14 477 резултата
Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от ...
  227 
Пролетта беше в разцвета си. Зеленееха дървесата, тревата беше сочна и свежа, въздухът дъхав от всички нацъфтели цветя и билки, а слънцето печеше силно и прежуряше.
Продан се прибра привечер. Подкара овцете и козите, чановете подрънкваха отдалеч и Венка ги чу. Вече познаваше кога си идва. Звънците с ...
  341  13 
Стоеше подпряна на едно самотно дърво и чакаше пред някаква шумна дискотека. Какво? И тя не знаеше. Мракът я обгръщаше със самодоволната усмивка на стар любовник. Беше толкова свикнала с него, че вече не го забелязваше. Отдавна беше второто и аз.
На няколко пресечки от тук в храстите лежеше почти об ...
  372 
Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си прик ...
  474  17 
На следващия ден, 17 април 2020 г, (струваше ми се, че е минала цяла седмица), бях пред полицейското управление на града. Пететажната сграда, строена през социализма в характерния минималистичен стил, бе облицована с плочи от естествен камък. Пред нея -- редица дървета, предимно чинари. Денят бе слъ ...
  226 
Мъглата бавно пълзеше по билото на планината. Млечно бяла и плътна като невестинско було. Синият връх все още се виждаше висок и недостъпен над скалите. Орли се въртяха там и крилете им се разперваха над урвите. Зад върха грееше слънцето като огромна златна тепсия.
Продан вървеше със стадото си и оч ...
  506  18 
Все се заричам, да не правя ремонти, но една моя приятелка ме помоли,
да се обадя на една нейна приятелка и да видя, какво може да се направи
с една баня. Видях. Самият ужас беше. Една от стените беше полусрутена,
другите бяха остъргани до тухла.
- Защо е в това състояние? ...
  319 
Уникалното ястие
Очаквахме гости за Нова година. Приятели на мама и татко от студентските им години. Всички се вълнувахме, понеже те живееха във Франция, а мама бе решила да блесне като супер домакиня, вземайки им ума с уникално ястие. За консултант повикахме и баба ми от село – да ѝ помогне със ста ...
  370 
Крава кикерица
©Ина Крейн - Илияна Каракочева
Един от най-ярките спомени в моето детство е свързан с нашата умна непослушна крава, която обичаше да подскача.
— Батко - споделих веднъж с по-големия си брат Иван, – тази крава скача като жаба!
— Хаха - засмя се брат ми весело, – значи е крава кикерица! ...
  262 
На матерчатом потёртом раскладном кресле загорал старый человек. Волны моря ударялись в бетонную стену, залитая полоса берега плакала солёными слезами, мыла старику слабые ноги. Людей на ужатом пляже мало. Война запрещает купаться.
Я глядел на парящий полёт чаек, хотя мог и не глядеть, много раз наб ...
  368 
- Хайде, Жорка, залагай! Всички теб чакат. – подкани го Йордан, воден от добро предчувствие.
- Имаме две деца, живеем на номер две, залагам на две, черно. Готово. – Жорката се усмихна, опитвайки се да прикрие обвзелото го напрежение. – Жена ми остава с мен, сигурен съм!
- Щом си сигурен... – засмя с ...
  249 
Семейство. Син и дъщеря. И двамата със семейства, всяко със син, почти връстници.
Бабата се пенсионирва от важно министерство, от важен пост – въпреки натиска да остане, защото е необходима.
Обаче – детето на сина тръгва на детска градина. И бабата постъпва в детската градина като чистачка. Да е до ...
  149 
Над непрогледната, облачна, нощна гора се отвори пролука между облаците на небосвода и се показа част от пълната луна. Тогава на една горска пътека се появи едно чисто сивичко и много сладко малко котенце. То крачеше смело през горските пътечки, а малките му жълто-зеленикави очички светеха като малк ...
  286 
Площадката зад блока беше пълна с деца. Едни играеха с топка на футбол, други се стреляха с фунийки, а трети най-малките играеха в пясъчника до пързалката. Момичетата от друга страна, бяха направили две пейки, като щандове за продажба на разни неща събрани от три момчета, които им помагаха. Те събир ...
