41 809 резултата
Дърветата приличат на принцеси,
отиващи на празничния бал.
По пътя им - дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...
Блоковете - окичени палати ...
отиващи на празничния бал.
По пътя им - дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...
Блоковете - окичени палати ...
687
12
Цял
С титанско самочувствие аз крача
и нямам душевен багаж,
зад себе си скелети не влача,
за всяка скорост имам амбреаж. ...
С титанско самочувствие аз крача
и нямам душевен багаж,
зад себе си скелети не влача,
за всяка скорост имам амбреаж. ...
564
8
Ти укриваш истината,
светлини по пътя към успеха
и всичко бе лъжа.
Ти намираш гаранция,
че твоите думи ще са камъни ...
светлини по пътя към успеха
и всичко бе лъжа.
Ти намираш гаранция,
че твоите думи ще са камъни ...
486
1
Тя
Тя беше малко цвете в мрака,
единствено неомърсено от света.
Тя беше онова самотно нещо,
пазещо за всеки светлина. ...
Тя беше малко цвете в мрака,
единствено неомърсено от света.
Тя беше онова самотно нещо,
пазещо за всеки светлина. ...
958
4
Стих след стих,
ден след ден,
описвах болки от любов в мен!
Но виждам днес, ненужно е това,
аз съм с весела и смееща се душа! ...
ден след ден,
описвах болки от любов в мен!
Но виждам днес, ненужно е това,
аз съм с весела и смееща се душа! ...
678
4
Ще ми се да кажа, че ми е добре.
Би било прекрасно просто да ми е добре...
Но не...
Днес отново емоциите във мене надделяват,
днес ме силите предават... ...
Би било прекрасно просто да ми е добре...
Но не...
Днес отново емоциите във мене надделяват,
днес ме силите предават... ...
508
1
Златна колесница. Получих плесница!
И усмивка изгря в празната паница!
Онези дни. Oнези спомени. От усмивки - горя.
Новият Път. На Границата. Първият Път. Понякога.
Белият ден. Белият лист. И... сега? ...
И усмивка изгря в празната паница!
Онези дни. Oнези спомени. От усмивки - горя.
Новият Път. На Границата. Първият Път. Понякога.
Белият ден. Белият лист. И... сега? ...
491
3
Ред след ред
се загубвам в себе си,
а изход няма,
само тръни и плет бодлив
душата са покрили. ...
се загубвам в себе си,
а изход няма,
само тръни и плет бодлив
душата са покрили. ...
534
2
Копнежност...
Мечтая моя път копнежен
при теб, очакваща, да спре
в очите искрен, в сърцето нежен,
готов душата ти да разбере. ...
Мечтая моя път копнежен
при теб, очакваща, да спре
в очите искрен, в сърцето нежен,
готов душата ти да разбере. ...
691
2
Да не го четат вегетарианци
и защитници на животни!
Уважавам техните виждания,
но на село е така,
щом вън затрупа ни снегът. ...
и защитници на животни!
Уважавам техните виждания,
но на село е така,
щом вън затрупа ни снегът. ...
915
8
Около мен пейзажът
взе да става твърде суров.
Не знам защо махнах шапката.
Косите ми се смесиха
с есенен вятър и влага студена. ...
взе да става твърде суров.
Не знам защо махнах шапката.
Косите ми се смесиха
с есенен вятър и влага студена. ...
556
Ледено момиче
Ледено момиче в градина прекрасна стои,
окичена със славата на завоевател.
Тя гордо седи на златния трон,
а около нея минаваха страдащи хора с непознати лица! ...
Ледено момиче в градина прекрасна стои,
окичена със славата на завоевател.
Тя гордо седи на златния трон,
а около нея минаваха страдащи хора с непознати лица! ...
885
2
Намирисвам те, красива смърт.
Усещам полъха ти отдалеч -
пробождаш ме с кървав меч
и къпя се в кървящи ями.
А там, някъде в реалното, стоят ...
Усещам полъха ти отдалеч -
пробождаш ме с кървав меч
и къпя се в кървящи ями.
