16387 резултата
Сънена искрица
Уморен от днешния тежък ден,
легнал аз да спя,
извикал някой весел спомен,
започнах да мечтая. ...
  59 
Откроява се светът
като се отделя от досегашните си
стени.
  89 
Дали сме в желания свят
или още сме в началото на едно преоткриване
дали усещаме вече съдбоносния знак
или да излезем пред завесата се страхуваме
дали сме заедно или разделени пак ...
  49 
Седя си аз в ъгъла на съвестта
Оглеждайки се за решение
Дали да се отдам на гореста
Или на егото да дам давление.
Голям съм вече за промени ...
  61 
Поробена птица е нашият дух,
заключена в тяло, нямащо нюх,
подтиска ни всеки духовен инстинкт,
всяко предчувствие открито за миг.
Забравили, не виждаме даден ни знак, ...
  49 
Нощ в Пустинята...5
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
  46 
Някога скитах сама –
малка прашинка в безкрая…
Кораб с пробита кърма,
дето посока не знае!
Дните пропити от мрак, ...
  143  15 
Някой беше заковал
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...
  212  27 
Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...
  115 
Защита
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...
  135 
И като кости в паметта белеят,
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
  118  10 
Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...
  88 
Аз помня те, макар че бе присъда,
препълни дните с черна тишина –
и рече ми в очи каква да бъда,
разпъната на призрачна стена…
Разкъсана, преди да съм родена. ...
  159  12 
В хербариите прашни закарфичена,
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...
  156  18 
Издълба в сърцето ми пропаст дълбока,
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...
  94 
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
  144 
Ако искаш, можеш да ми се случиш.
Накрещях се. Измолих. Изплаках.
За два живота напред се научих,
че толкоз те нямам, колкото чаках.
Вече не скитам по пълните гари. ...
  98 
Когато са ме дялали от камък,
може би било на свечеряване.
Потта попила мъката и само
умората полепнала по дланите.
Небрежно са ошлайфали чертите, ...
  272  33 
Ave Maria
От „Дух свети́“ била Тя посетена
и за човечеството Бог роди!...
Единствена бе Тя – благословената –
и хората със Вечността сроди́... ...
  57 
Пиша от ръба на синевата.
Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.
Вярвам, че сте още мои братя
и се моля в светлия ви храм.
В думички, изречени със обич, ...
  136  19 
Да бродиш из гори и планини,
да се луташ в тунел, чакайки сигнални светлини,
това голяма трудност е, приятелю,
изразходва всичко, което в душа ти е останало.
От Родина своя да се отречеш ...
  81 
Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...
  120  10 
Благословия моя,
благословен е и въздуха,
обгръщащ те като воал,
бродирайки измежду косите ти-
всички твои добродетели , ...
  110 
Родих се, а защо, не зная
и няма как да разбера -
дали е за да старадам или да мечтая
не мога да установя!
С крила започвам аз деня си, ...
  69 
Все някога така ще се загубя,
ще имаш нулев шанс да ме намериш.
Преди опитвали са много други,
но всъщност се обричат на разделяне...
А аз съм тук. Приклекнал от умора. ...
  100 
Нашенско стихче
Изгрев светъл деня до бодрост свежда
и детски сън от легълцето тихичко събужда.
Врабчета звучно чуруликат, от клон на клон припкат,
девойки и юнаци на полето се викат. ...
  64 
Изоставям думите - деца,
нека ги прегъщат корифеите.
Ад и рай - душата с две лица.
Без небе съм - лъжат фарисеите.
Всъщност съм жена - и съм от плът, ...
  123 
Такава съм -
сълза прозрачна, тъгата на света побрала,
отронена от перлената огърлица на Венера...
и друга съм -
стихия бясна, за кратък миг с див вятър обуздала ...
  102 
Тополовите пухчета летят,
незнайно как в очите ми се спират
и пухкави и ласкави валят,
мелодии. И тихичко умират.
Защотото този свят роден е глух. ...
  171  20 
той...:
След стоте куршума, сто и първия дали ще понесеш?
След стоте живота, готова ли си сетне да умреш?
Платила ли си мъката с безплътната цена?
За миг, готова ли си да плащаш с вечността? ...
  56 
Животът блъска ни със здрав юмрук
и ден след ден насреща ни се хили…
Тежи ни, мачка, той с ковашки чук
и миг поне не ще да губи сили!
Разлъки горки в нас рисуват мрак, ...
  142  13 
Понякога съм ручейче скокливо,
по детски бистро и игриво,
друг път мътна-помътняла,
от мъдрост и греховност натежала,
порои и градушки преживяла, ...
  128  20 
Пътувам с влак към Видин.
Звукът от релсите е монотонен и силен, заради отворените прозорци. Не могат да се затворят. Механизмите на повечето са развалени. Самият аз се оказах Херкулес, като счупих механизма на прозореца в купето, в което се настаних. Как стана ли? Преди да тръгне влакът, реших да о ...
  49 
Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси – да спрем, като сърната
секунда преди изстрел – и до там.
Защото дърпа ни глухарчето ръката, ...
  43 
Седмото небе или деветия кръг на ада
Как ще го направиш за душата ти – да лети или да страда?
Много фактори определят до къде ще я докараш
Но ако е второто, няма на кой друг освен на себе си да се караш.
Имам родител и дете в главата си ...
  70 
Просто дланите свои подай,
да ги стопля със своите длани…
Всяко тихо начало е край –
само миг то при нас ще остане.
Ще остане – едничка звезда, ...
  156  19 
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...
  290  27 
Можех и мечтаех с часове,
преминавах през илюзии страстни,
наблюдавах дълго слънчеви брегове
и вървях по пясъчни следи опасни.
Защо са ти моите диви светове? ...
  48 
Две много стари притчи за "възрастта" *
Замръкнали във старата дъбрава
със дядо огън стъкнахме тогава.
Бе малко страшно през нощта в гората,
но дядо смело павкаше с лулата... ...
  44 
Реката. Тиха пейка. Две душѝ.
И пръсти от копнеж, нетърпеливи.
Ухаем на любов. На Аз и Ти.
На полъх от бленуваното сливане...
Аз вече знам. Тъгата има смисъл. ...
  98 
Предложения
: ??:??