20 515 резултата
Вдъхновено от стихотворението на Димчо Дебелянов :)
Аз искам да те помня все така -
момче щастливо, усмихнато, шестнайсетгодишно!
Не искам да мисля какъв си сега,
в спомените ми ще живее всичко предишно! ...
  1652 
За­що не спиш, сър­це, ко­га­то вси­ч­ки спят?
Под зве­з­д­но­то не­бе въл­ну­ват те, шу­мят
под ти­ши­на­та сън­на ме­ч­ти - мо­ре без­дън­но.
Из­га­рят те на кла­да. Раз­пъ­ват те на кръст.
Плам­ти кръ­в­та ти мла­да. Съ­ну­ваш пло­д­на пръст. ...
  781 
Прозорецът отвън оглежда в себе си
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене, ...
  1078  33 
В един миг сякаш всичко опустя,
изчезнаха словата, мисли, чувства
и нещо в мене тихо закрещя;
това е, свърши, всичко свърши...
Безкраят сякаш сгушил се бе в мен ...
  775 
да ми се случат портокали
на мене
и на двете малки
берачки в южните ми сънища
да си отхапят от обърканото време ...
  1186 
Написах това стихотворение за един приятел, но всеки, който има рожден ден днес или на друг ден ;), може да се чувства поздравен! :D
В априлски ден, преди години,
решил си да се запознаеш със света.
Родил си се. Във този ден (завидно!),
над теб самият Бог се суетял. ...
  1752  15 
Нищо не е перфектно, нищо не е наред,
крясъкът взе секна, блясъкът е блед.
Стоя в нищото и си представям, че съдържа всичко то,
към нищо се протягам и падам глупаво, и ставам,
и лягам, за да се събудя, без да има за какво. ...
  898 
Макар че явно съм в потрес,
ще кръшна от проклетия си стрес.
Защото все ме врънкате за светъл стих,
на характерния си стил смутено аз изневерих!
И на опашка пред Едем най-скромно днес се наредих, ...
  1101  17 
В огледалото виждам душата си.
Усмихвам се, очите ми тъжно го гледат.
Леките бръчици нагъват се плахо,
и тръгвам аз някъде, нейде по пътя си...
  745 
Надпревара
Отново се гоним с вятъра
и косите се задъхват във въздуха,
догонвайки лицето ми.
А мислите ми се разбъркват ...
  652 
Диаболично
***
Във Царството на сенките когато тлях,
измислих хиляди причини да живея.
Сред пропасти и огнени езици оцелях, ...
  1471  25 
Объркана, отчаяна и много уморена
от бурите в света на суетата,
приех съдбата си и тиха и смирена
приседнах там – на прага на... Душата...
ТОЙ ме очакваше, готов да ме приеме, ...
  1043 
* * *
Студът на чувствата
е тежък
като преспа леден
сняг. ...
  775 
Празник
Празник наближава и всички са нетърпеливи,
мечтаят си за маса, отрупана със вкусотии.
Тогава хората са по-щастливи,
с лица усмихнати и деца обичливи. ...
  506 
Животът ми приседнал е наказан
в ъгъла на дните.
Стиска с пръсти
малки планове,
разглежда нозете си боси ...
  555 
Когато в братската верига
сърца и мисли слеят се в едно,
любов и радост там извират,
променяйки света към по-добро.
Ръка протягам аз към тебе, братко, ...
  1504 
Смирените умеят да прощават
и вътре в тях е вечна светлина;
не падат духом, себе си раздават
без нито капка земна суета.
Даряват и последната си риза, ...
  831  11 
седя си тихо притихнал
и драскам
с курсора на мишката
като с молив
мисъл по душата ...
  786 
Куршумени обувки
търкалят мрака
на масата оттатък,
очи разхвърлено зелени
галят нощта-хиена, ...
  967 
Къде е краят?
За началото не питам - то е в мен.
Страхът е страх от края.
А ако краят просто е начало
и после все така до края... ...
  733 
Орди прииждат от хълма -
ни живи, ни мъртви,
злото в тях покълна
и дирят свои жертви.
Прокоба, страшна зараза ...
  552 
Простих на всички, които ме нараниха!
Простих на всички, които ме предадоха!
Простих на всички, които не ми простиха
и на всички, които със земята равна ме направиха!
Простих на голямото си увлечение, ...
  826 
Не се страхувайте
от моето присъствие!
Не ме наказвайте
със своето мълчание.
Аз знам, че дълго, ...
  682 
Не е вярно, че няма безсмъртие.
Всеки го носи в сърцето си
и към своите близки - смъртните
и чрез техните чувства - себе си.
Не е вярно, че няма безсмъртие, ...
  857 
Аз ли?
Аз не съм ти нужна.
Добре и двамата го знаем...
Хареса ни измислицата теменужна -
игра, на която си играем. ...
  786 
Не знаеш какво те чака утре,
не знаеш кой ще ти направи мръсно,
нито пък как да се захванеш да бъдеш
логичен и точен в преценките си...
Така че внимателно стъпвай ...
  506 
Безсрамно истински и трепетно създадени
от някой ироничен сценарист,
на живота-сцена сме поставени,
съдбата слага точка, но следва послепис...
Безразсъдно саркастични и шеговито глуповати, ...
  1036 
Обличах се във думи на първичност
под светлите нюанси на деня.
Разголвах си душата до сетивност,
отекваща със бури във кръвта.
Бях себе си. Такава си останах. ...
  923 
Вълчи делник
Вълчи делник,
озъбен,
заръфа душата.
Изранено, ...
  1017  31 
(Мисли от един траурен ден).
За вярващите Господ е безгрешен!
Обаче аз направо съм му бесен!
Нали, щом самолет се е разбил,
да се разбие Господ е решил? ...
  979  16 
/провокирано от "Омагьосване на мъж" - kadife_/
Разправят си хората, че не умира Душата
и след фиктивната смърт в Небето отива,
а после се слива Там, в Светлината,
а нашето тяло я само обвива... ...
  927  15 
Събирам страховете си,
но трудно е да ги убия,
някак скъпи са ми, като греховете,
не е тъй просто да се опростят.
Затова прибирам ги за после, ...
  845 
Научих се да дишам пълноценно,
да си проправям път през огън,
с очите да подпалвам всичко тленно -
научих се и вече мога...
... да скривам в дълбините на душата - ...
  1181 
Още млад и в разцвета на силни години,
още с бяло лице, още с чиста душа,
бели чувства редя върху листа и в рими
в мен прераждат се сто неродени сърца!
Докога ли душата от болка ще стене, ...
  674 
Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където - ...
  746  11 
***
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи ...
  791  20 
Уморих се...
Уморих се да бъда това тромаво тяло,
уморих се да виждам сиво-черно
и съвсем мъничко бяло,
уморих се да чувам ...
  773 
В гората сред птичия шум
аз ходя, крещя и живея.
Облякла криле от куршум,
аз ходя, живея и пея.
Седейки сред птичия шум, ...
  1012 
Тийнейджъри
(Част 1: Приживе)
Хората казват – утрото по-мъдро е от вечерта.
Антитезисна теория, от човек с махмурлук на сутринта.
Тъга, изписана на нашите тийнейджърски лица. ...
  804 
Надрусаните сгради, изрусени
от щедрите ръце на пубери,
да легнат искат по корема си,
вените с ръкав пристягат -
и чакат свойте дилъри във бурените - ...
  405 
Предложения
: ??:??