20 521 резултата
М Ъ Л Ч А Н И Е
Когато застанеш пред белия лист
и нещо решиш да напишеш,
листът на ума ти е толкова чист,
че идва ти чак да въздишаш. ...
  1244 
ПЪТЕКА ОТ МЪЛНИИ
Адреси, квартири...
Поредният дом.
Съдбата ми - кърпена.
В черни чували. ...
  671  18 
Спомени
Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам миналите дни...
Прегръщам спомените само....
О, как ми липсват тези дни! ...
  553 
Самотата
Самотата е безропотно студена
като вселена от безумни ветрове.
Устните прошепват светъл поздрав,
но мълчание усмивката краде. ...
  490 
Каквото сееш, туй и ще пожънеш!
Засявах радост, песни и любов!
Жадувах щастие съдбата да ми върне:
очаквах жътвата, за нея бях готов!
Но неведнъж вървях срещу съдбата, ...
  572 
Да искаш много не е грях,
да искаш много от доброто,
да искаш много сили против страх,
кураж да искаш много против злото,
да искаш много светлина, ...
  1219  13 
„Листопад“
по Решат Нури Гюнтекин
Болезнено реална -
в плен на онзи миг.
Сълзи несподелени... ...
  532 
Пред нищо няма да се спра
и ще намеря път към тебе.
Та между нас това не е игра -
завистниците да треперят.
Не им харесва живото ни слово, ...
  1758 
За моята Муза
Напрягам се, насочвам сили,
опитвам стихове да пиша,
а Музата ми пак се хили
и сочи ме, стаена в ниша. ...
  525 
Безкрайност
Смирено заставам с очи към морето.
Смирено вълните в нозете ми спират.
Сребърни миди в ръцете ми светят
и в дланите мои безкраят събират. ...
  920 
Какво е бъдещето?
Аз не зная..
Какво ли ще ме сполети?
Защо ли трябва да се тревожа за нещо
или за преди? ...
  773 
Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла... ...
  776  22 
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...
  696  16 
Никой роди се, никой остана.
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
  684 
Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
  530 
Отвори се, сърце неразбрано,
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
  1030  26 
Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
  1950  18 
Онзи свят, който е тук.
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно ...
  703 
Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна, ...
  519 
Сол
... ако и солта обезсолее...
С есенни рими, изпечени в сол,
узрява стихът ми – объркан и гол.
В равни затишия, лепкав въпрос ...
  534 
На българоубийците и лицемерите
Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка... ...
  778  13 
***
Нощ, звезда, жена -
торба с желания!
Свещ, килия, мъж -
банкрут и покаяние!
  778 
Миг за причастие
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...
  519 
Неутолима зима
Светулчено си тръгна лятото,
на бос крак шляпайки в простора.
Разтуха дири без умора
сиянието му подмятано. ...
  840  16 
Разхождам се по тези стари улици…
Мирише ми различно.
Непознато…
В душата ми са още недописани
надеждите ...
  648  15 
Нашето време
Не е роден човек за топла стая,
за дълъг и предвидим живот,
залинява от безветрието най-накрая
и залюбва жалкия, презрян хомот, ...
  644  14 
Съвременното чудо „нета”
удобно настани се в нашите домове,
мълчанието бързо ни превзема,
когато влезем в този виртуален свят.
Откриваме тук светове различни, ...
  477 
Душата ми за тебе още пита!
Тя дълго няма отговори – тихо е!
Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!
Но слънцето е вече по-студено! ...
  745 
Преваля октомврийски ден,
листата с вятъра се гонят,
заглъхва птичият рефрен
и странна тишина се рони...
Навярно съм и аз листо ...
  1731  41 
  681 
КАЛЕНДАРЪТ
Най-свещен е скрижалът жълт на Календара -
в него е втъкана тънката нишка на живота…
Там на мисълта човешка записан е словара,
а самият Бог начертал е на дядо Ной кивота! ...
  535 
СЛЕД ДУМИТЕ
Тъжно ще ми е за всички вас.
Както за планетата Земя!... –
Щом решат от звездния Парнас –
с друга тихо ще я заменя!... ...
  1003 
Здрасти, братко, мина доста време.
Де така се дяна, няма ли да кажеш?
Здрасти, брат ми... теб пък кво ти дреме?
По-добре една филия земи да намажеш!
... ...
  651 
Няма неотворими врати,
няма неспечелими войни,
няма невъзможни мечти,
няма неумиращи трепети,
няма неспасяеми души, ...
  580 
Спряла съм се до река от образи
и оглеждам лицето си плахо;
сред другите нежно размиващо -
линии, спомени... кратко
потапям се, ...
  700 
От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
  885  20 
На "по чашка" с времето
Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих. ...
  733 
Изниза се слънцето заедно с пясъка
от някакъв летен часовник.
Събудих се късно, но точно на мястото,
където зачевам инсомния.
И вместо да тръгна след ятото щъркели, ...
  2654  30 
НЕУСПЕХИТЕ
Раждат се от мрака и повличат
онзи миг на щастие и гордост.
Като мълния мечтата ти разсичат -
катализатор за безумно сляпа подлост. ...
  425 
Обречен
Стоя като обречен от Съдбата
и чакам да почука моя ред!
Кипят във мен вулкани във душата!...
Проблемите пред мене нямат чет... ...
  482 
Предложения
: ??:??