4 991 резултата
Отдавна искам да опиша
тези дъбове,
благуни,
лъжници,
парнари, ...
  1026 
Заваля тихо, есенно.
Онемяха щурците.
Сънят тази нощ
за мен е измислица.
В тежки мисли препъва се ...
  613 
Пролет
Пролетта настъпва плахо,
гони люти студове.
Зимата отстъпва тихо
и топят се снегове. ...
  691 
Пролет... окъпана в звуци,
нежноуханни цветя и треви,
пролет... с лалетата ярки,
ти, с цвят напъпил, с жужащи пчели...
Пролет... обновяваща, чиста... ...
  641 
Идвай, пролет, дъхава, игрива,
кичеста, красива и звънлива!
Птича песен нека да полита,
слънцето на воля да се скита,
идвай, пролет, с цветната омая, ...
  884 
Някога и някъде, където...
Някъде и някога, когато
сливат се земята и небето
под акордите на птиче ято...
Хоризонтът е любовна клада, ...
  1128  35 
Край реката…
върбите пак са нацъфтели…
във филизи нежни
и толкова зелени…
животът жив ...
  1650  50 
Чувам цигулка,
когато слънцето
с тъга целува запада.
Тогава
всичко е посипано ...
  718  10 
Отново е пролет...
Всичко навън е свежо и цветно.
Птичките радостно пеят и прелитат от клонче на клонче.
Отново е пролет...
Поточета шумно ромолят, ...
  548 
Сезони
Пролет, лято, есен, зима -
в годината има.
Те се сменят изведнъж,
като слънце, сняг и дъжд. ...
  634 
В косата ти се разпиляха нарциси,
обречен бях прашеца им да вдишам
и чувствах всички лунни нощи - празници,
и правех всички цветни дни - мистични.
И с медена роса полях градините, ...
  525 
Радостно подскачат птичките,
раззеленяват се тревичките,
весело шумят рекичките
и усмихнати са всичките.
Гледам вън усмихнати дървета, ...
  1103 
Животът е като река,
в която се вливат събития,
които влизат в света
по закономерност на случая.
В живота се сливат игри, ...
  586 
Обичам гората! Във дебрите тъмно-зелени
преплитат се клони и светли лъчи.
Живеят във нея мечти споделени,
живот има там и в листата трепти.
Изглежда студена, застинала, тъмна, ...
  725 
* * *
Новогодишен сняг...
Потъват стъпките ми
до корена на тревата.
  700 
Вятър студен
разпилява косите небрежно,
самотни оголени клони
поклащат се от бездомната му песен.
Тишината иска да проговори, ...
  664 
Пред очите надлъж се простира,
дъхa ми гледката спира.
Необятно, красиво и ширно -
морето - разпенено, дивно.
С преклонение го съзерцавам, ...
  502 
Тази сутрин не е като другите...
Птича песен буди ме - омайна,
дълго слушам я и чудя се -
тя ли пази пролетната тайна...
Тази сутрин не е като другите... ...
  811 
На тебе вятър,
на вас - безкрайни планини.
Дълбоки като кратер,
впиват се в теб две очи.
Самотни ливади, ...
  755 
Моята България
Аз живея в една
наистина малка страна,
но в нея има места
по-красиви от всичко на света! ...
  541 
Начало на деня
Идва изгревът слисан -
да посрещне вълните,
да разсее мъглата
и по бански да скита. ...
  618 
Пролет
Надигна се леко Земята
и щедро целуна Небето.
С топли шепи пое топлината
и свидно я пръсна по свойта коса - ...
  701  10 
"Вятърът
косите ми разроши.
Весело подсвирна.
Отлетя.
Аз след него се затичах боса. ...
  1157  24 
Червеното слънце се събуди
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна. ...
  574 
Гласът на тишината
Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината... ...
  522 
Капките дъждовни крият
някаква омая.
На букет от цвят магичен
въздухът ухае...
Някак по-различно свети ...
  1029  28 
Нощта бе тъй потайна,
безмерна, черна и омайна...
Аз тихо молех се за сън
и слушах вятъра навън
как гали спящите листа. ...
  608 
Птица в полет
и едно небе
над нея...
Иде пролет!
Пролет иде! ...
  1012 
Дъжд...
Валиш...
Ала пося ли кротка мисъл,
там, където няма примирение...
Валиш... ...
  707 
Световъртеж... объркан лабиринт...
Топла мъгла... последна клечица кибрит,
недогоряла... в преспа бяла.
Кокиче бледо,
върху трева изсъхнала прогледнало... ...
  919 
Капка
по капка
прокапва дъждът.
Лека
полека ...
  672 
Пусто е небето.
Облакът е сам.
Зимно слънце свети
със неонов плам.
Греят, но не топлят ...
  965  37 
Натежали от плод, полегнаха житата уморено.
Приспа децата. Птиците оклюмали приспа.
Подпря се в заник слънцето на хълбок, удивено.
Жаравата дълбоко в синора зарови и заспа.
Наднича над стобора срутен Луната бледа и умислена. ...
  701 
Надничат под снега кокичета,
с усмивчици над снежно одеяло,
като щастливи, влюбени момичета,
художник сякаш е рисувал в бяло.
А слънцето наднича плахо, ...
  824  16 
Дъга
След дъжда слънцето изгря.
Дъга от облаците се подаде тя!
Весела, но самотна беше!
И все пак всички радваше! ...
  583 
От сенките на нощ,
от сенките на време
- бял до снежност
пак трепти -
древният театър. ...
  441 
Я Б Ъ Л К И
СЛЕД ЛИСТОПАДА...
Греят ослепително край пътя -
здрави, едри - златни, превъзходни.
Дворът се е свил в пейзаж безплътен, ...
  1319  20 
Под звуците на плачещи тополи,
изгарящо във самота,
Небето пак очакваше онази -
вечно тъжната Луна.
А сенките покриваха земята, ...
  1675  13 
Искам да пътувам с облаците
Искам да пътувам с облаците,
да докосна свежият им леден дъх
и омагьосана от усещане за вечност
да полегна върху им като дете на пух... ...
  1288 
Не град,
а ад!
И въпреки че съм свободен,
се скитам окован, затворен
във клетка като долна гад ...
  560 
Предложения
: ??:??