20 530 резултата
Тя ми е майка, прие ме с принуда.
Поглежда ме строга с очи от простуда.
Потайно и бързо замахва с ръка.
Ненавист налива в моята съдба!
Нали съм ѝ чужда, навеждам глава, ...
  905 
(На Черен Джак 12 с благодарност)
Корсетът на думите
преиначава смисъла
изкълчва замисъла
похищава ...
  1140  17 
Уморена ми е душата, човече,
да броди из тази жестока суета ,
из дълбините на човешката повърхност,
из абсурдната действителност.
Да се скита необуздано ...
  1082 
Какво е сфинксът без усмивката си ?...
Студена и неуловима е скалата
зад скованите очи.
Лицето е душа,
душата - безмълвна маска... ...
  562 
Прохладна вечер, в знойно лято...
Край езерото съм се спрял.
Играят светлините във водата.
Града палитра е разлял ...
Блести града и плува във водата, ...
  306 
Отидох малък надалеч.
Да търся бъдеще в свирепата им сеч.
Отидох в чужда страна.
Но пред мен се изпречи висока стена.
Подигравки и присмехи обидни. ...
  460 
„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...
  2048  10 
Сияен беше дворът с калдъръма.
Денят се вряза - в спомена остана.
И майски бръмбар край ушите бръмна -
душата детска той отнесе гладна.
Дуварите високи още скриват ...
  1371  32 
В мъглата гъста, зловеща
Човекът се лута, без да се сеща
какво предстои. Като овца без пастир,
изгубен, той търси своя свят ориентир,
но се сблъсква с ледната тъма, ...
  458 
Моята молитва
Не мога аз вече да ти бъда наместник
- добрия пастир или злия предвестник,
не мога аз вечно да горя и да страдам,
да се мъча и гния, да падам и ставам. ...
  639 
„Една изстрадала душа…”
По улиците мрачни
ходи някакъв невзрачен,
на всяка пейка той се спира
ръцете си в джобовете прибира, ...
  363 
По скалата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостни стени събаря
на твоята съзидана съдба. ...
  362 
Цигарата е щастие, пушенето бреме.
В днешно време на никой не му дреме
Гледат на теб като на банков апарат,
срещу такива хора ти е нужен автомат.
Само пепелника разказа своята история ...
  696 
Тази сутрин ми е едно финландско
и ще тръгна със снегоходките
след елена тъжен на класиката.
На лов, може би.
Може би на разходка. ...
  579 
Покой да мечтаеш и лунносветъл пейзаж,
на който звездите една подир друга
близки, далечни, никой не знае,
сърдито, чак жално премигват зловещо.
А аз все си мислех, горките - простете, ...
  367 
На прозорците-гробища разцъфтяха цветята.
Ангел в небето лети, не се бои от височината.
Някой пее безумно, друг се гръмко кикоти,
свири нейде цигулка по мотив от три ноти...
В църквата - свещи и мрак... Наклонените кръстове... ...
  431 
Едно момиче може да простиза грешките, направени без нежност,за думи – премълчаните дори,за всичките несбъднати копнежи.
Едно момиче може да скърбиза лятото в студената си зима,за хората, облечени в мечтии грубите двуличници без име.
Едно момиче може да дадедушата си и вярата си дажена някой, който ...
  583 
"God forget my sins..."
На леглото мъртво-бледа
лежи женица една
и що за беда,
че нито слуша, нито гледа... ...
  397 
О, никога аз няма да остана сам
на скуката във празното пространство,
защото Микрокосмосът ми е голям,
а той е моето пространство.
И винаги ще съм в очите си голям... ...
  345 
(С благодарност на Черен Джак 12)
О, Премъдри Нагасена,
нирвана
е
ужас ...
  1014 
„И тогава Бог създаде човека…”
Винаги във всяко зло
човекът някъде се крие,
не пита той какво и що,
но после пак ръцете си ще мие. ...
  361 
Защо, народе,
главата навел си?
Защо пред избора
скланяш глава?
Затворил си себе си ...
  366 
И САМО ЛЮБОВТА...
Аз нямам път към нови върхове -
мечтите ми са вече ослепели.
Но тайнството вселенско ме зове,
където няма страсти полудели. ...
  771 
Тигърът от резервата
Тигърът бе скочил с ярост
върху мрежата със ток,
за да не умре от старост,
а от електричен шок. ...
  788 
Луна - и в бялото мълчание
вълкът достига с воя си звездите.
Инстинктът му перфектно
го отправя
в тунелите на космоса ...
  1362  32 
ТЪЖНА СЕ БУДЯ
Чуй ме, несбъднато щастие!
Ти си изгубен
в тъмното топъл краешник.
Мирис на дом си ...
  961  19 
Тъгувам те, мое младо време,
когато с кифла и боза
и с крак във стремето
запрепусках за насам...
Всичко бе толкова различно ...
  508 
Казват че една жена трябва да има мъж,
мъж който да я обича.
Казват че една жена трябва да внимава,
защото всички наоколо се опитват да я заблудят?
Също казват и че леката жена, не е жена а курва. ...
  733 
Нахлуваш в мозъка ми.
Бях забравила за Теб!
Отивай си!
Няма какво да ти дам!
Ограби всичко отнесе го далеч. ...
  345 
Усмихвам се, защото съм такава.
Не се предавам, даже да боли.
Дори предателствата преживявам
и моля се, да станем по-добри!
Усмихвам се, когато днес сълзите ...
  1241  13 
Къде съм аз не зная...
Къде са всички хубави неща?
Къде отиде вярата че мога?
С ръка да махна всичко лошо-
и да продължа...!? ...
  415 
И в тишината – тишина
И в тишината – тишина кинжал.
В такъв момент, човекът оглушавал.
И с всички сили, казват, че крещял,
но звук слухът въобще не получавал. ...
  1194  16 
Когато дъждът покори таз Земя,
дали ще потъне, или ще залее
с една вълна Света?
Къде ли ще отидат всички хора
дарили много, много злоба ...
  628 
Ден след ден
по път един и същ ,
вървим и чезнем!?
Едно и също се върти-
във кръговрата на живота... ...
  393 
Кое да сторя - той в ръцете ми умира?
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира? ...
  655 
В кална локва
жалко отражение,
да плаче той отново почва
и буди съжаление...
Уж пък клоун! Уж се смее! ...
  488 
Скрих се в себе си.
В стих.
Тук е топло.
Вън почти е зима.
Двукраки вълци вият. ...
  439 
На пресечката
Зората ме целуна със сияйни устни,
слънцето изпрати ми лъчи,
няма да се скитам днес напусто
под избледняващи звезди. ...
  430 
Изгубих се.
Обичам да се губя.
В безкрайни лабиринти
с Минотаври...
Срещнеш ли ни в тъмното - ...
  346 
Живея, защото не живея!
Умирам,
защото и до днес не съм умрял...!
В жестоката и непотребна Истина
човеци земни виждам - със лица от кал. ...
  1242  20 
Предложения
: ??:??