3 670 резултата
На езика ми черен катран...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...
Повръщам себеомраза.
Един ум от демони съдран,
бродещи из тялото като зараза.
Какво ще остане - куха празнина? ...
565
Много пътувах.
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...
483
1
2
Пътувай към мене
Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност.
Аз ще те чакам до сетния дъх.
Най-топло е с твоите длани. ...
Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност.
Аз ще те чакам до сетния дъх.
Най-топло е с твоите длани. ...
500
2
Когато да си тръгвам, аз оставах.
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда. ...
Омръзна ми да гледам все към куфара.
Човек обича се и сам се мрази.
Останалото всичко е
заблуда. ...
605
5
12
Сърцето ми е само.
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...
323
Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...
573
2
Думите не стигат,
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...
660
1
Той прие поезията
като наложница,
подарена от капризни
божества.
И дочу всеки стон ...
като наложница,
подарена от капризни
божества.
И дочу всеки стон ...
973
15
30
Мигът
Ей там, на бара.
Докосна чашата със устни.
Миг, в който аз се влюбих.
Не в чашата, а в теб! ...
Ей там, на бара.
Докосна чашата със устни.
Миг, в който аз се влюбих.
Не в чашата, а в теб! ...
555
Локва. В отражението кон.
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...
Впрегнат в безумната прегръдка на файтон.
Прелита. На някъде отива.
Оставам сам на пътя.
А защо съм там? Не зная. ...
600
На ръцете си трябва да коленичиш
Бързаше, все бързаше
По много
Изпепели остатъка от онова сърце
и пак се забърза ...
Бързаше, все бързаше
По много
Изпепели остатъка от онова сърце
и пак се забърза ...
1119
7
7
Никой не ми каза
и не ме предупреди.
Трябваше сама да разбера
и да се науча.
Родителите просто ми казваха, ...
и не ме предупреди.
Трябваше сама да разбера
и да се науча.
Родителите просто ми казваха, ...
953
2
2
Вярвам в утрото
Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове. ...
Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове. ...
310
Нямаме нужда
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...
от обич чужда.
Ако ний не съхраним
това, което ни е в полза.
Нямаме нужда, ...
703
Само във съня си аз те виждам,
всяка вечер, като във мъгла.
Само във съня си те прегръщам,
молейки се да не свършва никога това.
Само във съня си аз те чакам, ...
всяка вечер, като във мъгла.
Само във съня си те прегръщам,
молейки се да не свършва никога това.
Само във съня си аз те чакам, ...
1052
6
3
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми... ...
728
1
2
Ни жив, ни мъртъв, втренчен в нищо, стиснал си юмрука
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни, ...
Осъзнах, че просто вече не ми пука,
Пропаст черна, пропаст широка,
Между мен и расата човешка, слепоока.
1000 години по тез земи обемни, ...
1029
5
Около нея винаги цареше хаос.
Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.
Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.
Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.
Препълненият пепелник. ...
Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.
Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.
Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.
Препълненият пепелник. ...
738
8
2
Опитах се да живея като вас,
материално и повърхностно,
но от купищата дрехи и ненужни вещи
все по тъжна ставах.
Загърбих книги и наука, ...
материално и повърхностно,
но от купищата дрехи и ненужни вещи
все по тъжна ставах.
Загърбих книги и наука, ...
576
3
Валят замръзнали сълзи.
Вали и спомням си...
Под един чадър стояхме аз и ти
и казах, обещах,
че винаги ще ти бъда приятел, ...
Вали и спомням си...
Под един чадър стояхме аз и ти
и казах, обещах,
че винаги ще ти бъда приятел, ...
655
1
Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...
396
2
2
Не знам дали ще остареем
заедно.
По-важно е изобщо, че се
срещнахме.
Съвсем не вярвям на ...
заедно.
По-важно е изобщо, че се
срещнахме.
Съвсем не вярвям на ...
617
9
7
Един единствен път в живота
чували сме тази песен преди
и сега е наш ред да я изпеем
портата пред нас отворихме...
Значи няма втора възможност ...
чували сме тази песен преди
и сега е наш ред да я изпеем
портата пред нас отворихме...
Значи няма втора възможност ...
787
2
2
Не зная още
колко,
но имам път да
извървя.
И още радости и ...
