5 031 резултата
Смърт
Смъртта обвита в черно одеало е,
скита след сенките черни на нощта.
Дебне като хищник зад всеки ъгъл,
всяко огледало за нещо е прозорец. ...
  1051 
Зимата ли си отива?
Топъл ветрец прогони
влажната скръб на земята...
Тя, земята - арена на
борещ се скреж ...
  670 
Дъждовен танц
Обичам този дъжд.
Зад малкия прозорец е света.
Зад него все така прекрасна властва Тя -
Природата и майка - сътворителката на света... ...
  996 
Паничките*
В скалите са дълбали дъждовете -
панички да направят за сълзите си.
От чистата вода сърни да пият.
А Богът - Слънце да я освети. ...
  1171  15 
От слънчогледите
наднича лятото -
такова ярко,
жълто и засмяно.
Посипва слънце ...
  6502  26 
Ти, Море
Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър. ...
  933 
Падат облаци оловни,
вятър реже като нож.
Настроение дъждовно
сее февруарска нощ...
Вечер няма ги звездите, ...
  1091  27 
Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...
  875  10 
С Ъ Н
Леден град -
от белота
пропит е.
Зимна нощ ...
  806 
Обличам с дъха си
последния крясък
на късния нощен трамвай.
Животът във него,
тежък от делници, ...
  889  23 
Като самотен корабокрушенец пристъпих аз
на брега на острова на тъгата и на самотата.
Търсих аз някой, като мен останал сам,
но уви, така и не намерих никой там!
Покрай брега минаваха кораби много, ...
  1245 
Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,
като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,
аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.
Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.
Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители ...
  1129  12 
Бяла приказка
Тази сутрин се събудих в белота -
мека, пухкава и снежна,
тихичко покрила цялата земя,
докато душите и телата ни са спели. ...
  2216 
Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
... ...
  639 
Притихнал след дъжда,
очакващ свойта звездна нощ,
окъпан в светлина,
в миг изгубваш очертания.
Мъгла се спуска над града ...
  851 
Прихлупи се небето оловно-синьо и сърдито
над жарката пресъхнала земя,
надвесиха се облаци гъсти като къдели
над къщите и свежите поля.
А аз стоях зад прозореца смутена и тръпнеща ...
  926 
Есента прогони птиците някъде далече
и доведе ветрове, мъгли.
От небето ситничко вали.
Слънцето зад облак легна, захладнява вече.
И разкошни хризантеми – восъчни принцеси, ...
  875  18 
>
>
> ***
>
> Тежък сняг... ...
  733 
Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея, ...
  865 
Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст, ...
  895  16 
Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят, ...
  879  12 
Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух, ...
  555 
Сви се залезът.
Погрозня от безредие.
От студа се напукаха
светулките
на звездите. ...
  4910  21 
из "Месеци, 2004"
Снежен облак целуна Земята
и в корема й семе пося...
Шарен кръстник ще бъде –
верният вятър! ...
  613 
Къде си, бяла пролет
с разцъфнали дървета,
с усмихнати момичета,
със влюбени момчета?
Със птичи хор по клоните, ...
  1178  32 
Зимен вятър
с дъх на скреж
вае утро от кристал.
Спи земята
и с копнеж ...
  918  32 
Зимно утро, приказка бяла,
снежни маниста вред засияли.
Скреж обвива земя и клони,
вятърът буен шушулките рони...
Лъчи..., животворна топлина, ...
  716 
Прелестна си, моя Родино!
Планини и езера с небето се сливат.
Полята в чудни багри преливат.
Вакли стада по тебе препускат на воля,
а ручей бистри, прерасли в реки, земята ти порят. ...
  740 
Гларуси прелитат като падащи звезди.
Стрелкат се, препускат,
бележат сбъднати мечти.
Сол донася вятърът до мен.
С нежен полъх - ...
  924 
Ида от планинското било,
като малък ручей се родих,
от земни недра сила добих,
по стъпките на кошута поех.
Родена от сълзите на дъгата, ...
  901 
Тях пролетта не ги дарява с цвят.
През лятото минават
мълчаливи.
Не чакат плод.
Ни златен листопад. ...
  976  25 
Кацат птици снежнобели
върху голата земя.
Стоплят я с дъха си леден
и покриват с пелена...
Мигом всичко засиява ...
  2490  50 
Четири хиляди улици под звездите...
Всяка една е различна.
Всяка една е нова.
Стаи под покривите,
под завивките, ...
  937 
Галете ме, лъчи,
пак искам да е лято,
пак искам дълги дни
със плажове от злато.
Пак искам да блести ...
  645 
Теракотена луната изгрява,
хлъзгави мисли се вплитат в съня,
под керемидена стряха стъпките чакат.
Чакат изгрева с лазурния бряг,
ожадняла птица обратния път да покаже. ...
  804 
Гарата опустя,
замлъкна влакът и веселият глъч.
Релсите в мисли избуяха,
два смока искат да се препекат.
Пак събирам в длани синевата, ...
  1109 
!
По пясъкът личаха стъпките им.
Малки, изящни, все още недокоснати
от солената морска вода.
Слънцето точно изгряваше.
Жарката му осанка беше величествена, ...
  748 
Танцува вятърът в гората,
смущава нощния покой.
Сова в клоните прелита,
огласяйки гората с кресливия си вой.
Бледа месечина на небето е изгряла, ...
  679 
Копнея аз да бъда птица -
да се гмуркам във безкрайното небе,
да летя като орлица
и да съм облечена в най-пъстри цветове.
Всеки изгрев, всеки залез ...
  1089 
Не дъжд е завалял,
а сняг парцален,
танцуващо безгрижен
към калната земя.
А локвите, ...
  4985  53 
Предложения
: ??:??