3 084 резултата
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
  2252  15  10 
Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас. ...
  938 
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
  1478  16  18 
Хвани ръката ми
и следвай песента.
Извивките на тялото ми
очертават твоето…
Заключвам с крак бедрото ти. ...
  1605 
Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците ...
  778 
Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...
  1186 
От стаята си наблюдавам.
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина! ...
  705 
разкажи ме
разкажи за теб от времето с мен
но не на другите
на себе си ме разкажи
нужно е да продължиш ...
  844 
***
Понякога небето се разтваря
и е ниско.
Докосваш облаците със ръка.
Понякога е мрачно и далечно
като плач и мъгла. ...
  1184 
Вятър полюшва леко
изсъхнали клони в
градината голяма...
а в нея – оголени дървета,
натежали от самота! ...
  602 
От години играем,
нямам против, че
нямам спечелен гейм,
защото ти си сет, аз - 15
и съм част от теб, ...
  924 
Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
  847 
Щом Слънцето
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...
  853 
Има два типа жени.
Първите можеш да спечелиш.
Вторите печелят, който мъж поискат.
Мъжът винаги желае
жената от втория тип, ...
  1213 
Бих искал да можем
със теб да вървим
от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено! ...
  1028 
Недей ме кори за белия стих!
Аз, както добре го е рекъл поетът,
„... стихове пиша, тъй както умея.“
Започвам да пиша, без сам
какво ще излезе накрая да знам. ...
  673 
Дали да пиша си ме вдъхновила?
Защо такъв въпрос ме питаш?
Разбира се, че си!
Нима не помниш вече?
Отпърво писахме двамина. ...
  886 
Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър ...
  1107 
Вярвай ми,
не исках да съм
любовник за уикенд,
дай ми само още ден,
за да те нарека ...
  794 
Напасваме се с живота -
той с мене, аз с него.
Строя кули от илюзии,
а после безследно изчезват.
Разбира се трябва познаване. ...
  1007 
***
тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...
  922 
Когато две души се срещнат,
там, под ярките звезди.
Две сърца, за миг потрепват,
за влюбените две души!
С валс, тихо се понасят, ...
  1452 
Целувам сянката ти,
не помня вече откога съм
просто пасажер.
Да флиртуваш със спомени е
фантастично, ...
  1034 
Защо все още,
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти, ...
  1690 
Исках да те любя, но изгарях...
Харесва ми да гледам пламъка в очите ти,
тръпнещи в очакване, подканящи,
да разкъсам дрехите и да те хвърля на земята.
Исках да те целувам, но изгарях... ...
  2210 
Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам, ...
  1238 
Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
  819 
Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...
  1736 
Искам да съм на самотен остров
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...
  597 
Изгарям
като пламък на свещ,
потъвам
в очите ти -
два изумруда, ...
  1602 
последната спирка
последния курс
Последния пътник
Няма хриле
И няма криле ...
  781 
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
  1914 
Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
  1593 
Кръв тече
в плата попива.
Кръв сърце,
болката не спира.
Защо на мен се падна ...
  955 
Есента затвори
всички пътища.
Вселената се събира
във един дъжд.
2003
  1073 
Тъгата, стана ми сестра...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди... ...
  689 
Искам да си купя
усмивка,
от която устата да ме заболи,
туптене в гърдите
от гoненицата по плажа, ...
  789 
Гледам я и виждам деца
Тя ме гледа и нищо не вижда
​​​​​​...
  778 
Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
  786 
***
Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
  1280 
Предложения
: ??:??