4 970 резултата
Жадно слънцето наднича
през златистите листа
и превръща ги с лъчите
в щедри, пламенни сърца.
Чакат вятъра съдбовен - ...
  1197  32 
Сега идва отново прилив от спомени.
Отново си сам пред звездите
Мечти заковават се горе,
спомени падат до теб.
И там, под моста, вървиш и си спомняш. ...
  521 
Есенни чувства
Последен топъл ден,
последна любовна ласка
към необятната мъка нам тласка.
Лист жълт в ширта се отронва, ...
  526 
Водопадите
застинаха самотни.
Последен пристан...
  768 
Вдъхновено от стиха на Самодива (Вики) "Статуя"
Един поет възпяваше снагата
на статуя, издигнала се над света.
Рисуваше със думи непознатата -
неистинска, но с истинска душа! ...
  531 
Влюбени щурци припяват
носталгичните си песни
с дъх на лятна незабрава
и ухание на есен.
Още тайничко въздишат ...
  802  24 
КАМЕН ДЕЛ
Градът е между тук и там.
Небето – синьо.
Кубетата на „Невски” –
във ръката ми. ...
  414 
Нежна и чиста,
като утринна роса
след дъжд е свежа - тя!
Завладяваща, като семе -
показало своя първи ...
  872 
Лениво
иззад облаци луна наднича,
по улиците
глухота се настани,
лампите заклюмаха ...
  687  11 
ЕСЕН
Ето, замина си лятото,
пойните птички отлитат на юг.
Есента отново напира,
покри земята с килим от листа. ...
  777 
Вчера беше лято,
днес е вече есен.
Виждам първите
есенни листа.
Те обличат сърцето ми ...
  510 
Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите. ...
  542 
Сезони
Мразовито става,
слънцето залязва.
Птиците със своята песен
излитат всяка есен. ...
  520 
Листата падат, идва есента,
старци, вперени в нищото,
блъскат поглед напред в поредния залез,
в лицето им брули сух вятър.
Мазилки се ронят, времето изтича ...
  702 
Как да те наричам?
Уханието на цветята?
От теб лъха пролетен аромат.
Ти караш вълните да пеят,
цветята да цъфтят. ...
  863 
Септември е... Завърта се отново
безкрайният и вечен кръговрат,
тежат подобно на олово
асмите от Божествен благодат.
Ята за път далечен се събират ...
  613 
Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи, ...
  689 
Бяла тишина,
отзад пъртина,
отпред върха,
приказна картина.
Умора тежи, ...
  727 
Другото не ме засяга.
Другото е суета.
Двата хълма, двата бряга,
пътят в нивите... Света.
Лястовичката се совне. ...
  917  18 
Сънлива е...
прозявката ù - нежен лъх -
помахва на лятото с вятъра,
а от косите ù златожитни
вали роса... ...
  746  13 
icohim & katkatkat
Когато жиците засвирят в стон
на крехък бриз от хладните вълни.
Когато гълъбите с лек поклон
приветстват облачните дни. ...
  574 
И ето изгрев блести!
Стон от птица-звънка, носи песен!
Слънчеви лъчи бягат по сънени очи!
Обливат сетива,
галят мои коси! ...
  634 
П Р О Б У Ж Д А Н Е
Морето спи.
Сънува сътворението.
Гърдите му търкалящо-накъдрени
издишват магнетизма на земята. ...
  606  15 
Eсен
Всичко е тъй цветно, но и
псевдо-красиво. Листата
цветната си смърт приели
и затихват бавно в полета последен ...
  392 
Като пукната диня усмихва се август
и на захарен сок ми тече по брадичката.
Зрели ириси мята, разпръсква жарава
и твърди, с тънкокора уста, че различна съм.
В календара си цветен, направил ми място ...
  1023  19 
Горска дива
Мен гората е родила
под буки белостволи
и очи с вода умила
от ручеи дългополи. ...
  533 
Привела нежно рамене,
ах, погалила тихо с ръце земята...
и полюшва вятър клони,
роса те окъпа...сълзици пророни...
Свела клони натъжена, ...
  909 
Аз, седях.
Тя, мина край мен...
усетих Я...
като част от мен.
Станах... ...
  668 
Пак съм навън и отново е вятър -
ярост вещаещ природна една,
облаци като парцали премята,
иде – напредва дъждовна стена…
Пуква далече, по-близо, по-близо - ...
  617 
Цирк... поглед... и мисли...
Българско знаме се ветрее,
вятърът палавник тук се скита...
Цирк Йорита виж при нас гостува,
флагът от купола се вълнува... ...
  1198 
С детски кикот
се шмугна зад ъгъла моето лято -
синя рокля,
посипана с капки от дъжд, зашумя.
И последното циганско слънце, ...
  986  29 
Слънцето залязва
и отново идва тя – нощта.
Луната из под облаците се подава
и настъпва тишина.
Звездите сребърни блещукат. ...
  706 
В далечината къщите са сгушени на хълма
и времето сякаш е спряло за тях.
Животът замрял е, замръзнал
под тънък слой лъскав прах.
Комините вече не пушат, ...
  529 
Терасата, надвиснала над плажа,
пустее днес под ярките лъчи,
макар и слънчев - тъжен е пейзажът,
а пък кафето някакси горчи...
И вятърът, притихнал, не нашепва ...
  523 
Върба докосва с клони тихата вода,
китарен звън ветреца лек довя,
изплашената птица отлетя,
рибари носят мрежи и весла.
Залязва слънцето на небосклона ...
  680 
Дантелена нощта се спуска.
С червени нокти залеза дере.
Денят блажено се отпуска
сред разтвореното деколте
на вечерта, пламтяща диво ...
  509 
Плач и стъпки на изгубени съдби,
светлината пълни широките очи.
Излива се смях
и след това някой шепти,
приплъзват се словата, ...
  669 
Търкулна се една сълзичка
по ръба на онзи лист.
Падна в моята ръчичка
и започна да изчезва.
Загледах малката сълзичка ...
  636 
Като вятъра е моята вселена -
нежна и могъща.
Градяща и рушаща.
Полъх свеж ти навява,
огън жив разпалва, ...
  665 
Пороен дъжд ще отмие греховете
и от земята ще ги заличи,
ще капе кръв от ледовете,
морето в нова багра пак ще оцвети.
Листа ще капят, клоните ще са самотни, ...
  969 
Предложения
: ??:??