20 529 резултата
"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...
  757  10 
Мостове
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...
  1244 
Невероятно е - по-тъпи сме от гъските...
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...
  363 
Въпрос без отговор
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...
  428 
Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...
  20237  22  38 
Всъщност кога успя злобата и жлъчта,
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...
  403 
Зова във себе си сърцето...
Молба за по добър живот.
На хаос хвърляш си душата!
За нещо по добро.
То никога не идвало само... ...
  438 
Липсват ми летните вечери
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...
  596 
Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...
  597 
Богатите
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм... ...
  444 
Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...
  1491  41 
* * *
Понякога те търсех в хаоса,
опит от ред невероятен,
а други път сред колоси -
криещи въпроса непонятен. ...
  608 
Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...
  537 
В най-красивия момент на нощта
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина ...
  543 
До този момент оазисът се оказа химера,
но аз вече бях поел по пътя, и крачех в
посока, която обещаваше среща с неговата
прословута зеленина и спасение от
нетърпимата горещина. ...
  433 
– Какво е вятърът, ми разкажи,
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб, ...
  699  12 
Не намерих друг свят, в който няма лъжи–
сякаш космосът грешно измислен е:
грее супер луна, нощем падат звезди,
но животът реален е мистика.
Дъжд без облаци, слънце без синьо небе – ...
  356 
Табу
На самотата в пустите усои
Иззидах този непристъпен храм
И днес се спирам с мъдростта на жрица,
Обречена, без право да ти дам ...
  372 
ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ
В късчета синьо небе,
сложил си Вечност омайна.
Може би, самовглъбен
с тихо внимание мамиш. ...
  2398  31 
А страшна буря е в човека,
блъска се във всичките посоки.
И ще прелее, ще се срине,
покрай всичко ще премине.
А този път със вик ще разруши света. ...
  373 
Там нейде, далеко, където
морето целува небето
и притихват дори ветровете,
а Слънцето хлади топли крачета
за да може босо да тича, ...
  671 
Друг монолог на Датския принц
(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)
Без бряг е времето!
Защо го озаптяват – в кръга
сме пленници! ...
  659 
Святата хармония
Душите ще празнуват обновени.
Звездите ще танцуват подмладени.
Светът ще бъде нов и променен –
Ще влезем в дългочакания ден. ...
  352 
Дори и в шумната тълпа
Човекът чувства Самотата,
със нея няма той делба
и тя го следва с двата крака!
В света ний идваме сами... ...
  371 
Гледам релси запустели!?
Цели в плевели се сплели...
Няма влак по тях да мине!?
и в очакване лудешко...
На перона там далечен...? ...
  416 
Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица, ...
  534 
Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел ...
  1512  14 
В добрите стари времена музиката изпълваше с
мощното си присъствие познатите на света
пространствени измерения.
Четирите обемисти колони бяха напълно достатъчни,
за да предизвикат земята под краката ни да се разтресе. ...
  377 
В сряда вечер мама е тъжна.
Слуша Албиони и мълчи.
Мълчи темерутски.
Не пие кафе.
Не слага на масата ...
  820 
Нека захвърлим всички вехти дрехи на представите -
въртящ се кръг от клетки във света.
Пред кривогледи огледала, в безумни зали,
танцува бременната от представи суета.
Първосигнално мислещи човеци, ...
  429 
Не се отказвай от мечтите си...
И аз имам моите големи мечти,
но време е от тях да се откажа,
като виждам как животът ме върти,
безсилна съм аз друго да направя... ...
  461 
Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече ...
  537 
Ретроверсивно
Ех, да можеше само
Да се върнеш години назад,
да грабнеш живота с ново начало,
да повториш на дните гордия бяг. ...
  1252 
Най-лесно е човек да лекомисли.
Под лупа да не гледа на света...
Нещата си до край да не обмисля,
да търси само свойта суета!
И лесно да търгува Съвестта си, ...
  447 
Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...
  826  18 
Ангел гледаше тогава - отвисоко
човеците и техните съдби
и му се стори жалко и жестоко,
да не е вкусвал никога сълзи.
- Аз искам там да сляза, ...
  386 
Щурчета...
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче. ...
  2010  41 
Истина
В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.
Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.
Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.
Пред болката склониха те глава, ...
  590 
Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.
Този свят е на път да се срине тотално, ...
  7142  26  30 
И в мрака - непрогледна вечност,
Събираща се в сто крила,
В сто крила на птици,
Посърнали във моята душа.
От тях не виждам слънце, ...
  294 
Предложения
: ??:??