6 405 резултата
Спокойствие, тишина, тъмнина в сърцето ми, но все още там има частица надежда за всеки ден, надежда, която идва и си отива в моментите за помощ, за всеки ден, за всеки час, за всяка минута, измината от съдбата на един човек!
953
4
Хрущялно-мозъчна се разграждам. И се вкусвам. С вкус на чисто кафе. Пия кафето си без захар. Изчистено-сънено... като неутолим копнеж.
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
Обичам неутолености. До хиперболизирано синьо. С малки копнежчета наоколо. И мъчности. А златото търси отражение в миглите ми. Като подтисната цялост. Готова да пред ...
1269
2
Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
751
2
И ето, пиша сега последни редове. Тук ще свърши любовта - колкото и болезнено да звучи това. Спирам да мечтая, спирам да копнея и от днес в реалността ще живея, но този път няма да са напразни слова, ще стана силна жена, която може да преодолее всичко това, като чувства и тъга. Ти не заслужаваш дори ...
1176
1
Сонорни ореоли над главата ми. С матово-копринен цвят.
Свещта в ръката ми се бори с разтапянето. И със сладникавия ванилов аромат.
Ще си предпиша слънце в сенките... и ще го зазидам. А гласът на душата ми прегракнал е... И шепне. Като воал във стихотворна форма.
Краката ми настъпват кристали. А аз г ...
Свещта в ръката ми се бори с разтапянето. И със сладникавия ванилов аромат.
Ще си предпиша слънце в сенките... и ще го зазидам. А гласът на душата ми прегракнал е... И шепне. Като воал във стихотворна форма.
Краката ми настъпват кристали. А аз г ...
934
5
Коледно парти - истинският репортаж
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! От време на време, но не прекалено често. Хубаво е да се събираш с приятели, но още по-хубаво е да прочетеш как си се събирал с приятели. Тогава с изненада установяваш, че повечето ти приятели освен физиономии ...
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! От време на време, но не прекалено често. Хубаво е да се събираш с приятели, но още по-хубаво е да прочетеш как си се събирал с приятели. Тогава с изненада установяваш, че повечето ти приятели освен физиономии ...
2373
19
Разтварям се... в съкровеното си. Виждаш ли гондолите в очите ми?
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Вижда ...
Тишина на бучки. С вкус на орех и кафява захар. Има известно насилие в очакването. Което те оплита като бръшлян. В началото го смяташ за омая. А после си без дъх... прогизнал от умора, самота и кръв.
Разтапям се... в осезаемото. Вижда ...
1064
4
Понякога се питам дали прекалената емоционалност не ми пречи? А уж обичах да съм истинска?!
Виенско колело. Като бръмбарчета във корема. И килим от чудеса.
Плаче ми се... знаеш ли. И тази нощ ще строя посредством сълзите си. С надежда за по-добър следващ ден.
Боли ме... във въздишките. Чуваш ли? Ког ...
Виенско колело. Като бръмбарчета във корема. И килим от чудеса.
Плаче ми се... знаеш ли. И тази нощ ще строя посредством сълзите си. С надежда за по-добър следващ ден.
Боли ме... във въздишките. Чуваш ли? Ког ...
998
5
Защо пък да се пъна в нищото? Сякаш цигарата, запалена и погълната, не се превръща във фас?
Няма да съм непознатата... неосъзнатата... обърканата... аз. Ще бъда пламък. И плесен. Носталгичност. И цвят.
Къде са тази вечер ролите ни? Сцената май е потулена. А душата ми не играе вечния ад.
Събличам се. ...
Няма да съм непознатата... неосъзнатата... обърканата... аз. Ще бъда пламък. И плесен. Носталгичност. И цвят.
Къде са тази вечер ролите ни? Сцената май е потулена. А душата ми не играе вечния ад.
Събличам се. ...
836
3
Влюбвам се. Влюбвам се всеки път в утрото, в кафето, в душите. На другите. Душата ми - душа в празното. Душа - празно. Напразно.
Отвращава ли те цигарения дим?
Плувам в очите си. До удавяне. Сприхава съм напоследък. От невъзможността да се срещна с мечтите си.
Само пясъци. Крясъци. И потни чаршафи. ...
Отвращава ли те цигарения дим?
