20 515 резултата
Времето не се променя –
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
687
9
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
600
3
Пътища, преплитащи човешките ни мисли,
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...
с неясен старт и с още по-загадъчен финал.
Обгръщат те и пленяват мислите в сълзи,
заробват те и карат сърчицето ти през крясък да мълчи...
Пътища, преплетени в началото и в края, ...
674
Когато прережат една -- не! -- три струни
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...
на някой блестящ цигулар*,
се вижда най-ясно неземният дар
и пляскат от всички трибуни.
И пътя кога под лъчите на юни ...
776
5
Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
762
6
Животе мой!
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах те да страдаш! ...
За кой ли път от тебе аз съм повалена?
Сърцето ме боли, до кръв е наранено.
Пак гледаш ме жестоко, смееш се злорадо:
- Успях! И този път накарах те да страдаш! ...
698
2
Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
573
5
Твоят свят ли е това
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...
Или не
На ръба на тротоара
На края на света
Във небесната утроба ...
480
Душата човешка - букет е от багри,
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...
... отсъдил за своята - Лунен пейзаж,
прикрих я далече от погледи жадни,
до болка типичен... самотен ездач!
Откривах се радостен все в небесата, ...
2221
44
Висеше куче на синджир
и мяташе се то безспир.
Проклинаше си всеки ден съдбата
и страстно искаше си свободата!
В един прекрасен час, ...
и мяташе се то безспир.
Проклинаше си всеки ден съдбата
и страстно искаше си свободата!
В един прекрасен час, ...
1282
1
36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
478
2
Пàдна дъбът сред поляната.
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края. ...
Клоните му – цяла гора.
Как би мòгъл дърварят,
да го насече на дърва?
Той започна от края. ...
624
10
Помощ, Пролет! Препускай към мен...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи, ...
Яхвай вятъра, идвай по спешност.
Всеки миг ми е ограничен,
лепне въздухът от мимолетност.
Онзи "тумор" със нож изрежи, ...
4450
4
20
Душата ми е бяла птица,
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която ...
разперила криле в нощта.
И в полет, тази дивна жрица,
мечтае пак за вечността.
За тази вечност, във която ...
876
16
Луната пъстроока свети,
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...
а спят и будните поети.
Напевно тиха е нощта.
Потънало е в мрак градчето.
Звездите само бдят... ...
725
4
Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...
527
1
НЕЖЕЛАНА ЕСЕН
Защо ли падащи листа
прошумоляват във нощта,
а ти се вслушваш в Есента,
мечтаещи приятелю… ...
Защо ли падащи листа
прошумоляват във нощта,
а ти се вслушваш в Есента,
мечтаещи приятелю… ...
821
2
Смъртта идва, без да я канят,
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
има за всеки, дори ще остане.
Затова нека да не мислим за нея.
Не е страшна, щом обичаме да живеем.
Ненужни са злато, имоти и слава. ...
1539
4
Неверни хора в неверни светове....
И ако вий се самообричате,
че сте самостоятелни,
на лъжа се заричате
в това, че сте решителни. ...
И ако вий се самообричате,
че сте самостоятелни,
на лъжа се заричате
в това, че сте решителни. ...
748
1
Зелената ябълка на самотата
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...
Проядена от земни червеи
Чака
Чака незабележимо
Да се търкулне ...
470
Сянка в полумрака се промъква.
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува. ...
Хлебарка пак от някъде се пръква.
Хлебарка, дошла направо от канала.
Хлебарката в помия дълго е живяла.
Хлебарка по тавана марширува. ...
1064
Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда ...
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда ...
524
1
Събличам кожата си уморено -
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
604
4
Напряга дясната си ръка
Мускулът подскача нагоре нагоре
Небето ще се катурне
Слънцето да счупи главата му
Напряга и лявата ръка ...
Мускулът подскача нагоре нагоре
Небето ще се катурне
Слънцето да счупи главата му
Напряга и лявата ръка ...