А там, някъде в реалното, стоят ...
828
2
23 ноември
Ден с първи сняг, наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга, тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско. ...
Ден с първи сняг, наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга, тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско. ...
593
10
Тъмнината вече име няма,
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи, ...
тя навсякъде е разпиляна...
Свещта угасва в мойта стая,
но къде си ти не зная.
Сълзи в твоите очи, ...
654
5
Прозрачната стая
Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,
елате да чакаме заедно края,
и заедно всичко докрай да делим. ...
Елате при нас в Прозрачната стая,
в студения огън до смърт да горим,
елате да чакаме заедно края,
и заедно всичко докрай да делим. ...
794
4
Няма те
Изгубих те, но колкото и да плача,
няма да те върна.
Сега от болка по земята се влача
и те проклинам за това, че си тръгна. ...
Изгубих те, но колкото и да плача,
няма да те върна.
Сега от болка по земята се влача
и те проклинам за това, че си тръгна. ...
702
3
Снежинки - леко падащи в морето,
красиви, нежни в своят леден воал!
Гледам ги - падащи прекрасно и меко,
в реката откриват своя вечен олтар!
Едните падат загубени във вълните, ...
красиви, нежни в своят леден воал!
Гледам ги - падащи прекрасно и меко,
в реката откриват своя вечен олтар!
Едните падат загубени във вълните, ...
610
6
Моята кула
(лирично)
Моята кула - кула с илюзии,
в златно, в сребро и брокат.
Моята кула протяга снагата си - ...
(лирично)
Моята кула - кула с илюзии,
в златно, в сребро и брокат.
Моята кула протяга снагата си - ...
863
2
В есенния студ сърцето се е свило…
Обърква се животът, Слънце мило,
и пет минути в косите да те няма.
А вятър чопли стара рана със свойто жило.
12.11.2008г.
Обърква се животът, Слънце мило,
и пет минути в косите да те няма.
А вятър чопли стара рана със свойто жило.
12.11.2008г.
488
2
Облаците тъмни, потъмнели,
захлупиха надвиснало града,
а въздуха необичайно, зимно са сгрели -
"Ще дойда скоро." - знак подава ми снега.
А залез снощен, офиса ми оплиска, ...
захлупиха надвиснало града,
а въздуха необичайно, зимно са сгрели -
"Ще дойда скоро." - знак подава ми снега.
А залез снощен, офиса ми оплиска, ...
529
4
Не с бич, а със езика жлъчен
неправдата повалял си камшично.
С истини лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.
Коктейли шумни ти не си почитал, ...
неправдата повалял си камшично.
С истини лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.
Коктейли шумни ти не си почитал, ...
501
3
Веднъж годишно Америка не стига.
Веднъж годишно си тук само телом,
a сърцето се гуши след края на картата;
и думите, с които се будиш,
не са на някакъв странен език – и думите, ...
Веднъж годишно си тук само телом,
a сърцето се гуши след края на картата;
и думите, с които се будиш,
не са на някакъв странен език – и думите, ...
579
4
Стоя от известно време
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено ...
на едно въже от сънища.
Чувам плясък от вълни
и ниския тембър на утрото.
Разсъждавам смислено ...
563
>>>>> Копнеж
>>>>>
>>>>>
>>>>>
>>>>> Всяка нощ в съня ми идваш, стъпваш тихо, лицето ти не виждам. ...
>>>>>
>>>>>
>>>>>
>>>>> Всяка нощ в съня ми идваш, стъпваш тихо, лицето ти не виждам. ...
584
1
Шепа пясък и няколко чайки
под утаечно сиво небе;
неуверени, бързащи стъпки;
носталгично сами брегове.
Разпилени черупки от думи ...
под утаечно сиво небе;
неуверени, бързащи стъпки;
носталгично сами брегове.
Разпилени черупки от думи ...
637
3
Завиждам си за всичко небило
и за това, което няма да се случи.
Завиждам си за стръмната любов,
която на самотност ме научи.
Завиждам си за тази самота, ...
и за това, което няма да се случи.
