4 971 резултата
Грейнаха жълтите храсти
с цветчета – малки слънца.
Ветрец по тях се захласна,
пролетен танц заигра.
Клончета весел люлее ...
  308 
Пролетта се завърна.
Пристъпва на пръсти,
еньовче в косите си свила.
Всяка долчѝнка,
хълм и кория ...
  321 
Всичко може да се случи:
да се объркат хора и сезони,
може Бог дори. Може
да не дойде лятото.
В август сняг да завали. ...
  384 
Звездна вечер в Южните ширини́
Духнал толкова отдавна
трябва вятърът да спре –
с дъх солен преминал бавно
над вечерното море... ...
  167 
Ти дойде! С полъха на пролетта,
с първото кокиче, преборило снега!
Ти дойде! С усмивката на първата дъга,
изправила се гордо след дъжда!
Ти дойде! С песните на птичите ята, ...
  661  27 
Аз съм малко чудо, простичко, от Бога,
от пръстта родена, пила съм роса.
С първи мраз умирам, ала знай, че мога,
с дъх благоуханен, да те възкреся.
Слезе в миг дъгата, нежно ме целуна, ...
  672  11 
Тревата пази своето минало,
закътано в прегръдката на зимата.
В живот предишен, в друго време,
едно момче, едно момиче
безгрижно подир пеперуди тичаха, ...
  461  10 
Приглушено в улуците мърка,
топъл дъжд, като котка бездомна.
Гръб извива, от обич побъркан,
този град – пролетта му напомни,
че по сухите жили и клони, ...
  418 
Това ясно утро.
Тази светлина.
Този свод небесен.
Този вик от красота.
Тези ята от птици. ...
  1108 
Дървото, пълно със листенца.
Ти - гъсеница, гладна, озверяла.
Избираш си най-нежното, от всички.
И хапеш, здраво, сякаш не си яла.
Дървото, пълно е със орехи, ...
  429 
Диптих: В предверието на бурята
1.Вечерта преди бурята
Всичко бе като в легенда:
вплетена в реалността,
накъдето да погледна – ...
  238 
Ръцете на града са светлосиви птици,
гугукат, пълнят гушки и летят.
В очите, любопитните – съдби стотици
и отразените парченца свят.
По покривите плисва слънчева позлата, ...
  362  15 
Нощ в южните ширини
Вълшебството започва още в за́леза
с феерията луди цветове́ –
с неукротените стихии в ха́оса
на ве́черните южни ветрове́... ...
  200 
Лято слънчево, зелено,
с пълни златни класове,
със простор безкраен, ясен,
и с безоблачно небе.
В летният тъй тих следобед, ...
  561 
Храстите жълти, напъпили,
след последния пролетен сняг,
предвестници, носят известие,
на бурния пролетен впряг.
Пак крехки тревици плашливо, ...
  307 
Когато ме целунеш…
Когато ме целунеш…
времето спира, тишината се създава,
и отеква през денем и нощем
на сърцата ни в един ритъм. ...
  808 
Видение в нощта изящно...
Нощта на звезден храм прилича,
небето- купол от мечти:
задъхана към мене тича
жена с разголени гърди, ...
  432 
Пустош, тръни по тротоара,
Скелети съхнат по земята.
Напукана от жажда е пръста,
Последният дъжд бе преди колко?
Две лета, а сега настъпва трето. ...
  286 
С очи лазур и синьо небе,
с коси от злато – слънчеви дни.
Със сочни устни – ябълков цвят.
В разкошна рокля с уханни цветя.
Препуска с бяг на топъл южняк, ...
  552 
Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои. ...
  448  13 
Восъчни ръце милуват
стара сянка на картина.
Разтопени очи бленуват
до пясъчни кули да се събудят.
Сухи устни сънуват ...
  474 
Чудото е навсякъде
около нас.
Не ни трябва даже
компас.
Чудото за някои ...
  544  15 
Есен
Със огънатите клони
в зрялата си красота,
в кръговрата от сезони
тържествува есента... ...
  236 
И хванати за ръце,
преплуваха дълбокото море.
Стигнаха до брега.
После изкачиха висока
планина. ...
  352 
Безсъние...
... а как да спиш, когато и Луната
в прозореца ти с клоните подрънва,
и стряска като с изстрели душата
ти – с мислите на тази нощ безсънна!... ...
  217 
Лед вън скрипти, на прозореца, в черна
пръст от саксията, крехко и жълто,
стръкче пробива си път и наверно,
слънцето в стаята с него нахълта.
Вдигна от пода прашинки, стотици, ...
  287  12 
"Циганското" лято
... нещо времето се мръщи,
лазят тягостни мъгли...
Вие вятър... Вие също
глутници свирепо--зли... ...
  238 
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет –
веят топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
  240 
Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче ...
  732 
Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко. ...
  574 
Целуни зората, още сънено красива,
избягай в изгрева със първия му лъч.
Погледни луната бледа как заспива,
послушай как морето свири гръндж.
На вятъра се остави да те погали, ...
  423 
Потънал в плен на самотата
в забравен сън на глупостта,
изчезнал там във синевата,
загубил чувството за сладостта.
Убил завинаги честта си ...
  627 
Там, в небесните предели,
ангели въвеждат ред
и перцата да разстели,
февруари е зает.
Вятър перушинки носи, ...
  248 
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки, ...
  328  11 
Сезони
Вали. Не спира вече трети ден.
Мъглата е притиснала земята.
Вали навън. Вали и вътре в мен.
Тъгата е заключила душата. ...
  348 
Скитница намираща подслон в хорските души,
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...
  341 
Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
  255  11 
Теменужено ми ухае сънят
и утрото се усмихва на пролет,
пиша на лист радост в деня
и пуснах мечтите във полет!
Преди да отворя очи взех съня ...
  393 
Идилия
Там, под върха танцуват мъглите
където гнезда са си свили орлите,
във ниското долу реката шуми,
и вятърът нежно в ухото шепти! ...
  329 
Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.
С облак бял ще поръби небето, ...
  272  10 
Предложения
: ??:??