19 964 резултата
(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...
  103 
Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...
  189 
Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...
  168  15 
Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява. ...
  84 
Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...
  150 
45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...
  153  23 
Тя уши байрака
Една млада българка, горда жена,
по поръчение ушила знаме, байрака!
Райна и било името, истинска родолюбка,
а с гордост и чест заслужила Княгинята. ...
  126 
Виждам път светъл пред мене, широк,
осеян със Вяра и всякакви други цветя,
а наблизо един бистър и шумен поток
ромоли и нашепва красиви слова.
Между клоните с жълто - зелени листа ...
  104 
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРИТЧИТЕ
Разказаха ми приказка прекрасна –
два вълка има в нас – и на теория
храна комуто даваш, ще порасне –
първият е зло, любов е вторият. ...
  150 
Как не обичам стиховете за любов,
те някакси звучат фалшиво.
тя, любовта не иска многослов,
тя тиха е и всичко е на живо.
В началото е буря, страст, жарава, ...
  118 
Ако със някаква неземна сила,
отново ме завърнеш в детството,
ти Боже, който за всемѝра,
си натворѝл милиардите вълшебства -
аз моля те, не ме оставяй ...
  101 
Животът е огърлица от спомени.
С едни се кичим - други ни потискат.
Но нека да не бъдем твърде скромни,
и нека го живеем както искаме.
И вярно, че понякога провалите ...
  96 
ТРИ СЕКУНДИ ДО ПРОЛЕТТА
Дойде декември. Ръсна сол и пясък.
И стана кално, безнадеждно стана.
Навръх дървото дрезгаво изкряска
измръзнала и прегладняла врана. ...
  115 
Стоя под нощното небе и гледам към звездите.
Не помня от кога вървя. Не броя вече дните.
Една звезда погледна ме, намигна ми и рече.
Хей. Накъде вървиш. Изгуби ли се ти човече.
Ааа не. Отвърнах аз. Към щастието крача ...
  157 
3
При мен дойде, остана котаракът –
стар, кокалест, отчаян, мълчалив –
не можеше да ми мяука даже...
„аз също съм така, приятелю“ – му казах –
и сипах му от млякото, което бе останало... ...
  53 
Глух изстрел отекна във мрака.
"Всичко за миг ще приключи."
А нека утре звънят на вратата,
за гости сега е заключена.
Отдавна погребани думи; ...
  239 
Вървиш по мраморни скали,
а навред сенки – отломки от земята,
текат безформени реки –
преплетени змии в краката.
Прелитат птици хищни, полудели. ...
  152 
Приятелството, казват, е безценно.
Не се залъгвай - има то цена.
Презират ли те, гледат ли надменно
към теб - очаквай удара в гърба.
Когато зад усмивка завистлива ...
  104 
В деня, когато ми просветна,
пред мен не виждах хоризонт.
От сълзѝ сдобих се с късогледство.
Самотата си превърнах в дом.
Не виня за разрухата никой, ...
  96 
Излъгаха ни с тази "демокрация"
не един и двама а цялата ни нация.
Обещаваха ни равноправие и свобода,
демокрация означава власт на народа.
Премина тя през нас сякаш е вихрушка ...
  164  20 
Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса ...
  230  27 
Слова що преглътнах с кафето той сякаш разбрал,
в нозете ми своята обич положи – по кучи,
онази невидима, скрита от всички печал,
от него да плаче безмълвно навярно се учи.
В премръзнали длани той сгуши си мокрия нос, ...
  96 
Всичко грозно скрито е зад маска,
но и всичкото красиво - също.
Зад навярно лицемерната окраска
разкривам що ми е присъщо.
Всеки крие личната си слабост ...
  303 
Този живот се е побъркал,
да разделя, които се обичат.
Този свят се е побъркал,
от любов или от липсата и…
Този свят се е побъркал, ...
  123 
Пътуващ театър е живота
със сцена много голяма,
всеки получил е квота
в една неписана драма.
Едни са в главната роля, ...
  221  13 
Весь мир - театр
Актёры разобрали роли авторитетов,
На сцене свет, а в зале нет свободных мест
Быть иль не быть – вот в чём вопрос и горсть ответов,
Оркестр и яма, и цветы со всех окрест... ...
  674  16 
За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...
  749  18  41 
Аз знам, има и хора,
които обичат и мразят,
без да отпиват отрова;
и от очите измамни се пазят!
Които усещат доброто ...
  193 
След мене само думи ще останат,
ни къща имам, ни родих дете.
Касети, плочи, книги на тавана,
каква била съм знаят само те.
И в банките, и там съм непозната, ...
  202  14  15 
КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
Часовникът запомни часовете,
в които сме се любили до здрач.
По циферблата матов нежно светят.
три драскотини от ръждив бръснач. ...
  178  15 
Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...
  269  11  39 
В този свят за нас обречен
зад високо издигнати стени,
подтиснати се лутаме сред древен
град от стенещи души.
Векове сред мрака ли отекват, ...
  87 
Писмо до моите деца
Ще дойда пак за да ви видя мои деца,
ще почакам пак пред пътната врата.
И така ще чакам година след година,.
да се появите и прегърнете вашия баща! ...
  83 
Как искам ти да си добре,
как искам ти да си щастлива,
животът бурно е море,
привлича, вдига и разбива.
Всеки до различен бряг ...
  150 
Омразата е твърде жилав хап,
който много трудно се преглъща.
В душата се събира като скраб
и изведнъж отново се повръща.
Омразата е често пропаганда, ...
  89 
2
Не е за мен това – каза рибата на сухо.
Не е за мен това – каза птицата удавена.
Не е за мен това – казах и аз на рибаря.
Не мога птици да ловя – с рибарски мрежи.
  81 
Птица високо в небето устремена.
В посока неизвестна, за миг обезверена,
търси слънчевия пламък...
огън и тъма... безжизнен камък-
падаща звезда е... дар в упадък. ...
  112 
Обичам всяка строфа и куплет,
те всичките са малка част от мене.
Духът – от сто съмнения обзет,
сърцето – гълъб тръпнещ пред летене.
И колко нощи изтерзан и блед, ...
  365  11  21 
Когато ангелите като теб ме съзерцават с шепот...
Аз усещам.
С твойте тъй космически усмихнати зеници
Измежду ирисите - въртележка на тъга
Бих разкъсала всеки белег, който някога сама си причинила ...
  226 
Май съм над нещата, или под,
лая на живота си кервана.
И в кардиограма – морзов код,
болката отляво начертана,
филигран е в мойте стихове, ...
  242 
Предложения
: ??:??