4 970 резултата
Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...
  550 
Земя, Земя... В съня си те видях...
Ти беше жива, беше будна!
И вдишваше космическия прах,
разтърсвана от ядрени безумия.
Земя, ти беше тъй прекрасна - ...
  743 
Тихо скърца перото на Зимата,
пише стихове с дъх от кристали
и светлеят в прозорците римите,
от дантелен обков натежали.
По кого ли душа е изгубила? ...
  938 
Студеният полъх на зимата
събужда у мен мечтата за пролет,
за онази красота - любимата,
а душата чака своя полет.
Дърветата ще облекат нова премяна ...
  631 
Залезът се мъчи
в чаша пурпур да налее
и с морето да я сподели,
но то самотно,
разсърдено бучи - ...
  681  16 
  427 
Но не във всяка бутилка
Пие дух
И все Някой
Трябва
Да наблюдава ...
  750 
Танцуват две светулки влюбени
във тъмната притихнала гора
и сякаш са съвсем изгубени
във призрачната тъмнина.
Танцуват и въртят се весело ...
  488 
Като балерини са снежинките.
Не валят, а шеметно танцуват.
Светят и загадъчно усмихват се,
леки като дъх на пеперуди.
Ронят се от смях на бели ангели, ...
  1236  13 
Есен в Асеновград
В гората е забагрена картина...
Рисува я без четка есента.
А над града оловото се срина.
Прескачаме на зимата плета! ...
  559 
Сякаш художник замечтан
в пухкави дантели дърветата облякъл.
Листа от скреж на всички клони нарисувал.
Снежна спирка за очите.
Душата се преражда - бяла, тиха – ...
  854 
30 януари
Издраскват се графитите на януари,
платната на небето се отпущат ниско;
потъват облаците, черни се опушват къщите.
Животът окъсява до насъщния. ...
  443 
В планината
Небето бездънно е синьо.
Препуска небесният кон...
Опивам се, като от вино,
във скута на топлия склон. ...
  716 
  545 
“Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.”
Петя Дубарова
Дремещото коте на морето
мърка тихо на замижалия бряг, ...
  440 
Белоснежна, белоснежна,
белоснежна красота!...
И полетата безбрежни
ми навяват самота.
В планината, на високо, ...
  891  15 
Тополите с връхчета голи
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла.
Самотният вятър врабците ...
  2432  58 
Отвън е студено и всичко е бяло,
снегът направил е грозното красиво.
С нежната си ласка гали по лицето
и с ледена обвивка поглъща телцето.
Красиво е и замечтано. ...
  3258 
Обичам да обичам есента,
докато пристъпвам в златните листа,
а очите ми жадуват таз позната,
безценна, родна, царствена позлата...
Обичам да обичам есента - ...
  849 
Когато звездите се родят
във вечер непокорно тиха.
Тогава сърцето ти излиза
на разходка в необята.
Да погали вятъра, луната. ...
  446 
Сипе се снегът игриво...
Ето Зимата успя
монотонно, мълчаливо
да измести Есента...
Снежната мъгла забулва ...
  420 
В здрача над градчето слиза
бавно сънна тишина,
хълмовете идват близо
и стеснява се света...
Къщите, подобно птици ...
  522 
След дъжд качулка
Я виж,
навъси се небето.
Ядоса се...
Започна да гърми. ...
  476 
Аз възприемам всеки скитник и стопаджия
като чума,
всяка спукана гума като добър признак,
всеки орел над главата си
като знаме, ...
  540 
Вечер край морето
Навънка се дотътри Вечерта,
по стръмните пътеки на морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Потрепват зениците на Небето. ...
  1006  22 
От прозореца си гледам планината
величествена с преспите си бели.
Душата ми ме тегли все нататък
по снежните пътеки да поема.
Днес слънцето огрява ù снагата, ...
  743 
Дъжд - туптеж на сътворението.
Сливам се с молитвата на капките.
Безмълвна благословия ме докосва.
Нежен шепот с мирис на чистота.
Танц на спокойствието. ...
  383 
Тази вечер е толкова тиха,
с побелелите улици вън,
и отглъхнал в мракът отлита
като спомен поредният ден.
И подръпва сънливо ресници, ...
  772  22 
Нарисувах нещо зимно... И реших да напиша стих! Получи поредната "Капка акварел".
Б.
Под пухкав сняг
е скрила всичко
Зимата… ...
  456 
Пресни гробове разгулно пируват със плът,
мъртви души наздравици вдигат,
празнуват развода със земния път,
а надеждите за рая не умират.
Килим от цветя върху пръстта се простира, ...
  507 
(импресия)
О, как различно е Морето днес!..
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест
в нощта набързо за жълтица...) ...
  781 
Дъждовни капки звънят по стъклата,
мелодия свята звучи в тъмнината.
Светът отдавна заспал е,
какво правя никой не знае.
И аз се свивам сама в тишината, ...
  598 
Ах, България.....
Ти за мен си чисто съкровище!
Как красива и омайна си.
Колко прекрасно зеленеят
полетата ти безкрайни! ...
  296 
ЗДРАЧ
Дошъл преди нощта,
като случаен минувач.
Далеч от утрото,
прогонен от деня - ...
  522 
Морето пак навлече сивата си риза,
вълни брега повлече, а слънце не излиза.
Скова се и Земята - няма ги звездите.
скриха се цветята, врабците и пчелите.
Зимата пристигна с бяло наметало, ...
  534  10 
За капките дъжд
Край мене падащите капки от небето
се удрят във листата и шумят...
И с песента си ми зарадваха сърцето.
Камбанките им вътре в мен званят. ...
  338 
Нежни слънчеви лъчи плахо докосват кожата ми.
Светлината сякаш е сменила блясъка си.
Но какво е това чувство?
Всичко е забравено, всичко започва отначало.
Целият свят се превръща в едно цяло. ...
  559 
Величието на Балкана
Когато Балканът
ти праща покана,
на гости иди му, не се колебай!
Добър домакин е, ...
  444 
Весел мокър сняг
от небето заваля
и покрива с похлупак
лошите неща...
Здраво ще ги замрази ...
  586 
П Р Е Д У Т Р И Н
В среднощния полъх на водна стихия,
в омайващия изгрев на безпътна вода,
когато морето е гладка тепсия,
когато във нас е просто тъга. ...
  477 
Предложения
: ??:??