3 932 резултата
Дъждовен съм и облачен. Валежен.
Понякога съм буря и мъгла.
Наскоро се сдобих със нежност
и топля като хиляди слънца.
Най-често съм ранен от необичане, ...
  755 
Отвъд времето и отвъд пространството
съществува мечтания свят, любовта се усеща
със всички сетива и се прелива в съзвучие
с цялата вселена, вълшебен миг изпълнил е всемира...
Да, това е светът на мечтите и безусловната любов, ...
  675  10 
В Пловдив няма смокини.
Там има жени.
Има любовници.
Сами и по двойки.
Влюбени и щастливи, ...
  626 
Словото е обич и свобода...
В дълбочината на сърцето ми,
във всяко кътче на мислите ми...
винаги ще има, ще има сили
за живот - в мечтата на словото...
  504 
Клетник
Отричах те. Не исках да те има
на този свят, ужасно - утопичен
във който всичко хубаво умира
така докоснато от безразличие. ...
  843  10  10 
Бутлка вино
намира се и скоч
топла стая
Бутилка газова
със пита топла ...
  501 
Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми. ...
  765 
Ти ми даде цялата своя любов.
Аз приех и я нося в сърцето си.
Тя е моята сила и жажда – живот.
Съдбата чрез нея над мен се смилила.
Не се дава току тъй такава любов. ...
  1619 
Ако София е жена,
тя е смирена и любяща.
Изнасилват я и я изоставят,
а тя им прощава всеки път
и ги приютява в края на лятото, ...
  1019 
Понякога от емоция замлъквам,
докато пея - и отново изкачвам се...
И усмихвам се, широко като дете...,
преливаща от всичките ви цветове...
Благодарна и изпълнена с обичта ви... ...
  678 
Изтръпнала в
нощта посрещам с теб
лъчите, деня...
  860 
Хари: На тронът цар е достолепно седнал
и жезъл от сапфири той държи.
В утро конят гривест той възседнал,
живот раздава, взема и глави.
Христо: Седнал е удобно в трона си студен, ...
  524 
Вятъра не бяга, той е поспряло мигновение..., а мигновението е живота, който носим в сърцето, наричайки го вдъхновение...
Казват, че думите
отнася ги вятъра... -
затова ще изпратя...
всяко - "Обичам те!" ...
  629 
Не мога да ти кажа къде е любовта,
но ще ти кажа къде я няма:
В ухаещото, димящо кафе,
направено от любимия,
което стои на тъмно в кухнята, ...
  1005 
Не знам аз дали на психиатър си ходилá,
но когат и да отидеш, няма да си подранила.
Знам аз, Цвети, че не си напълно откачила,
а просто, по случайност 10 кафета си изпила.
Когато с утро иде светлината, ...
  794 
Ела при мен, чуй ме...
приказка ще ти разкажа...
за едно малко момиче...
ела, чуй, чуй сърцето и...
Ще ти изпее своята песен... ...
  503 
Бисерче
Момиченце, ти цялата си в бяло,
светлинен лъч сред тъмен океан,
и бисерче душата ти извая,
във бездната на мидения блян. ...
  677 
Бог
създал жената,
за да не му е скучно
на Адам
И питала го тя ...
  853 
Още помня старият ни орех,
помня как по него се катерехме.
Също помня и наивните целувки
за любов настръхналите кожи.
Помня също и реката, ...
  505  11 
Преди утрешния ден,
преди да си дошла при мен
и преди да си си тръгнала.
Толкова много неща
се случват преди сутринта ...
  381 
Замечтана е нощта
и в прегръдки замълчала.
времето не язди бясно
сенките изтръпнали са
в събуждането на зората. ...
  535 
Пътят
Пак птиците ще отлетят на юг,
и гроздето ще се превърне в гъсто вино,
а нейде пеперуди ще умрат,
преди да завилнее люта зима. ...
  807 
Изгаря всички картини които посмея да нарисувам...
всички пътища ...всички коридори..всички врати..всички стаи..всички местенца..
всичко е в неговия имот..
с всичко и с всеки ми показва ,че това не е моя живот..
Изваял е тялото ми...не ми принадлежи.. ...
  860 
Още откакто свят светува
очите ми наблюдават вечното
пътуване на съществуването.
докато песента му гали ушите ми...
И чувствата ми осезават... ...
  657 
Целият ми свят събран е
във три сияйни детски личица,
във три гласчета звънки кат‛ камбана,
във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.
Моите съкровища безценни, ...
  2900 
Днеска ми е нещо грешно.
Чужди булки ми се заобичаха.
Нещо символично ми се иска.
Ще запаля даже свещи.
Не съм ги палил още от годежа . ...
  450 
Старата къща
Вървя и гледам – село запустяло,
навярно и тук от живот е кипяло.
Сега е пусто, сиво само Тишина,
видях стара жена, привела снага, ...
  1190 
Мен не ме харесват много,
защото е остро мойто слово.
Истински съм няма как,
за невежите съм въгърец,
неудобен и подлец. ...
  528 
Червей... гнида... празната черупка на заминалата мида...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка... ...
  1529 
Късно лято
На есента в синьото небе
ти си геометрическия му център,
ти си магнитната буря,
разтуптяла сърцето ми, ...
  818 
Има ли някой, на когото не съм дала любов
и в топла прегръдка мига уловила!
Има ли още хора без път,
от мойта безпътица – стъпили накриво?
Има ли някой съдба, която ...
  598 
Живея сред хлебарки,
но от тях не се страхувам.
Страхувам се от хората,
страх ме е от... нечовешкото.
Живея като Буратино, ...
  362 
Сънувах те – в нов живот.
Сънувах, че те имам теб.
Дойде и ми подари нощта.
Беше дяволски красив,
в очите ти бликаше радоста. ...
  966 
Знаеш ли,
аз разбивам мечти!
Ето, там,
при скалата се срути една.
Падат с нея отломки-сълзи ...
  1191 
Какво е болка? Болка е когато
не мога да се огледам в онези нейни сини очи,
по-сини от небето, от морето.
Болка е да не мога да чуя гласа ѝ,
този глас който мигновено възвръща усмивката ми на лицето. ...
  617 
Залостени врати отварям!
Изгубени души помазвам!
Затворени очи целувам!
С грешните души лудувам!
Вещици обречени сънувам! ...
  1087 
***
Почернени са на хората мечтите,
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...
  685 
Навън е нощ дъждовна,
а аз съм сам-сама.
Отправям поглед в тишината
към празното легло и нямата стена.
Страхувам се от сънищата бели, ...
  703 
Болката ми омекна...
огъня ми изгаси се...
за да се запали отново...
не можех да дишам -
бях забравила - ...
  547 
косата си пусната
спиралата размазана
джинсите изхлузени
душата си чиста
себе си недокосната ...
  650 
Предложения
: ??:??