520
1
ОРГАНИЧНА АЛХИМИЯ
Казанът във мене все къкри…
Обвита във синкава пара,
неспирно с черпака разбърквам-
същинска магьосница стара! ...
Казанът във мене все къкри…
Обвита във синкава пара,
неспирно с черпака разбърквам-
същинска магьосница стара! ...
807
10
Защо, когато държиш света в ръка,
е нужно да понасяш неговата мъка?
Защо, когато контролираш живота,
трябва да се питаш какво е смъртта?
Защо, когато обичаш някого дълбоко, ...
е нужно да понасяш неговата мъка?
Защо, когато контролираш живота,
трябва да се питаш какво е смъртта?
Защо, когато обичаш някого дълбоко, ...
787
7
...няма дом за планинския камък -
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
827
14
1780
15
Умира още неразбран животът –
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
675
7
Съвършенство
От дълго време все се питам
какво е Съвършенството?
Откак родил се е човекът,
заложено е то в душата му. ...
От дълго време все се питам
какво е Съвършенството?
Откак родил се е човекът,
заложено е то в душата му. ...
633
УТРИННИ УРОЦИ
Пак полузадрямал, се преструвам,
че съм бодър... Крача в утринта.
Поздрави, усмивки и ръкуване –
сресвам свойта сънна суета... ...
Пак полузадрямал, се преструвам,
че съм бодър... Крача в утринта.
Поздрави, усмивки и ръкуване –
сресвам свойта сънна суета... ...
1042
7
Избягаха дните. След теб.
На връв ти дрънчат в тенекия.
И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.
Лицата затрупва прахът ...
На връв ти дрънчат в тенекия.
И колкото драпаш напред,
ме влачиш, подобно вересия.
Лицата затрупва прахът ...
906
16
Ако сега си отида,
ще заплаче ли някой
с истински сълзи,
а не с фалшиви;
ще поиска ли да остана ...
ще заплаче ли някой
с истински сълзи,
а не с фалшиви;
ще поиска ли да остана ...
724
5
Сблъсъкът на утрото с нощта –
краткотраен, ала ураганен –
в ледените клони затрещя
и окъпа хоризонта в алено...
Както грубостта понякога е нежна ...
краткотраен, ала ураганен –
в ледените клони затрещя
и окъпа хоризонта в алено...
Както грубостта понякога е нежна ...
563
3
Когато и ти си там...
Черната гора
листа тъжно рони,
в тъмното някой
самичък си говори. ...
Черната гора
листа тъжно рони,
в тъмното някой
самичък си говори. ...
2120
11
Завръщане
Отивам нанякъде в никое време,
на място забравено в помнеща нощ
и стигам до дъно в бездънно начало
на приказка с райски разкош. ...
Отивам нанякъде в никое време,
на място забравено в помнеща нощ
и стигам до дъно в бездънно начало
на приказка с райски разкош. ...
793
Устрем
Когато си на двадесет и осем,
животът е пред теб,
мечтите ти са тъй прекрасни
и ти мечтаеш, искаш още ...
Когато си на двадесет и осем,
животът е пред теб,
мечтите ти са тъй прекрасни
и ти мечтаеш, искаш още ...
675
Връщам се назад
Към отминалите дни
И виждам как тогавашните ми мечти
Са паднали с времето разбити
Загърбила съм ги отдавна ...
Към отминалите дни
И виждам как тогавашните ми мечти
Са паднали с времето разбити
Загърбила съм ги отдавна ...
380
ГЛУПАЧКА
Седим със теб и ти във упор
от близо час ми разясняваш,
че „доброта“ и „пълна глупост“
едно и също означават… ...
Седим със теб и ти във упор
от близо час ми разясняваш,
че „доброта“ и „пълна глупост“
едно и също означават… ...
1143
1
8
Болката, която ме раздира
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.
Завърта ме във хаоса безкраен, ...
отвън навътре, като от шрапнел,
тъй често и светлинно ме издига
над реалността, от мойта същност взела.
Завърта ме във хаоса безкраен, ...
856
18
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
