5 027 резултата
От слънчогледите
наднича лятото -
такова ярко,
жълто и засмяно.
Посипва слънце ...
  6486  26 
Ти, Море
Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър. ...
  927 
Падат облаци оловни,
вятър реже като нож.
Настроение дъждовно
сее февруарска нощ...
Вечер няма ги звездите, ...
  1076  27 
Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...
  868  10 
С Ъ Н
Леден град -
от белота
пропит е.
Зимна нощ ...
  793 
Обличам с дъха си
последния крясък
на късния нощен трамвай.
Животът във него,
тежък от делници, ...
  877  23 
Като самотен корабокрушенец пристъпих аз
на брега на острова на тъгата и на самотата.
Търсих аз някой, като мен останал сам,
но уви, така и не намерих никой там!
Покрай брега минаваха кораби много, ...
  1226 
Група местни се носят по-леко от сенки по вадите,
като в крепостни зидове шмугва се синорът троскотен,
аз си свивам брезент под главата и лягам по-празен.
Вече доста лeта все отвънка храната ми носят.
Аз пристигнах уплашен, но така са пристигали доста грабители ...
  1125  12 
Бяла приказка
Тази сутрин се събудих в белота -
мека, пухкава и снежна,
тихичко покрила цялата земя,
докато душите и телата ни са спели. ...
  2200 
Видях ги...
В утрото на онзи ден
прегърнати, безгрижно
се любуваха на свободата си.
... ...
  629 
Притихнал след дъжда,
очакващ свойта звездна нощ,
окъпан в светлина,
в миг изгубваш очертания.
Мъгла се спуска над града ...
  844 
Прихлупи се небето оловно-синьо и сърдито
над жарката пресъхнала земя,
надвесиха се облаци гъсти като къдели
над къщите и свежите поля.
А аз стоях зад прозореца смутена и тръпнеща ...
  911 
Есента прогони птиците някъде далече
и доведе ветрове, мъгли.
От небето ситничко вали.
Слънцето зад облак легна, захладнява вече.
И разкошни хризантеми – восъчни принцеси, ...
  866  18 
>
>
> ***
>
> Тежък сняг... ...
  722 
Обичам забързания град.
Обичам да пада и мрак.
Обичам шумния площад
вечер да гасне в светъл прах.
В приказка аз май живея, ...
  861 
Препускащи в небето на коне,
„Красиви са в това си обаяние”
повтарях на очите си, а те
се взираха в полярните сияния.
Танцуващи във ритъм с тази страст, ...
  887  16 
Болна от самота бреза стои,
протегнала клони към свода лазурен,
неуморно се моли птица да я навести,
стон да я милва и огрее взор чуден.
Изтощени, листата бледи висят, ...
  874  12 
Слънцето не ласкае синевата,
сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята
и иска дан за дарената топлина!
Лик потапя в покривало пух, ...
  549 
Сви се залезът.
Погрозня от безредие.
От студа се напукаха
светулките
на звездите. ...
  4889  21 
из "Месеци, 2004"
Снежен облак целуна Земята
и в корема й семе пося...
Шарен кръстник ще бъде –
верният вятър! ...
  606 
Къде си, бяла пролет
с разцъфнали дървета,
с усмихнати момичета,
със влюбени момчета?
Със птичи хор по клоните, ...
  1165  32 
Зимен вятър
с дъх на скреж
вае утро от кристал.
Спи земята
и с копнеж ...
  907  32 
Зимно утро, приказка бяла,
снежни маниста вред засияли.
Скреж обвива земя и клони,
вятърът буен шушулките рони...
Лъчи..., животворна топлина, ...
  712 
Прелестна си, моя Родино!
Планини и езера с небето се сливат.
Полята в чудни багри преливат.
Вакли стада по тебе препускат на воля,
а ручей бистри, прерасли в реки, земята ти порят. ...
  736 
Гларуси прелитат като падащи звезди.
Стрелкат се, препускат,
бележат сбъднати мечти.
Сол донася вятърът до мен.
С нежен полъх - ...
  909 
Ида от планинското било,
като малък ручей се родих,
от земни недра сила добих,
по стъпките на кошута поех.
Родена от сълзите на дъгата, ...
  897 
Тях пролетта не ги дарява с цвят.
През лятото минават
мълчаливи.
Не чакат плод.
Ни златен листопад. ...
  972  25 
Кацат птици снежнобели
върху голата земя.
Стоплят я с дъха си леден
и покриват с пелена...
Мигом всичко засиява ...
  2477  50 
Четири хиляди улици под звездите...
Всяка една е различна.
Всяка една е нова.
Стаи под покривите,
под завивките, ...
  934 
Галете ме, лъчи,
пак искам да е лято,
пак искам дълги дни
със плажове от злато.
Пак искам да блести ...
  643 
Теракотена луната изгрява,
хлъзгави мисли се вплитат в съня,
под керемидена стряха стъпките чакат.
Чакат изгрева с лазурния бряг,
ожадняла птица обратния път да покаже. ...
  800 
Гарата опустя,
замлъкна влакът и веселият глъч.
Релсите в мисли избуяха,
два смока искат да се препекат.
Пак събирам в длани синевата, ...
  1104 
!
По пясъкът личаха стъпките им.
Малки, изящни, все още недокоснати
от солената морска вода.
Слънцето точно изгряваше.
Жарката му осанка беше величествена, ...
  743 
Танцува вятърът в гората,
смущава нощния покой.
Сова в клоните прелита,
огласяйки гората с кресливия си вой.
Бледа месечина на небето е изгряла, ...
  678 
Копнея аз да бъда птица -
да се гмуркам във безкрайното небе,
да летя като орлица
и да съм облечена в най-пъстри цветове.
Всеки изгрев, всеки залез ...
  1083 
Не дъжд е завалял,
а сняг парцален,
танцуващо безгрижен
към калната земя.
А локвите, ...
  4972  53 
Езеро с моя лик,
себе си, интимен миг,
около мен борова гора,
туптят малки сърца.
Небето се отразява, ...
  686 
Когато цветовете дишат,
когато багрите летят...
Поетите когато пишат,
по-слънчев и приветлив е светът.
Когато се изливат водопади, ...
  798 
коледна нощ,
Коледа идва
с най-пълния кош.
Радостно свети
звезда на елхата. ...
  923 
Портокаловият остров сред сивотата на безкрайните следи
отразява се в стъклото на измъчени души от радост.
А смъртта дебне под ръката божия, голяма и могъща,
само нейде тъжният комин пуши с остатъци от дим.
Под тази красота синьото небе се крие с було, ...
  586 
Предложения
: ??:??