20 538 резултата
Камък по камък, градежът расте,
а под него се вие и шири реката.
Сянка на птица. Мечта на дете.
Стигат се. Гледай пътя в краката.
Няма го старият сръчен лодкар. ...
  654  10 
Сълзи по вятъра ти пращам...
Дано заместят водката и джина.
Доколкото разбрах и схващам
съперница ми е картина...
Очите си - изгледал вече - ...
  652 
ПРЕХОДНОСТ
Макар, че са ни прехосни нещата,
в природата ни съществува ред!
В живота, често стигаш до обрати,
но погледа е винаги напред! ...
  576 
Аз целия ще се превърна в прах
и после ще разсея се в тревата.
Дали това ще е изкупен грях
или съдбовно – чакана разплата?
За свършеното зло или добро, ...
  580 
Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка. ...
  497 
ДАЛИ ДА КАЖА"СТИГА"
Не знам дали и аз да кажа стига.
Ръцете си да вдигна и да спра!
Да хвърля просто тежката верига
и пролетни цветя да забера! ...
  546 
Защо не останах в Морското царство,
в прозрачно-зелените глъбини,
при морските дракони, сестрите-русалки,
Дъгата, която шепти: "Замини!"
Да бях си останала само с копнежа ...
  1286 
В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
  507 
Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
  879  11  19 
Колко красива е човешката душа,
когато опознаеш я отблизо,
палитра от емоции е тя,
в нея няма грам циничност.
Колко е влюбчива и възпитана ...
  429 
...
Не е добър сезон. Отплуваха навътре,
най-дребните и не дотам красиви рибки.
Дори да бяха лапнали стръвта,
/пасажът няма как да падне цял/,
пак щяха да ги пуснат във водата – ...
  365 
Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
  684  14 
Кои сме ние – простосмъртните?
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...
  520 
...
Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване. ...
  317 
То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина: ...
  734  11 
"Лудият" маг съм,
твоят мистичен Учител-
те, хората, така ме нарекоха!
"Лудият" маг съм,
твоят Духовен вестител!... ...
  366 
Да се простиш със себе си или да си простиш?
И да прегърнеш своите вини.
В страха си да повярваш, че потребен е
и с много обич да го приютиш.
Душата-скитница в различни измерения ...
  763 
Разкъсани крила ми даде господ
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля ...
  655 
Разсънват се някои хорица.
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...
  569 
...
Потапям се във теб, море –
последен опит да запазя отпечатък.
Покрий ме цялата с пенести вълни
и нежност като тях очаквана.
Сбогувам се със теб, море - ...
  381 
Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш, ...
  625 
Посветено на Н.!
Той е всичко това – сто пъти повече!
Не, не е бил мечта, нито вечно оброчище,
а молитва изпълнена – Боже помилване!
Той гради – не руши, и запазва във дланите, ...
  514  22 
Към звездите ще тръгна пеша
от морето, брега на неволите,
не да гоня аз чужда мечта,
а да открия на живота ореолите.
Ще достигна аз хълма далечен, ...
  613 
СТИХОВЕ И ПРОЗА
От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере. ...
  704 
Из всички лишения що духът ми съзрял,
из всички мечти що узряха във мен,
из всичките страсти що сърцето пилял
тръгнах по стъпки на новия ден.
Забравил след себе си къща и нива, ...
  352 
Мамо, знаеш ли, тъкмо пораснах,
но не ми личи.
Бабо, наистина разбрах,
че болката сега по-силно боли.
Както всички и аз исках да стана голяма ...
  587 
Залепих пликчето отново
с целувчица и две сълзи,
за да замине в Царацово
до ден –два, може и за три!
Подпрял приклада на адреса, ...
  812 
Здравейте господин живот,
Къде си мислиш че отиваш,
защо си тръгнал в галоп
и бавно сякаш ме убиваш.
Какво му трябва на човек. ...
  306 
Не обичам да бъда пророк,
в покосените длани на дните.
Тъй комичен е този живот,
че разлива се лава в гърдите.
Изоставям доброто към теб. ...
  481  10 
Аз давам и давам, и давам!
Лети ми безплътна душата.
Не мога да спра – осъзнавам,
такава ми орис – разплата!
И вземам по-малко на глътки: ...
  496  16 
Париж - града на любовта,
разходка по Шанз Елизе,
прегърнати двойки на тротоара,
преплетени в мрака ръце...
Това не е моята представа, ...
  1087 
...
Обичаме да водим битки във името на честни каузи,
но… с цели до прозрачност плитки – реклама, имидж и аплаузи.
Умираме да сме герои, но непременно афиширани.
И ето - користите свои зад името над друг провираме.
А пък Доброто… то е скромно, и тихо, и незабелязано. ...
  816 
Пуст е плажът
и морето тихо му шепти,
с любовта си неизменна
за несбъднатите си мечти,
за копнежи съкровени! ...
  343 
Облечен в смокинг овехтял
с протрит ревер, с цилиндър стар,
и с лък в ръка рисуваше мелодии...
в душите, старият цигулар.
Той беше там, ...
  662 
ЗА ПИСАНЕТО МИ
Изсмуквам римите от свойте пръсти
и Писанетато ми хич ни върви!
От мене бягат думите чевръсти
а и Творбата ми се инати! ...
  552 
- Най-близката звезда е тъй голяма –
върви! И всеки облак ще отстъпи!
- Но как? Та там е Кумовата слама
и въздухът е дяволски безпътен,
а аз съм тежка. В синьото ще грохна – ...
  819  11 
Вали!
И улиците на претъпкания град
превръщат се в поточета дъждовни...
Намокрен Свят!
Във моите мечти ...
  554 
> И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41).
Втората миля започва, където е краят –
стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.
Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,
само че всички звезди на небето блестят. ...
  833 
Знам, далечен
остров си,
но щом и ти вървиш
към мен...
тъй както и аз ...
  1235 
Като капка сълза от очите на демон.
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите, ...
  1042 
Предложения
: ??:??