Завиждам си за стръмната любов,
която на самотност ме научи.
Завиждам си за тази самота, ...
911
16
Клетва
Заклех се да се променя -
заклех се, че във друга ще се преродя
и между себе си и "друга "се изгубих -
в огледалото е нещото, което сътворих - ...
Заклех се да се променя -
заклех се, че във друга ще се преродя
и между себе си и "друга "се изгубих -
в огледалото е нещото, което сътворих - ...
537
1
Не, не вярвам.
Знаеш ли,
той става във 5 и не пие
кафе.
Чака на гар ...
Знаеш ли,
той става във 5 и не пие
кафе.
Чака на гар ...
728
7
Главата ми е натежала,
а мозъкът е празен скрин,
емоцията - излетяла,
размила се като в мъгла и в дим...
Някъде съм само телом, ...
а мозъкът е празен скрин,
емоцията - излетяла,
размила се като в мъгла и в дим...
Някъде съм само телом, ...
752
3
Пътечка малка в старата гора,
забравена и пуста от години.
Тук няма радост, няма и тъга.
А само тишина. И бяла зима.
Вървя след нея в падащия сняг, ...
забравена и пуста от години.
Тук няма радост, няма и тъга.
А само тишина. И бяла зима.
Вървя след нея в падащия сняг, ...
795
8
Като в Райска градина
Като в Райска градина е сърцето твое,
мило, скромно и добро.
Ти на бедните помагаш, утеха си
в нещастните им дни. ...
Като в Райска градина е сърцето твое,
мило, скромно и добро.
Ти на бедните помагаш, утеха си
в нещастните им дни. ...
681
2
От мрак е черно, в спомен,
и стъпваме до бяло в черна пръст,
откраднахме годините, преломни,
разпятия, разклатени от земетърс...
Брегът е тъжен, приласкава, ...
и стъпваме до бяло в черна пръст,
откраднахме годините, преломни,
разпятия, разклатени от земетърс...
Брегът е тъжен, приласкава, ...
821
17
Да отрезвееш по пътя?
Само това ли?
Щедър, пита те пътят:
- Планини ли?
- Поля ли? ...
Само това ли?
Щедър, пита те пътят:
- Планини ли?
- Поля ли? ...
390
3
ще дочакам карлито
да проговорят стърнищата
извървяни от времето
да свърнат крилете кръстосани
по ъглите на очите ми ...
да проговорят стърнищата
извървяни от времето
да свърнат крилете кръстосани
по ъглите на очите ми ...
635
6
Тя бе окичена със слава.
Ето - сложиха и ореол!
Сипеха и комплименти,
мили думи, аплодисменти!
Но ето, че роди се негативизъм ...
Ето - сложиха и ореол!
Сипеха и комплименти,
мили думи, аплодисменти!
Но ето, че роди се негативизъм ...
549
4
Тъжна есен...
Студена есен...
Голи клони...
Полъх на вятър...
И разбито сърце... ...
Студена есен...
Голи клони...
Полъх на вятър...
И разбито сърце... ...
967
4
Отхвърлих те!
Бях толкова жестока.
А ти дори не ми се сърдиш.
Посрещаш ме с усмивка
и отново ме прегръщаш. ...
Бях толкова жестока.
А ти дори не ми се сърдиш.
Посрещаш ме с усмивка
и отново ме прегръщаш. ...
833
10
Цветна въздишка
Тази вечер компания прави ми Дяволът.
Каза ми: "Нарисувай въздишка."
(Задачата... дяволска. Как се рисува това!?)
Има ли цвят въздишката? ...
Тази вечер компания прави ми Дяволът.
Каза ми: "Нарисувай въздишка."
(Задачата... дяволска. Как се рисува това!?)
Има ли цвят въздишката? ...
683
12
По главната улица мина
на малкия есенен град.
И сякаш връхлита лавина,
цветя след която цъфтят.
Хиляда жени я видяха ...
на малкия есенен град.
И сякаш връхлита лавина,
цветя след която цъфтят.
Хиляда жени я видяха ...
505
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