Плувам в очите си. До удавяне. Сприхава съм напоследък. От невъзможността да се срещна с мечтите си.
Само пясъци. Крясъци. И потни чаршафи. ...
1912
10
Навън валеше... Внезапен дъжд. Тя крачеше забързано, една жена, приближаваща средната възраст... Ловко прескачаше локвите, вървеше навела глава, за да пази грима си. "Закъснявам ли или е още рано?" Вървеше със свито сърце, досущ като гимназистка на първа среща... А вече лицето й бе покрито с тънък, ...
1030
8
Сама
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...
852
1
Задъхвам се. На пресекулки. И се пръскам по пода. Като мъниста. Като капчици морска вода. Нека остана разлята. На пода. Като копнеж. По Долната земя...
Симпатизирам на стихиите. И на адреналина във кръвта. Харесвам кестените в очите ти. Като кестенявото във моята коса. Разпиляно. Като повик от тъмно ...
Симпатизирам на стихиите. И на адреналина във кръвта. Харесвам кестените в очите ти. Като кестенявото във моята коса. Разпиляно. Като повик от тъмно ...
1612
8
В парка беше пусто. Макар, че беше следобед, до него не достигаха никакви звуци. Дърветата сякаш поглъщаха шума от преминаващите по близката коли. Дъждът капеше нежно по пожълтелите листа. Навсякъде цареше хармония.
- Пълна идилия! - прошепна тихо Анна.
Наближаваше вечерта. Тук-там тъмнината вече се ...
- Пълна идилия! - прошепна тихо Анна.
Наближаваше вечерта. Тук-там тъмнината вече се ...
893
1
Вълчи огън. Като дихание на миди. Като потрес. Като свян.
Издишано-горчиво ще зачакам. Мечтае ми се... Искам да настръхвам... от глад за пътища, за нелогичности. Обременена съм от тежестта на позите. От сблъсъка с поредния им псевдо-храм.
Тази вечер ще танцуваме ли? Нека завалят игли. Копнея те. Ще ...
Издишано-горчиво ще зачакам. Мечтае ми се... Искам да настръхвам... от глад за пътища, за нелогичности. Обременена съм от тежестта на позите. От сблъсъка с поредния им псевдо-храм.
Тази вечер ще танцуваме ли? Нека завалят игли. Копнея те. Ще ...
1462
5
Абсурдно
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...
Положението беше абсурдно! Вчера се разделиха, а сега бе принудена да кара час с него. Душата и се разкъсваше. Не можеше да се концентрира цял ден,в главата и бе само краят на разговора им.
- Нима вече не ме обичаш!?!
- Обичам те!
- Тогава защо ми причиняваш това? ...
891
3
Болката
Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.
Тя ни свързва със същността ни...
Кой ражда болката?
Може би истината... реалността... ...
Болката е тази, която най-силно докосва душата ни.
Тя ни свързва със същността ни...
Кой ражда болката?
Може би истината... реалността... ...
896
6
Целувка по клепачите. И жадно протегната към мен ръка. Разперени крила. Летяща душа. Жадуване. Жажда. Пръсти в пръстите. Устни в устните. И две усмихнати кафеви очи. Галят ме от разстояние. Пият ме от разстояние.
Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по ...
Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по ...
1073
3
Стрелки на часовник. И навъсено небе. А помня лятото - портокалови дървета и зими - запотени стъкла. Искам да... искам да издишам болката. Пръстени. Пръстени в локва, смаляващи се, затягащи се, притискат ме. Искам да ме сграбчат цялата.
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме ...
Ден - година. Две. Сивотата в гардероба ми ме плаши. Плашат ме ...
10083
7
Искам да благодаря на всички, които сте гласували за моите произведения, за всички хубави коментари, които получих. Да благодаря на създателите на сайта, на тези, които направиха възможно публикуването на работите ми.
Може отстрани да изглежда много изтъркано, банално, тривиално, куртоазно, но поняк ...
Може отстрани да изглежда много изтъркано, банално, тривиално, куртоазно, но поняк ...
919
2
Аз съм емоция. Огромна емоция.
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...
Експлозия съм. Нямам почивка. Нямам начало, нито край. Нито среда имам.
Не съм жена. Не съм мъж. Аз съм емоция без род.
