19 946 резултата
Дори да имам
на гърба си
сто лета и зими,
да съм изтъркал вече
прага на света, ...
на гърба си
сто лета и зими,
да съм изтъркал вече
прага на света, ...
397
Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...
370
Може би, защото бе Поета,
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...
1127
4
Светлина в Душата!
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...
588
Космически докоснато съзнание
оплита чувства, мисли, страхове,
оплита болка, звук, страдание,
душа на демон и дете.
Пулсират кървави тоналности, ...
оплита чувства, мисли, страхове,
оплита болка, звук, страдание,
душа на демон и дете.
Пулсират кървави тоналности, ...
421
Докато е пълнолуние,
искам да посадя живо дърво
до гробищата,
за да пази мъртвите.
Докато е пълнолуние, ...
искам да посадя живо дърво
до гробищата,
за да пази мъртвите.
Докато е пълнолуние, ...
820
6
Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна; ...
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна; ...
595
6
Днес под мойта непревзета стряха
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки, ...
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки, ...
383
4
Семейството за всички ни е свято.
Навярно Господ тъй е наредил...
Навсякъде така е по земята.
В това гнездо човекът се е свил!
И както казват всички англичани, ...
Навярно Господ тъй е наредил...
Навсякъде така е по земята.
В това гнездо човекът се е свил!
И както казват всички англичани, ...
16323
1
НИКУЛДЕН
Вечно броди през морета
в необятни диви ширини,
взима силните момчета
за другари свои по съдби! ...
Вечно броди през морета
в необятни диви ширини,
взима силните момчета
за другари свои по съдби! ...
514
1
Почувствах, че перо от птица
в сърце ми странно се заби.
И сякаш ток по тънка жица
душата мигом ми зави.
Дали защото не политнах ...
в сърце ми странно се заби.
И сякаш ток по тънка жица
душата мигом ми зави.
Дали защото не политнах ...
471
7
Не ми показвай среден пръст, Съдба!
Такива жестове на теб не ти отиват.
Изглеждаш свястна и начетена жена,
не се опитвай да ме провокираш.
Предлагам да се срещнем двете с теб, ...
Такива жестове на теб не ти отиват.
Изглеждаш свястна и начетена жена,
не се опитвай да ме провокираш.
Предлагам да се срещнем двете с теб, ...
998
9
Завръщане
В час кошмарен и лих
се завръщам окаяна.
Днес неистово тих
ме прегръща Балкана ми. ...
В час кошмарен и лих
се завръщам окаяна.
Днес неистово тих
ме прегръща Балкана ми. ...
679
10
Тя има четири лица.
Едно за западния шанс,
за огнените клади,
проблясващи в нощта.
Едно за източния глас: ...
Едно за западния шанс,
за огнените клади,
проблясващи в нощта.
Едно за източния глас: ...
689
2
Любов ли търсим,
или пък секс?
Или пък тръпката позната,
благодарение на която
омекват ни краката? ...
или пък секс?
Или пък тръпката позната,
благодарение на която
омекват ни краката? ...
576
Открадна сърцето незабелязано
и го превърна в покорен роб,
върху него все едно е врязано –
само теб да обича до гроб.
Внимателна е любовта отдадена, ...
и го превърна в покорен роб,
върху него все едно е врязано –
само теб да обича до гроб.
Внимателна е любовта отдадена, ...
535
В листата се ровя - претърсвам ги,
от кал са ми черни ръцете,
изсъхнали с нокти начупени,
душата - увяхнало цвете.
Изгубих се, себе си диря - ...
от кал са ми черни ръцете,
изсъхнали с нокти начупени,
душата - увяхнало цвете.
Изгубих се, себе си диря - ...
423
Сега съм друг, не съм тъй лекомислен.
Изгубеното си до днеска най ценя.
Сега постъпките си просто преосмислям...
Не мога днешното със вчера да сменя!
Мечтите ми тогава бяха други, ...
Изгубеното си до днеска най ценя.
Сега постъпките си просто преосмислям...
Не мога днешното със вчера да сменя!
Мечтите ми тогава бяха други, ...
365
2
Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...
1290
43
Ще съм отново аз поет
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...
497
1
Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
355
1
С лукавия се срещнахме пак
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
този път бе като жена предрешен
кръстосала разголени крак върху крак
във рокля от лъскав сатен
Със поглед лукав поздрави ме „ела” ...
746
2
Но дали сме образ недовършен?
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...
В Сън дълбок ли ний Живеем?
В сън или реалност в Мисълта?
Всеки търси нещо и копнее,
всеки сам кове си своята съдба! ...
351
Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам.
Затварям подутите от удари очи ...
с омачкан фас в разбитата уста,
във локвата застанал чакам,
плюя кръв, със зъби тракам.
Затварям подутите от удари очи ...
492
1
Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
393
4
Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
419
Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...
1184
5
Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...
601
3
като стрела
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...
1025
8
Когато просякът в студа ти се усмихне,
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...
436
Животът е едно прозрение!...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...
504
3
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
416
4
Лъжа и Истина във "брачно ложе".
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...
877
6
Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
379
... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
382
Когато светът се срутва,
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
573
След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
911
14
На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
430
4
Сърцето Казваш е часовник грешен
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...
513
Самотата е глухоняма птица
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...
572
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
