3 086 резултата
Тук
и вятърът е чужд…
Тук
и слънцето не грее…
Тук ...
  513 
Стоях и гледах прилива:
вълните идваха към мен,
и целият живот бе тук -
красив и непонятен,
и аз разбирах, ...
  583 
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
  2401  15  10 
Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас. ...
  1049 
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
  1569  16  18 
Хвани ръката ми
и следвай песента.
Извивките на тялото ми
очертават твоето…
Заключвам с крак бедрото ти. ...
  1763 
Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците ...
  842 
Ще падне облакът
и цветовете на очите ни
ще се огънат,
пчеличка ще се скрие
под яката ти, ...
  1249 
От стаята си наблюдавам.
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина! ...
  768 
разкажи ме
разкажи за теб от времето с мен
но не на другите
на себе си ме разкажи
нужно е да продължиш ...
  913 
***
Понякога небето се разтваря
и е ниско.
Докосваш облаците със ръка.
Понякога е мрачно и далечно
като плач и мъгла. ...
  1307 
Вятър полюшва леко
изсъхнали клони в
градината голяма...
а в нея – оголени дървета,
натежали от самота! ...
  669 
От години играем,
нямам против, че
нямам спечелен гейм,
защото ти си сет, аз - 15
и съм част от теб, ...
  1001 
Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
  900 
Щом Слънцето
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни, ...
  936 
Има два типа жени.
Първите можеш да спечелиш.
Вторите печелят, който мъж поискат.
Мъжът винаги желае
жената от втория тип, ...
  1309 
Бих искал да можем
със теб да вървим
от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено! ...
  1106 
Недей ме кори за белия стих!
Аз, както добре го е рекъл поетът,
„... стихове пиша, тъй както умея.“
Започвам да пиша, без сам
какво ще излезе накрая да знам. ...
  741 
Дали да пиша си ме вдъхновила?
Защо такъв въпрос ме питаш?
Разбира се, че си!
Нима не помниш вече?
Отпърво писахме двамина. ...
  960 
Града със светлини
пронизва черната си плът,
улицата запленила
ме движи сама, и
на забавен кадър ...
  1206 
Вярвай ми,
не исках да съм
любовник за уикенд,
дай ми само още ден,
за да те нарека ...
  892 
Напасваме се с живота -
той с мене, аз с него.
Строя кули от илюзии,
а после безследно изчезват.
Разбира се трябва познаване. ...
  1146 
***
тая дето плува в нощното небе,
за нея на децата казват –
ако силно се протегнеш ще я стигнеш,
аз я стигнах – беше топла,
бавно ме обвзе, ...
  1020 
Когато две души се срещнат,
там, под ярките звезди.
Две сърца, за миг потрепват,
за влюбените две души!
С валс, тихо се понасят, ...
  1539 
Целувам сянката ти,
не помня вече откога съм
просто пасажер.
Да флиртуваш със спомени е
фантастично, ...
  1147 
Защо все още,
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти, ...
  1795 
Исках да те любя, но изгарях...
Харесва ми да гледам пламъка в очите ти,
тръпнещи в очакване, подканящи,
да разкъсам дрехите и да те хвърля на земята.
Исках да те целувам, но изгарях... ...
  2322 
Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам, ...
  1315 
Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
  903 
Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...
  1831 
Искам да съм на самотен остров
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...
  660 
Изгарям
като пламък на свещ,
потъвам
в очите ти -
два изумруда, ...
  1731 
последната спирка
последния курс
Последния пътник
Няма хриле
И няма криле ...
  847 
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
  2045 
Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
  1703 
Кръв тече
в плата попива.
Кръв сърце,
болката не спира.
Защо на мен се падна ...
  1025 
Есента затвори
всички пътища.
Вселената се събира
във един дъжд.
2003
  1187 
Тъгата, стана ми сестра...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди... ...
  780 
Искам да си купя
усмивка,
от която устата да ме заболи,
туптене в гърдите
от гoненицата по плажа, ...
  859 
Гледам я и виждам деца
Тя ме гледа и нищо не вижда
​​​​​​...
  842 
Предложения
: ??:??