  182 
Понякога животът те кара да се чувстваш жив. Макар че поднася изпитания и неприятни изненади. Лили имаше свое любимо животинче, нарече го котето Сара. То бе малък котарак, черно-бял, пухкав, красив. Дадоха и го познати, защото имаха достатъчно домашни любимци.
Тя живееше сама, бе на 25 години и рабо ...
  219  13 
Трупане на знания и практически умения е процес дълъг,колкото един човешки живот.
Старши лейтенант Генчо Турсунов и Десислава Манолова решиха, че сгъстената програмата ще им помогне да усвоят и английски език и записаха допълнителни часове при това извън учебното им време. Докато в техникума Генчо и ...
  225 
- Ама ти ми развали играта…
- Е, съборих малко пясък, какво толкова…
- Запуши водата, сега ще залее брега…
- Добре де, отръскай камъните, ще падне водата…
- Не искам водопадче, искам спокойно гьолче… ...
  162 
На всички смели мъже,
чиято професия е спасяването
на човешки живот.
Лежеше под отломките, а студът бавно сковаваше тялото и. До преди няколко часа чувстваше болката в лакета си, после усети как ръката и отича, а сега дори не можеше да я помръдне в пролуката. Опита се да се обърне, но само разбута п ...
  439  11  18 
Съществуваха три начина да се сдобиеш с фамилиар.
1. След дълъг и сложен ритуал,
2. Наследяване от друга вещица,
3. Ако демонът те сметне за достоен и те избере.
За Вортиган нещата не стояха съвсем така. ...
  272 
Всичко започна защото момичето беше много наивно. Тя беше доверчива, лесно привързваща се към хората и прекалено емоционална. Беше по различна, от момичетата в неговото обкръжение. Той си я беше набелязал. Но не за връзка, еми ей така просто да си я пробва един път. Проблемът беше, че той имаше връз ...
  372 
Не мога да заспя. Стомахът ми се е свил на топка и не ме напуска усещането за загуба и огромна празнота. Онези изтъркани приказки как всичко може да се обърне с главата надолу, докато мигнеш, не са преувеличени. Отне 3 секунди.
Три. В погледа му има нещо необичайно. Някаква странна решимост, която н ...
  311 
- Хайде Викторе… давай…скачаме едновременно…и до другия бряг… да видим кой е по – бърз… ехаааааааааааа….. – Мартин изкрещя и се втурна към скалата.
- Ехаааааааа…..- подех и аз.
Засилихме се като вихрогони, скочихме едновременно и фонтан вода се вдигна нагоре.
Загребвах с ръце, запремятах крака, вдиш ...
  798  13  45 
Вървеше през гората и си мислеше:"Не случайно щабните офицери от Ямбол и Сливен снизходително ни поглеждат по време на командно-щабните учения и ни водят "горски офицери"...И е точно така!"
Десислава Манолова кандидатства във Великотърновския институт(по-късно получил званието Университет),а вече бя ...
  267 
Дървото на вдовиците
Дървото живееше повече от столетие до вратата на селското гробище. Вече не бяха живи хората, знаещи кой кога го бе посадил до чешмата. Яко, здраво, с дълбоки жилести корени, с дебел дънер и набраздена кора, то разперваше клони криле над белите кръстове. Върху тях като черни сърц ...
  251 
Притча по известната приказка
Имало едно време трима братя.
Баща им имал тях и една златна ябълка, която всяка година раждала много златни ябълки.
Но дошло му времето, отишъл си стареца. На смъртния одър заръчал на синовете си да пазят златната ябълка, която била тяхното богатство.
Обаче големият бр ...
  440 
Част 1
Звездолета на Андрей и Метин набра скорост и навлезе в дълбокия космос. Двамата продадоха всичките налични щайги с домати от Титан и се отправиха отново към сатурновата луна. Разбира се не пътуваха празни. Бяха натоварили сакарски мед от България, който очакваха да продадат на Титан.
- Наздра ...
