15879 резултата
Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми. ...
  104 
Геометрията е странна наука. Тук има прави, криви, успоредни линии, диагонали,
перпендикуляри, височини, хипотенузи, диаметри, радиуси и какви ли не линии.
Тези линии образуват различни и разнообразни фигури, чрез хиляди и милиони комбинации.
На тези фигури им се изчисляват лицата, и им се смята оби ...
  26 
Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада. ...
  103 
Ранната или късната поява на крилете
на измислената птица
не деформира
съзнанието
а приветства ...
  132 
  40 
Обича да няма пердета
и в стаите слънце да пеква,
а който отвън любопитства,
да знае, че много олеква.
В Холандия в стаите денем ...
  31 
Целувам сянката ти,
не помня вече откога съм
просто пасажер.
Да флиртуваш със спомени е
фантастично, ...
  90 
Птичка пролетта
е! — Бърза и сияе —
първа пред ятà!
  32 
Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...
  87 
Какво прави през онези три дни,
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...
  77 
Защо все още,
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти, ...
  93 
Пристъпила последно до върха -
на сантиметри пропастта си дреме,
а тя спокойна, в меланхолия жена
донесла бе това, което тегне.
Оттук небето близо се видя ...
  57 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  44 
...
Отглеждам си тъга като любимец -
след мен върви като кутре.
Невидима, дори безименна,
преселница от други светове.
Пътеката ни обща осветява, ...
  62 
Заградена от решетки на затвора,
крещя с пълно гърло,
ала никого и нищо не чува моя вик.
И липсват всякаква следа от хора,
чувствам като вечност всеки миг. ...
  55 
Тя захвърли в килера пантофките стъклени
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...
  77 
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...
  75 
Като змия извива път
по планински била и наклони,
с метална си снага сноват
по него коли и камиони.
Препускащи коне железни ...
  56 
По стълбата нагоре, към безкрая
те срещнах най-случайно, сякаш миг…
Светкавица и гръм, насреди рая,
между любов и страст бе, като вик.
Преплетен сън, изслушани желания. ...
  183  22 
Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...
  96 
Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността,
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта, ...
  178 
Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба ...
  66 
Почти на ръба, наранена от грозна лъжа,
в гнева си аз изрекох богохулни слова:
„Кажи защо, Господи, ако те има, отговори,
защо безмилостно закичи земните ми дни,
с венец от зли интриги, завист и клевети, ...
  31 
Мълчи ми се. Защото ми е тъжно.
Защото ако имах силите, дотолкова -
на този свят, (понеже ми е длъжен)
аз щях да му крещя от болка.
Че ме остави гладен за любов, ...
  154 
Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда, ...
  137 
Като тепсия плоски дребните души
от нямане са задушени до премала.
Отвътре сякаш ще ги оглуши
с безумието си стремежът жалък.
Безсмислени копнежи – пребогат ...
  280  35 
Преди да ми се случиш цялата,
ела да те прегърна само.
Ужасно ми се спи, признавам си,
но искам с теб на мойто рамо...
А после, в някое разсъмване ...
  177 
Идваха да грабят.
Каквото взеха – взеха.
Дали го пазят?!
Не знам, не вярвам.
Вероятно колкото ...
  68 
Вятърът, сърдит препуска,
до човек, с наведена глава.
Това ли трябва да допуска?
Жалката раздираща тъга.
Сълзи, молитви, ...
  41 
Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…
Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго, ...
  69 
Днес е нашата вселена.
В сънища ли е родена
болка ли е споделена
илюзия или оттенък...
Аз не искам да знам! ...
  81 
Спомен за Историята...
(поема)
Две дестинации има във Живота:
Олимп едната, другата – Голгота...
Аз... ...
  53 
Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,
преди да се разпукне в стих.
Нещата са по- ясни и поименни,
изтляват като утринен светлик.
В колона думите прегазват сетивата ...
  45 
Безкръвни пулсират вените
на моята Родина.
Проплакаха родените,
мечтата се спомина.
Жажда мъчи тленните, ...
  56 
Пътувам в автобуса стар
и съм мъничко заспал.
В унеса на сладка дрямка
аз чувам – все едно съм на седянка:
¾ От къде си родом? ...
  941 
А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.) ...
  119 
Избрани или не... живеем,
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога нареждаме си рими ...
  81 
И без тебе, все още светът се върти…
И без тебе, все още живея…
Ново утро посрещам, със нови лъчи…
Но не мога без теб да се смея…
Да се усмихвам не мога... Не мога без Теб! ...
  68 
Вярата във Бога и в доброто...
Едничката надежда са ми те!
Раните в душата ми и злото...
Отдавна излекувах ги, дете!
Недей да позволяваш да те спъват ...
  53 
Времето
То чертае само бръчки по лицето,
с бяла четка рисува нашите коси.
Но не може да достигне до сърцето,
ден след ден намалява ,за жалост,уви! ...
  165 
Предложения
: ??:??