20 500 резултата
Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!
Небето - твой престол удобен,
а звездите са придворци.
Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?
Как не взираш се във сетния им валс? ...
  269 
Бялата лястовица
Една малка бяла птица, лястовица
носи на хората вяра и надежда една.
За здраве, щастие и късмет отнякога,
вярват хората че е от Бог пратеничка! ...
  322 
Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...
  204 
Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
  271 
С бързи крачки вървят годините.
Сякаш невидима мелница,
смила ги между камъни бели.
Неусетно, със котешка стъпка,
влиза в сърцето тиха тъга ...
  656  13 
По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...
  193 
Ще заспя в прегръдката на вятъра,
за да се докосна до звездите,
а душата ще плени спектакъла,
претворил реалност от мечтите.
Ще се сгуша в облака на тайните, ...
  205 
Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...
  226 
Ето ме и мен, нареждам се
в редицата от безброй месии,
гол, препасан с тога снежнобяла,
из пустиня безгранична скитам се,
търсейки затънтеното село невежо, ...
  248 
А пролетта ми – кротка заблудена есен,
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.
Зеленото ли? То е само камуфлажът, ...
  240 
Ако всички, които твърдят,
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът. ...
  193 
Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...
  285 
ЖЕТВАР НА НИЩОТО
Дълго жънах просото по залеза
с китки, стегнати в здрава каишка.
Хоризонтът от сол побеляваше.
Звездни кошери мракът разбишка. ...
  223 
Започваш живота си от нула
Изпълнена с целия безкрай
С желание да стигнеш на върха на кула
Или до някакъв измислен рай.
Минават си годините, числата ...
  253 
Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
  170 
ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
  561  10 
Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
  230 
Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...
  475  14  14 
В себе си да вярваш е нужно!
Много чакане и трудности има
в тоз наш живот, това е тъжно,
но щастието е цел постижима!
Не подхождай със страх към света, ...
  757 
Врабеца летеше в небето,
на вятъра беше пастир,
а златната рибка в морето,
танцуваше в морската шир.
Видя я отгоре врабеца ...
  572  18 
Преди да се изплашиш, че ще тръгна
от този свят, когато дойде време,
не давай леността да ме прегърне,
щом тихом се протегна да я взема...
Ще искам да въздъхна от умората, ...
  486 
Дълбоко в очите пролет настана.
Зазвучава валсът на любовта.
В полусън, в тайна нирвана
пулсира сърце в миг доброта.
Дълбоко в очите смисъл прошепва ...
  551 
Къде си се загубила, човечност,
присъща уж единствено на хората?
Достатъчно ли твойта несърдечност,
живее в предизвестие на злобата?
Отглеждаме в усмихнатия вакуум - ...
  229 
Тук живея в спрелия миг
и на Добротата тайно се вричам.
В душата ми грее Божият лик,
живея тук, за да обичам.
Светлина от могъща любов ...
  939  21 
Два тайни силуета
тихо се обичат.
С любов, отвъд поета,
свобода предричат.
Живеят в свят студен, ...
  673 
УРОК ПО СВЕТЛИНА
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче. ...
  204 
Въпреки дните трудни,
дето животът оплете,
гледам с очи будни.
Избирам да съм Цвете.
Цветята са деца на Бога, ...
  282 
Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор, ...
  240 
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора
"Как да откриеш хвърчащите хора, ако нямаш криле за мечтите си"
Ивайло Диманов
Как да стигнеш до "хвърчащите" хора,
ако нямаш мечти като техните, ...
  292 
Мила, как да те видя желая,
по бузите да не текат сълзи!
Много болка има, иде края,
ще вехнат кокичета и рози!
От живота тъжен съм огорчен, ...
  868 
В тайна вплетен ден,
умислен е светът.
С море от мисли в мен
търся смисъла отвъд.
Безтегловност, тих копнеж- ...
  398  10 
ПРОКЛЯТИЕТО
(Не завършена поема от Борис Златев Георгиев)
Живял бе нявга един момък,
На слaвен род бил той потомък
И имал той гъст буен мустак, ...
  429 
Фарс
Излишни са сълзите след смъртта!
Излишно е и даже опелото!
Човек си тръгва сам към вечността
оставил тук и злото, и доброто! ...
  194 
Отвън тишина,
а в очите имам бури,
в сърцето камък
и в стомаха пеперуди.
Настъпи време ...
  171 
ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...
  472 
Зад маската... се крие друга маска...
Зад нея също и това си е парад...
Без тях? Недей човека стряска!
И той не знае отговора, брат...
Отдавна е загубил ориентация, ...
  233 
ПОСЛЕДНИТЕ СТЪПКИ КЪМ ЗАЛЕЗА
Колко много мъже са осъмвали с тебе пияни?
Но безкрайните нощи на страст и на бурен кипеж
издимяха в небето и над покрива сприхави врани
чоплят мраморен свод над застинал и мрачен строеж. ...
  208 
Приспах разголените мисли,
привидно ласкавия ден,
а самотата се замисли
за фалша от деня роден.
Пречупи залезът небето ...
  206 
Добрите хора - ах, къде ги има?
На сто са двама-трима.
Надежда имаме, то се разбира,
обаче, как ни се сервира?
Все за герои-анти ний четем ...
  508 
И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...
  282 
Предложения
: ??:??