колко,
но имам път да
извървя.
И още радости и ...
557
7
2
На скалата на ръба
потрепвам боса.
От полета в нощта
белег веч ще нося.
В одежда бяла ...
потрепвам боса.
От полета в нощта
белег веч ще нося.
В одежда бяла ...
476
1
Накацват ме спомени,
оловни пеперуди.
От рудника на времето отминало
долитат... Една по една...
Натежават в деня ми ...
оловни пеперуди.
От рудника на времето отминало
долитат... Една по една...
Натежават в деня ми ...
379
Тук съм и не съм.
С някого говоря.
Без думи.
Ответът
усмихва света. ...
С някого говоря.
Без думи.
Ответът
усмихва света. ...
433
5
Ще ме изпиеш на един дъх?
Като вино в запотена чаша?
Не, недей! Докосни капките
роса по устните ми само
и жаждата ти ще изтлее... ...
Като вино в запотена чаша?
Не, недей! Докосни капките
роса по устните ми само
и жаждата ти ще изтлее... ...
497
1
2
Разкъсват се тънките нишки...
Увиват се около метличините
на безпощадна метла.
Възрастни паяци се разбягват.
Тичат към съседен ъгъл. ...
Увиват се около метличините
на безпощадна метла.
Възрастни паяци се разбягват.
Тичат към съседен ъгъл. ...
430
4
Две чаши.
Отражение на облак.
Звукът от капки -
и целувка.
Отражение на облак.
Звукът от капки -
и целувка.
461
1
Не ме ли познаваш вече?
Заблуда на немечтанията.
Погледни в очите ми,
прочети душата ми...
Виж какво значиш за мен. ...
Заблуда на немечтанията.
Погледни в очите ми,
прочети душата ми...
Виж какво значиш за мен. ...
686
2
9
Ние всички бяхме чираци в занаятчийство,
в което никой никога не става господар,
но не бяхме изгубени.
Сега сме свободни и затова сме изгубени,
и не ме разстройва, че свободата ме излъга, ...
в което никой никога не става господар,
но не бяхме изгубени.
Сега сме свободни и затова сме изгубени,
и не ме разстройва, че свободата ме излъга, ...
368
1
Когато майката плаче, сълзите се събират в небесно корито.
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем. ...
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем. ...
351
1
2
В църквата...
Архиереи в позлатени одежди
водеха празнична служба...
Строги,намръщили вежди,
сякаш бяха там по принуда. ...
Архиереи в позлатени одежди
водеха празнична служба...
Строги,намръщили вежди,
сякаш бяха там по принуда. ...
489
1
5
По-знаещ си.
И по-мъдър.
Животът яко
душата ти
изтисквал. ...
И по-мъдър.
Животът яко
душата ти
изтисквал. ...
506
2
2
Живях само осем месеца.
Все едно се събудих от кратък сън.
Бях в същия автобус, на същата седалка.
Времето бе мрачно, улиците мокри, хората безцветни.
Както тогава. ...
Все едно се събудих от кратък сън.
Бях в същия автобус, на същата седалка.
Времето бе мрачно, улиците мокри, хората безцветни.
Както тогава. ...
442
Когато загубиш твоето утре,
когато над тебе тегне тъга,
когато небето с облаци черни заплаче и рукне дъжда …
Когато самичка и тъжна поплачеш,
когато невиждаш лъч светлина, ...
когато над тебе тегне тъга,
когато небето с облаци черни заплаче и рукне дъжда …
Когато самичка и тъжна поплачеш,
когато невиждаш лъч светлина, ...
998
3
Все замислена във нещо
Все копнежи в мен
Обградена от паважа, грешно
Чакаща трамвая в този ден
В дамската ми чанта ...
Все копнежи в мен
Обградена от паважа, грешно
Чакаща трамвая в този ден
В дамската ми чанта ...
537
2
Стоя под душа на своята неопетнената съвест
с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
да върне познатия покой и тишините мои бели.
Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви. ...
с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
да върне познатия покой и тишините мои бели.
Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви. ...
477
образът ти е стихия
морето през декември
резките маневри
и сълзи, и смях, и нерви
образът ти са ония ...
морето през декември
резките маневри
и сълзи, и смях, и нерви
образът ти са ония ...
533
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
