20 529 резултата
Не е нищо ново, разделихме се -
колко пъти вече, аз не зная.
Уча се от удари през пръстите,
стенеща пред портите на Рая.
Уча се на радост и търпение, ...
  1147  13 
Една вечер край Охридското езеро...
Биляна платно белеше
край Охридските извори...
Народна песен
Край Охридското езеро се движа ...
  479 
Тепетата на Пловдив щом премина,
аз вече виждам нашия "балкан",
това за мен е истинска причина,
да сметна,че постигам своя план.
Това е логото на моята "родина", ...
  365 
Чети, чети, приятелю!
Неостаряващата
Книга на Живота ти чети.
И цитатите любими свои
с чернилото на болката си ...
  604 
Тъмни облаци се струпваха
над мястото на чистотата.
Светкавици прорязваха небосвода,
а гласовете им прокламираха
идващата буря. ...
  373 
Прозрение
Колко сме различни
в този живот,
всеки според своя
вътрешен комфорт. ...
  470 
Звезден миг
Вечер, когато нощния мрак
посипан е в звездни лъчи –
виждам сияние, дава ми знак.
Пристига при мен и мълчи. ...
  404 
процеп за ума...
врата за ужаса...
огледало за случайно надникнала звезда...
капан за бъдещето...
  1300  24 
Небесна загадка
Кой ли толкоз рано с мене се задява?
Вечерницата бавно в зората се стопява....
Небесната загадка отваря сетивата:
„Сега каквото искаш ще ти го изпратя.” ...
  535  12 
С буца сол от сълзи изпарени
и с душа във плащеница от тъга,
дните неспасяемо ранени,
ме завъртат центробежно във кръга.
Не опознах ни себе си,нито света, ...
  428 
Пътувам, страдам и милея,
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич, ...
  644 
Сърцето ми е като тъпан
и бие с ритъма на този свят.
Не спя обаче като къпан,
защото липсва в мен конкретен цвят.
А липсващият цвят е розов ...
  572 
Не-О-Позитивно
Поветено на Е...дна
Когато разбито
сърцето тупти,
в безбрежен ...
  1395 
СЪНУВАМ ЛИ СВЯТ НА ПОЕЗИЯ?
Сънувам ли свят на поезия?
Дръвчета ми махат с ръка,
оглеждам се в слънчево езеро
и светлото в мен се втъка. ...
  1144  23 
Умората е главният герой
в пиесата, която режисирам.
Мечтите ми засвириха отбой
една след друга падат и умират.
Като дърво наесен без листа ...
  929  27 
В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.
Мисли в кутийки бръмчат всекидневно. ...
  449 
Общество разяждано от свади
и безброй войни на зверове
и всички пържим се на клади,
без следа от омерзение.
Лицата ни изглеждат ласкави, ...
  959  16 
Птиците сънуват,
че смеят се сега,
макар и пътни знаци
да цепят въздуха.
Те търсят свободата, ...
  557 
Котва, а тризъбец…
И седнала съм аз
На една студена котва
Подобна на тризъбец,
С който дяволи в казани готвят ...
  754 
Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми, ...
  416 
Класика в седем осми
RemaTe
"Седем пъти молих се на Бога
седем пъти в дявола се вричах",
а на осмия си стъпих на краката ...
  460 
* * *
Когато животът е гаден
и надежда отнийде не иде,
изживей мига досаден,
или го пусни да отмине. ...
  669 
Полъхът на злото...!?
То никога не идвало само?
Защото всички му се кланяме...
Макар че мислим за добро.
То злото никога не идвало само!? ...
  428 
Живот - какво си ти ?
Истина ли си, или измама?
Нима си въстаникът?
А може би поробеният?
Животът, казват, бил жесток. ...
  681 
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
  451 
Има такива, дребнички
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...
  554 
По-трудно е да си обикновен отколкото различен,
изгубваш се във тесни очертания
дори пред себе си – безличен
се криеш в сенките на бляскави сияния.
Съзнаваш липсата си на умение, ...
  561 
Тъжна измяна в очите трепери.
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно, ...
  523 
Портрет
Човек! Това звучи гордо!
М.Горки
Мръсен,
гаден, ...
  779  11 
Лъжата е като модерната жена.
Красива, алчна, мързелива,
мени се бързо, бързо си отива.
А истината?
Дрипава старица... ...
  575 
О, ситният есенен дъжд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата ...
  390 
Детенцето с панделки в косите
към църквата с дядко върви
и цъфнало кловче, ей там, от върбите
за здраве, в ръчичка, държи.
От стените гледат икони. ...
  457 
По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...
  779  23 
Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя, младото момиче доверчиво, ...
  490 
ЖИВЯЛ СИ!
Живял си с някого години
и криво-ляво си вървял...
Но идват някакви причини,
че ти за размисли си спрял. ...
  345 
Страхът намери подслон
при мен,
приседна тихо след най-тежката буря.
И въпреки че беше студен,
не направих нищо за да го отритна. ...
  569 
Виж кой е там в тъмнината!
Тъгата напуска светлината и
безсмислие обхваща света.
Смях,
Разбирателство, ...
  632 
Има ли хора,
които никога не порастват?
Питам света, от болка премаляла.
Дете ли съм?
По сто въпроса на ден си аз задавам: ...
  619 
Болест нова има днес -
страшна е зараза,
не пропуска тя адрес
и не пита - може ли да вляза?
Народа тихо покосява ...
  335 
Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те. ...
  1062  13 
Предложения
: ??:??