Чувствам. Аз съм локва, аз съм дъжд. Дишам.
Затварям очи. Дишам още повече. Не се нуждая от смисъл. Не обичам смислите. ...
1104
4
Ще си ушия бяла рокля. Носталгия. По пролетта. И дъжд ще има. И утрини. Топя се в утринна сълза. Ще те измисля. И бенки под очите ще ти дам.
Искаш ли да бъдем пустиня?
Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.
Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, ...
Искаш ли да бъдем пустиня?
Ще съшием твоето русо с моето чипо носле.
Обичам да танцувам роклено. Напомня ми на предишен живот. Диво-зелени круши. На стръкчета, ...
963
4
Заедно
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
Държаха се за ръце, докато стигнаха дома й. Пред вратата се целунаха, сякаш за последно, и с мъка се разделиха. Щяха да се видят след няколко часа, но тези няколко часа им се струваха векове. Беше Свети Валентин, първият им празник заедно. Ходеха едва от три месеца, но знаеха всичко един за д ...
896
Зелено. Жълто. И малко синьо. Светло-синьо. С разпръснати облаци.
Светлина. Хиляди слънца. Градина. Огромна градина. Безкрайност от слънчогледи.
Капки дъжд. Море. В листенцата на слънчогледите. Танцуващи листенца. Умоляващи. Чакащи.
Усмивка. Музика. Музиката на вятъра. Лъчи. Лъчите на щастието. Като ...
Светлина. Хиляди слънца. Градина. Огромна градина. Безкрайност от слънчогледи.
Капки дъжд. Море. В листенцата на слънчогледите. Танцуващи листенца. Умоляващи. Чакащи.
Усмивка. Музика. Музиката на вятъра. Лъчи. Лъчите на щастието. Като ...
1426
6
Когато се родило, то не знаело. Когато проговорило, то не разбирало. Когато се влюбило, то започнало да живее.
Защо да дишаш, ако няма за кого? Защо да плачеш, ако няма кой да избърше сълзите ти? Защо да се смееш, ако няма кой да се удави в смеха ти? Защо те има, ако не знаеш какво е да обичаш?
Кой ...
Защо да дишаш, ако няма за кого? Защо да плачеш, ако няма кой да избърше сълзите ти? Защо да се смееш, ако няма кой да се удави в смеха ти? Защо те има, ако не знаеш какво е да обичаш?
Кой ...
855
1
С какви ли струни е устроена тъгата ми? Мога ли да изразя чрез думи?... Пея и танцувам. И тичам. Вечно тичам. А жадувам притихналост и блян. Жадувам срастване, порастване и страсти във въртеж. Боли. Боля. А искам да се преродя. Вярваш ли във повика на устните ми? А в аромата на косите?...
Ароматите ...
Ароматите ...
965
3
Пия горчиво кафе.
Пуша горчиви цигари.
Така синхронизирам вътрешно и външно състояние.
А как искам да ми бъде извикано - Горчиво!
Пуша горчиви цигари.
Така синхронизирам вътрешно и външно състояние.
А как искам да ми бъде извикано - Горчиво!
946
2
Изпадам в полусъние. Мигове на съностранстване. Натежават въздишките. Натежават клепачите. Ще ме познаеш ли, ако ме срещнеш?...
Душата ми - пиано. Тялото - клавиши... нека свирят само твоите ръце. Мога да видя красотата в есенното. Есен... снимам я и запечатвам.
Красиви лица. Срещам ги. Срещат ме... ...
Душата ми - пиано. Тялото - клавиши... нека свирят само твоите ръце. Мога да видя красотата в есенното. Есен... снимам я и запечатвам.
Красиви лица. Срещам ги. Срещат ме... ...
1130
3
Докосни...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи... ...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи... ...
968
2
Мухи летят из стaята. Стаята ми. Стаята ти. Съзнанието ми, съзнанието ти. Прах и пепел. На пода в стаята ми. На пода в стаята ти. В очите ми. В очите ти.
Задавен крясък в гърлото ми. В гърлото ти. Като преглътнати сълзи. Като нещо лично, сподавено и задушено. Искам да го пусна. Искаш да го пуснеш. Н ...
Задавен крясък в гърлото ми. В гърлото ти. Като преглътнати сълзи. Като нещо лично, сподавено и задушено. Искам да го пусна. Искаш да го пуснеш. Н ...