  343 
Вятърът умееше да носи мелодии. Ако те бяха лични, съкровени, болезнени .Всеки ден бе като зима. Лятото бе идилия, мечта от розов балон. Имаше нещо смущаващо душата, пародийно необичайно във всеки детайл следобед. Имаше свещен ритуал във взимането на раницата, парите, обуването на маратонките, бързи ...
  165 
Измислили индусите оптимистична вяра – не се живее веднъж, а човек минава от свят в свят, от тяло в тяло. Според заслугите в битието и цъфтежа на съзнанието…
Ето една биография.
Роди се роб, син на неизвестен роб и умряла при раждането робиня. Живя трудно и гадно – работа, работа, работа. И храна – ...
  317  10 
"И аз предчувствах те наоколо,
както предчувствах пролетта.
По ударите на сърцето си
отмервах твойто приближаване."
Из "И все не мога да повярвам" ...
  298 
Госпожа Пембъртън държеше здраво юздите. Сърцето ѝ биеше лудо, тя постоянно се обръщаше и поглеждаше към задната седалка на файтона. Духаше студен нощен вятър и едри капки дъжд плющяха по покрива.
Дали щеше да стигне навреме? Приближаваше площада, някои от прозорците на огромните къщи светеха и на ф ...
  374  17 
Очите му изгаряха нощите ѝ. Там, в сънищата, присъстваше единствено той. Само тогава докосваше косите му, а телата им се притискаха в танца на любовта. Кожата му блестеше под лунната светлина. Сега отново бе пред нея- перфектен и недостижим. Морето галеше тялото, което тя изгаряше да докосне. Капчиц ...
  183 
Бармана отвори леко крана за бира и кехлибарената течност потече в приготвената наклонена халба. Гъста снежно бяла пияна се надигагна бавно отстъпвайки място на прииждащото пиво, докато не застана отгоре на халбата като снежна шапка, а мъничка капчица се плъзна по потната стъклената чаша докато барм ...
  182 
Вървях като смазан към къщи. Пихме с наборите кафе и зачепахме две от любимите ни теми, жени и здраве.
Заразправяха случки от санаториумите където са били, жени, жени, колкото искаш, всяка дошла болка да лекува, а и медицинския персонал бил на висота и винаги готов да помогне при нужда. Слушах ги съ ...
  277  10 
На Фобос една от двете луни на Марс, се скачи поредната пътническа совалка от Земята. От нея слязоха много хора, сред тях една малка групичка младежи завършили училище и вече бъдещи студенти в Марсианския минно-военен университет. Те вдигаха шум, пееха и се радваха, че са приети, вечерта за тях щеше ...
  194 
В началото на третото хилядолетие човечеството беше освободено от всякакви зависимости. И планетарните власти разрешиха на желещите да потърсят във Вселената свое място. Свое – напълно независимо, лично притежание, без покорство към власти и държава…
хххх
Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не ...
  202 
Болничната стая е като обратната страна на зара.Като вътрешната му кухина - студена, бяла празнота, маркирана с точки, сякаш е простреляна мишена.И ти, свит в ъгъла, чакаш онзи неиграчът , а Този , който е измислил играта да заметне с ръка. Подухва в дланта си за късмет.Да, да, Той обича да вдъхва ж ...
  170 
Зад ъгъла
На А.
Май, 1991
-Йохан! Йохан! Да се обличаш вечер, чу ли?!
Леко пълничката жена с ватирано яке викаше сякаш не синът ѝ, а целия свят трябваше да я чуе. Съпругът ѝ седеше назад в тълпата от родители и замислено пушеше лула. От време на време нагласяше очилата си и продължаваше да изпуска к ...
  459  11 
Мефисто - лукавият, коварният е седнал отсреща и брои залъците...Мефисто е треньорът, когото поколения гимнастички помнеха все такъв - нито млад, нито остаряващ. Набит, малко недодялан, понякога брутален, влюбен до полуда в гимнастиката. Казват, че някога обичал да си тананика известната ария на Меф ...
  356 
Танцьори
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро? Опита се да раздвижи ръце. Бе изключително трудно. Хвана се за ръба на леглото и напрегна всички сили. Може би щеше да се получи този път. За секунд ...
  236 
В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...
  292  11 
Предложения
: ??:??