихне - ще се радвам много.
Тъкмо бях се разделила с едно гадже. Сигурно познавате добре дните след кофти раздяла. Всичко ви е едно такова свито, смачкано, сиво. Самочувствието ви никакво ...
  144 
Оня ден коментирах едно изказване на получовече относно Андрешко.
После се замислих. И се сетих, че преди време имах за герой в роман новият Андрешко, правилният. Не съм го пускал тук, но ако някой иска да види целия калейдоскопичен роман – моля:
https://chitanka.info/book/6000-kalejdoskop
А тук ви ...
  276 
Картината беше красива и стилна. Постави я в спалнята си, за да я гледа вечер. Художникът беше нарисувал слънчоглед в едър план. Приличаше по-скоро на маргаритка. Изображението му грееше в оранжево и жълто, а фонът беше много светъл с лилави оттенъци. Нима може да съществува такава красота, толкова ...
  301 
Влязох в автобуса цялата плувнала в пот. Отново никой не ми помогна с количката, но някакси се справих. Паркирах я на мястото за колички, а големият ми син настаних на най-близката седалка. Извадих пакет солети и започнах да подавам на баткото и на бебето с надеждата този път да пътуваме нормално и ...
  440 
Вчера след обяд излязох да се поразходя до парка „Lonе Mountаin“ в Скотсдейл, където съм на гости вече втори месец на семейството на големия ми син. По пешеходната пътека ме пресрещна възрастна жена над седемдесетте, облечена със сивкав панталон от мека материя и светлолива блузка с къс ръкав. Изцял ...
  230 
До Гуангжоу и назад
Това знам, че съм Ви го разказвал много пъти на някои от вас, но на други пък не съм. Ама, то така е, човек като не му се случват нови работи, разказва за старите.
Та ще отиваме на панаир в Китай. Едно време преди ковида много ходехме по панаири. Хановер – няколко пъти, Дюселдорф ...
  327 
Време беше.
Малко преди осем часá баба Гинка изключи телевизора, облече се, накуцвайки излезе на терасата и седна на стола. Беше ѝ трудно да стои права. Януарското утро бе изненадващо меко за сезона. За своите осемдесет години бабата бе спретната и модерна. Бялата й коса бе накъдрена на едри букли. ...
  302 
Перезачёт.
Техкомиссия Болградского района совместно с районной ГАИ, проводила техосмотр и квалификационную плановую переаттестацию колхозных механизаторов, проверяли железные возможности людей.
Осеннее солнце лениво вползало в коромысло неба, утро дня рассыпчато падало на сбитую землю, было похоже ...
  175 
Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
  266 
Нещо става в къщи.
Или го е имало отдавна и не съм го забелязал, или сега е повече от очебийно.
Възможно ли е мама да си има любовник...
Защо не, за годините си е много запазена и никой от пръв поглед не може да ги определи. Даже е и красива. То умното не си личи от пръв поглед, но красотата си личи ...
  185 
Тaя сутрин се събудих с усещането за полет...
В съня си бях черно гълъбче, което прелита в градския пейзаж и търси храна. Но хората забравили, че именно гълъба е бил първото опитомено животинче, ме прогонваха... Да, именно гълъбът е бил това пернато, което първи приютили човеците в първобитните си о ...
  213 
Вятърът брулеше клоните, пееше с тях, а дърветата почти се люшкаха от идващата силна буря.Стоян и София пътуваха в колата, без да усетят преди час, че времето ще им бъде лош съветник.
Софи беше щастливо омъжена, ала с годините някак със съпруга и си омръзнаха. Той все оставаше един такъв пълничък, в ...
  230 
Дайте да се разберем
Продължение 7
Изтеглиха ги
Имам доста братовчеди. Не съм ги броил, но майка има две сестри и брат и татко има сестра и брат и всички имат по едно, две деца. Мислех по едно време да правя родословно дърво, но все нямам време. Та единия от първите ми братовчеди – Григор – син на ч ...
  432 
Той беше седнал в любимото си бистро и се наслаждаваше на сутрешното кафе, като от време, на време погледът му се спираше на преминаващите по тротоара хора. Поредната забързана група мунувачи пристигаше от близката автобусна спирка и тогава я видя!!! В края вървеше невероятно красива, млада жена, по ...
  241 
Аз съм пришълецът, който идва от София отвреме-навреме за разнообразие и на разходка.Той е съседът, който от години ежедневно крета по нашата уличка между двете преки. И той прави своята разходка- упорито и неизменно. Хванал с две ръце бастун, мъчително премества крак след крак, ден след ден - годин ...
  122 
Винаги съм искала да бъда като пеперуда .Тя е красива, подвижна, устремена. Има избор.А Нати бешв ли свободна, като нея, пеперудата?
Наложи се да остане вкъщи, затвориха магазина, в който намираше препитание. Шест години бе в робството на сивотата, всичко правеше- и на касата, и подреждаше витрините ...
  129 
Казват, ревността е страх от превъзходството на друг човек.
Както обикновенно се изтягах на дивана с дистанционно в ръка. Станах програмист,...прескачах от програма на програма по телевизора, ами друго какво да правя.
