912 резултата
Разсейват се миражите. Мъглата
изпълнена с илюзии изчезва.
Пречистена душата ми и трезва
потъва преохотно в синевата.
Ухание на пролет. Красота ...
  927 
Сонет съм аз, ти - триолет...
Два пламъка най-откровени
в една любов превдъхновени.
Сонет съм аз, ти - триолет.
Пред нашето горене тленни ...
  892 
Усмихваш се отново... Чувствам аз -
очите ти се взират мило в мен.
И всичко ли ще е това? - В екстаз,
от теб да бъда само възхитен.
Не е достатъчно, нали. Два свята - ...
  703 
Веднъж ти замина, за дълго... Тогава -
потънах в ленивата, сива тълпа.
Изгубих се тихо, потъна в забрава,
чувството мое - за цел и борба.
Редяха се дните в безлика съдба. ...
  1004 
Изящество струи от тебе, чар.
На феите дете, с природен дар,
вълшебство чисто в тебе се таи
и пошлостта избягала стои
зазидана от завистлив товар. ...
  1069 
Реки ли са невежите тълпи
течащи кривогледо между нас?
На брегове далечни в този час
разделят ни различните съдби.
Дори към тебе взорът се топи ...
  872 
След като настъпи демокрацията,
хората решиха, че ще дойде рая,
но излъга се жестоко нацията,
защо тъй стана аз зная.
Неправдата навсякъде царува, ...
  427 
Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен ...
  601 
Балони на съдбата там и тук
явяват се и чезнат с празен звук.
Привличат с цветовете на дъгата
и тръгваме да гоним по земята
щастието наше... пук-пук-пук... ...
  482 
Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние, ...
  842 
Магия за любов е твоят стих.
Дори за миг не се и усъмних
в прекрасната му чистота и зов.
О, глас на муза с искрен благослов
и от душа, и от сърце открих. ...
  961 
Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.
Прашасал цвят - скептикът ще рече, ...
  561 
Терзание... Безмилостно пристяга
и плът, и дух с прегръдката си яка
едната съвест в тежко изпитание,
и пита съдно, и без колебание:
" Защо от себе си далеч избяга? " ...
  747 
Среща мимолетна, спретната със изгрева.
Заветна бе, но вплете се във мислите.
Съпровод на песни птичи и хладна мистика.
Жарки светлини сред локвички-избистряне.
Отнели няколко мигвания, отмина красотата. ...
  804 
(По книгата на Джо Витале и д-р Хю Лен „Абсолютна неограниченост“)
Обичам те и всичко ти прощавам
и моля те и ти да ми простиш! –
това е в мен звучащата октава
и моят искрен, тихо шепнат, стих. ...
  568 
Чак страх ме хваща, колко си приличаме,
играчи, покерджии обиграни.
Избягваме любовните капани.
Прикртити карти. Мизата – обичане.
Седим, мълчим и с каменни сме ликове. ...
  979 
Съзрях там в далечината
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.
Ала в алчността си ...
  691 
… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...
  1477  13 
Сън ли всичко е било?
Търся под небето кът...
Две-три капчици "Мерло"...
Клена с тънко е стъбло,
трепка с листи в сладка смърт... ...
  1387  10  34 
Разцепвам се понякога до там,
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...
  891 
Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...
  584 
Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...
  829  30 
Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...
  473 
А бе убежище за двама...
Закрилник и уютен дом.
Един чадър – небето в рамка
(разцъфнали винил и хром)…
Бе страж. С широките си плещи ...
  1190 
На сестра ми и нейния съпруг
Потракват монотонно колелата.
От моя град отнасят ме далече…
От къщата на втората пресечка,
с лозници и смокини ароматни. ...
  632  15 
Върви до мен... Аз май ще се разходя
и няма да побързам днес за вкъщи.
Града пеша ще искам да пребродя,
да срещна хора, докато се връщам.
Не бързай ти, ела да помълчим и ...
  784 
Мен сърцето не ме кърши.
След години то ще спре.
И живота му ще свърши,
щом в гърдите ми умре.
За душата ми е мъка – ...
  607 
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван, ...
  1140  22 
В пръстта небрежно Бог си поиграл,
огледал се в света си чисто нов и,
с безформена буца от мократа кал,
създал човек. Без дрехи и окови.
Ликът си несебично Той му дал, ...
  359 
Песничка простичка - ритъм и звук,
просяче, седнало вън на паважа,
стиска коматчето в мърляв юмрук,
псето бездомно - другарче и стража,
молят очите им: Спрете се тук! ...
  594 
Опекъл-недопекъл се, денят
търкулва се по делничния хребет.
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка частица ...
  1126 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  1069  15  29 
Но как тъй шеметно попаднах в плен
на твоята прегръдка властно-нежна...
Да бях се колебала само ден...
А бе лъстта ти пламенна, безбрежна,
обсеби ме в най-тих потаен час. ...
  720  21 
Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
  696  27 
- Кой или какво си ти, видение
явило се безплътно във съня?
Илюзия случайна? Просветление,
което носи мека топлина?
- О, драги мой, нима не ме позна! ...
  578 
(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива. ...
  1301  25 
Как искам в този час на шепот тих,
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея, ...
  995  11  32 
Нощ. Кукумявка и призрачен звук.
Крие се черен котак зад комина.
Вятърът вие. Смъртта ли е тук?
Грешна душа ли към ада замина?
Времето спира. Стрелките напук, ...
  871  12 
Не съм се примирил, не се преструвам.
Не съм избягал и не чакам нещо
света да промени със чудо, вещо.
Не искам обещания да чувам.
Пред всичко илюзорно и зловещо ...
  723 
О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...
  1615  19  51 
Предложения
: ??:??