1064
4
Избрано мъчение
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
883
3
Вървя по пътеката, водеща никъде. Вървя през пустите улици, безлюдни тротоари и празни площади. Вървя и не спирам. Нищо не виждам. Сякаш всичко е забулено с невидим воал, изтъкан от напразни надежди, разбити мечти и изгубени сънища.
Вървя и не спирам... а само минавам... Щом погледна назад, не вижда ...
Вървя и не спирам... а само минавам... Щом погледна назад, не вижда ...
1155
4
ТРИНАДЕСЕТ ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ОТНОСИТЕЛНО СПОКОЕН ЖИВОТ
1. Никога не се върти около началника, когато е на кеф - може всеки момент да му го развалиш.
2. Приемай с известна доза скептицизъм бизнесмените от черноморието - в повечето случай това означава, че са сложили няколко кушетки в гаража си.
3. По ...
1. Никога не се върти около началника, когато е на кеф - може всеки момент да му го развалиш.
2. Приемай с известна доза скептицизъм бизнесмените от черноморието - в повечето случай това означава, че са сложили няколко кушетки в гаража си.
3. По ...
2718
6
Нощта ще е дълга. Като дълъг път. Път без определена посока. Път без съществуващ край. Път със дупки... път - жива плет.
Има ли смисъл да търсиш? Като ранно утро с мирис на праскови и мъгла във завивките... Завивки тежък лед. Буря, пламъци и страст... и сутрин тежък лед...
Моят път ли е това? Къде с ...
Има ли смисъл да търсиш? Като ранно утро с мирис на праскови и мъгла във завивките... Завивки тежък лед. Буря, пламъци и страст... и сутрин тежък лед...
Моят път ли е това? Къде с ...
1040
3
Фотографирам: свирка на локомотив и тичинков прашец. И следи от смола по шосето.
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат ча ...
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат ча ...
1022
5
Преплетени копнежи се лутат в душата. Като разбъркана мозайка, която чака да я наредиш. А парчетата ранени са... като утайка, стигнала до дъното. Смея се. Смея се на себе си. Смея ли? Смея ли да нарисувам цялата? Тишина и писъци в едно. Засилват ме. Засилвам се и скачам. Нека падна. Нека...
Кураж ли ...
Кураж ли ...
1892
1
7
В Ъ Г Л Е Н
> Замислено доближавам цигарата до устните си. Тялото й е гладко, вдишвам дълбоко и димът прониква в дробовете ми. Усещам как главата ми се замайва. Като в лек транс съм.
> Часовникът на стената необратимо отброява секундите на изтичащия ми живот, а аз седя, потънала в ужасното сумрачно ...
> Замислено доближавам цигарата до устните си. Тялото й е гладко, вдишвам дълбоко и димът прониква в дробовете ми. Усещам как главата ми се замайва. Като в лек транс съм.
> Часовникът на стената необратимо отброява секундите на изтичащия ми живот, а аз седя, потънала в ужасното сумрачно ...
1258
5
Любовта е красива също като теб. Любовта има вкуса на твоите устни, любовта има сиянието на твоите очи. Любовта има всичко твое. Тя ми го показва и след това си го взема обратно, като ми оставя най-прекрасните мечти. Тези мечти, от които живея.
Понякога, докато си мисля за теб, за всичко, което може ...
Понякога, докато си мисля за теб, за всичко, което може ...
790
...
Да, тя може би е момиче като всички останали.
Е, вярно, малко по-умна от повечето хора на нейната възраст.
И малко повече изстрадала.
И малко по-невярваща във философията за предначертаната съдба. ...
Да, тя може би е момиче като всички останали.
Е, вярно, малко по-умна от повечето хора на нейната възраст.
И малко повече изстрадала.
И малко по-невярваща във философията за предначертаната съдба. ...
1011
8
Любовта - чувството, което те кара да повтаряш на човека, когото обичаш, тези две думи "ОБИЧАМ ТЕ", да го желаеш с всяка част от тялото си, да гориш по него. Да! Любовта значи толкова много неща. Толкова много, събрани само в едно - в живота. Това си ти за мен, това си ти за мен, любов моя. За теб ж ...
2390
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