Зърнах еротичното тяло на жена си, полугола или полуоблечена, запътила се към баня ...
  270  18 
Навремето дядо ми разправяше за един негов познат, на когото му турили прякор - Българията. Иначе се казвал Пенчо ... един дребничък, слаб, кожа и кости, ама все се слагал за познавач на всичко. Та той често идваше в старата къща, да обсъжда с дядо ми разни светски въпроси. Най-често след разпалени ...
  212 
Сънувах вълк. Не, не беше страшен. Гледаше ме с дълбокия си спокоен поглед, помня тези кафеникави очи. Погледна ме и аз се стреснах. Коя кошута ще иска да е с вълк? “Една много хладнокръвна” (каза ти) „или просто много глупава“ (добавих аз). :) Но това беше само миг, сън, блян, мечта. Даже вече не п ...
  281 
Дайте да се разберем - Продължение 6 – Ох, боли!
Днеска има среща с Жоро. Утре си заминаваме, а все не можехме да се засечем. Жоро си беше пуснал отпуска само, за да се видим. Не бяхме се виждали от 20 години, а и не бяхме поддържали някаква постоянна връзка по скайп, само поздравления за Коледа и з ...
  339 
Хей, пътнико (спътнико), спри!
Пак си тръгна и ме остави тук сама в нощта.
Онази нощ ти ми прошепна, че не си пътник, а пътешественик. Обичаше да ме поправяш. Аз пак не бях разбрала, пак бях в грешка. Скръцна със зъби и изражението ти се промени. Благият поглед изчезна и беше трайно заменен със студ ...
  148 
Метнал сако на рамо, с разкопчана до широката му гръд риза, Марин вървеше по прашния път през липака. След половин годишния си престой в мръсната и душна килия на околийския зандан, сега с удоволствие вдишваше аромата на нацъфтелият липов цвят. От това му ставаше леко на душата. Когато излезе от гор ...
  242 
Седях почти цял ден пред телевизора. Четох си нещо по телефона и електронната книга /на шрифт 24 успявам/, зяпах малко филми и сериали.
Но предимно следях включванията от различни точки на България.
Не, хич не ми пука кого къде ще сложат кукловодите. У нас отдавна хората не избират кмет, а гласуват ...
  192 
Студът бе обхванал селото. Къщичките пушеха под снежната покривка и навсякъде миришеше на чад. Дядо Стоил бе изчистил снега пред къщичката си и бавно и внимателно се спусна по отъпканата снежна пътечка към домашното стопанство. Пред портата на стопанството се бяха строили кокошките, които чакаха зак ...
  204 
Беше млада, едва ли имаше повече от двайсет и пет, но погледът ù те караше да застанеш нащрек. Личеше там някакво мъдро спокойствие, което не се връзваше много със свежите ù, покрити с прасковен мъх бузи, сключените вежди, буйните коси и алените устни с едва извити нагоре краища – не усмивка, а хлад ...
  219  10 
Дайте да се разберем
Продължение 5
Да се обадя да ме нахокат
Тръгнахме късно от морето. Хич не ни се тръгваше, ама к‘во да правиш – броени дни. Затуй пък са толкоз сладки. Тръгнахме си към 7 вечерта. Искахме да сме на плажа до последната минута. Бяхме освободили хотела и се качихме в колата, както б ...
  354 
Есента е сезон, който не е за всеки. Тя дава красота на тези, които са готови да си отворят очите. На повечето хора носи тъга.
Жената
Плахо пристъпва. Привлича погледи. Навежда глава. Може би от свян. Роклята се опира до земята. Поглежда встрани. Хора. Паднали листа. Слънце. Златна есен. Дали човек ...
  229 
Самотният човек умее да чака. Разбира границите на „не“ и „да“. Самотният самотен не винаги е сам. Има си градина, която обработва, цветя, които носят ухание, папагал и котка, част от интериора. Самотникът е чичо ми Илия. Почти на 80-т години, сребристите му коси и набръчканото лице са белязали днит ...
  154 
Такааа…
Събота… И аз се събуждам отново рано… Не ми се спи, а ми се иска да поспя още… Или поне да дремя… Любимо състояние. Като народът след избори.
Неее… Без политика и днес…
Като любуването на хубава жена. Гледам я, представям си я на леглото, гола… И мълчалива. Че какво може да ми каже една хуба ...
  241 
Преди да поемем към Созопол, все пак решихме да се отбием до стария Несебър, хем да го видим какво е станал, хем да хапнем нещо, че от плажа всички бяхме изгладнели, особено аз. Отиваме на крайбрежната. С голям зор намерихме къде да спрем и тръгваме да си избираме капанче. Там, ресторант до ресторан ...
  348 
Мия често си спомняше онази детска игра с врабчетата. Тези спомени понякога предизвикваха усмивка, понякога - не ,но тя не се отказваше от тях. Те си бяха като подарък -грижливо опакован в красива хартия , с малка ,кокетна светло синя панделка, прибран за да бъде изваден в подходящия момент. И такив ...
  123 
Предложения
: ??:??