Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 119 резултата
Събуди се
и погледни през прозореца танца на нежната зора.
Стани,
излез навън и повърви по росната трева.
Вдишай ...
  664 
Изгрява слънце и небето озарява,
прекрасен ден, облян от светлина,
в душите ни човешки пак огрява
най-чистите и стойностни неща.
В прегръдки топли леко се оставя ...
  600 
на Данчо
Един едничък спомен пазя аз от теб.
Бях малка, а ти малка роза от станиол ми подари.
А тя е толкоз крехка, като мен. Единствен спомен пазя.
Не снимка побеляла, а малка роза от станиол. ...
  982 
Кристални брегове прекосявам
със тяло, приковано във себе си,
прозрачни нишки скъсявам
от разточително усещане.
Бавно гаснещи пламъци, ...
  648  13 
Ти си ангел
Ти спаси душата ми,
каза да замълча,
да не казвам нищо,
ти си ангел с дяволска душа. ...
  697 
На Явор Перфанов
Любовта е песен -
в нея няма смърт.
Тя е безконечен
към душите път. ...
  1000  27 
СПОМЕН ЗА УЧИТЕЛЯ
Учителю, защо не си сега
отново във онази класна стая?
Със тебешир пред черната дъска,
началото да палиш, а не края... ...
  10527 
Странен диалог дочух наскоро.
Небето и морето си говореха:
"Синьо като мен си общо взето -
поде разпенено и яростно морето -
но в мене има истински живот ...
  697 
Жълтее като злато палещият пясък
и дюните с изсъхнали тръстики...
Синеещи с примамлив блясък,
вълните разлудувани се скитат.
В гонитба яростна се мръщят ...
  639  20 
Светлина падна до мен.
Изгарям по теб.
Събличам те като водата.
Държа те като сметаната.
Говоря ти нежно на ухо. ...
  548 
***
"Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс." ...
  739 
Защо аз повече да страдам?
Какъв е смисълът от таз тъга?
С нея бавничко пропадам
в свят, изпълнен с много тъмнина.
От днес съм силна и си обещавам, ...
  839 
Пристан, бряг и светлина,
пред вас ще разголя моята душа,
крачка напред към бездънния океан,
попадам сред бурните вълни,
красиви, страстни и омайни ...
  603 
Без глас оставам в нощта.
Без глас съм аз, ала чувам викове.
Крещи душата - зове за помощ.
Няма миг покой, звуците бушуват в главата.
Последна глътка пия от тишината ...
  762 
>> върху мен се сипят
>> листенца от мак
>> докосват копринено
>> гладката кожа
>> с цвета си разпръскват ...
  1181  13 
Завистливи очи
със поглед дружелюбен,
завистливи очи
в усмивката моя прицелват стрели,
завистливи очи ...
  722 
Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертв ...
  1089 
Затварям очи,
усещам твоя топъл дъх...
Докосват ме последните слънчеви лъчи.
В косите ми играе лек полъх...
Вятърът, носещ есента ...
  981 
Излъгах. А сетне се хлопна врата.
И млъкнах. Аз имам още за даване.
И си тръгна. Тост вдигам за това.
Не си падам по дългото прощаване.
Каза ми: „не заспивай, когато умират звезди!” ...
  714 
От жалост?
Не, недей!
Върви си!
Не съм просякиня,
а хубава жена. ...
  1031  23 
Зима
Сълзи от скреж обляха пак земята.
Листа от сняг понесоха се по реката.
Снежинка скочи смело от луната.
Полетя, повярва и доплува до тъгата. ...
  577 
Без блясък, сцена или грим,
ни чужди маски разкривени...
Без трясъци, и пушеци, и дим,
и рокля, и костюм, и време.
Ни тежките светлинни ями, ...
  573 
Привидно е животът разноличен,
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври - заблуждения.
Зад всеки дъх струи причина ...
  778  12 
Нека бъда твоя болка,
нека бъда твоя страх.
Слушай мойте слова,
аз съм твоя малък грях.
Искаш да ме хванеш ...
  621 
Строеше дядо къща подир къща,
под покрива бездомен на България.
Прегърбен като църква се завръщаше.
Обичаше ракия, и я мразеше.
Не вярваше, че татко си е тръгнал... ...
  1266  22 
Толкова ли е трудно да бъде човек щастлив? Защо? От толкова дълго време търся своя принц, човекът, който ще разтуптява сърцето ми, който ще ме кара да се чувствам значима, обичана, като част от нещо велико. Винаги съм се разочаровала от любимите хора, предадена, унижена, наранена, плачеща... Да, съг ...
  927 
Приятелство ли? Явно аз не знам какво е...
Аз - егоистичната, аз - лицемерната, аз - всичко, което не е приятел...
И пак АЗ... и само АЗ... а другите?
Приятел ме наричат... тези, другите... тези, истинските...
А Аз, и пак АЗ, не заслужавам... ...
  949 
Северно нощно небе
и звезди, угасващи бавно...
А някога грееше ти
и по пътя напреде ме водеше...
Уморена нощта ще заспи ...
  1114 
Коледа е. За пореден път. Празнично настроение витае във въздуха, децата чакат подаръци, а възрастните търчат по магазините и харчат като за последно. В този прекрасен ден аз съм на работа и работя над себе си, защото няма върху какво друго - Коледа е семеен празник и хората си стоят по домовете, а ...
  3237 
Скъп Спомен изплува
в солените очи на Самотата.
Потърси своя смисъл във Мечтата.
Надеждата подаде му ръка.
Посочи му най-истинския бряг на Любовта. ...
  702  20 
По картини на Салвадор Дали
Огънати циферблати отмерват минути.
По пясъка, с крака на комари,
се разхождат огромни мамути.
Кръвожадни тигри ловуват в небето. ...
  482 
В сенки превръщат се душите,
уморени от дългия път...
Път към щастието...
Или самотата...
Но не ще се спрат. ...
  648 
Унижение ли е
как жената е готова да се моли,
да изрича клетвени слова,
да облича от сълзите пелерина,
да се бори с нокти тя за любовта?!... ...
  803 
Беше приказна страна -
с пеперуди снежно бели,
със цветенца без листа
и със птици без крила.
Хората безчувствено вървяха. ...
  565 
Стъпките, които правим
Никой не помни началото,
никой не знае бъдещето
и как родила се е суетата,
като сянка на махало, ...
  928  23 
Нефтени петна се разливат по кожата ми. Изстиват. Така както изстива кръвта. И лепне. Не искам да те съхранявам в паметта си. И спомени за будни мигове не знам.
Прегъваш ли се пред оглушителни изстрели? Какафонично звучащи в предверието на тайната градина?
Вълнувам се всяка нощ, когато се спускам пе ...
  947 
КОЛЕЛОТО
Когато Бог ни срещна,
не знаех, че си любовта,
само знаех, че си грешна,
въпреки че нямаш красота. ...
  736 
На Любовта подвластни са и боговете,
а розата не е съвсем обикновено цвете...
Някога една богиня
се влюбила във смъртен и решила
да слезе долу на земята при любимия. ...
  779 
Събудих се рязко в час полунощен
и болка жестока усетих в гърдите,
замаяна паднах от удара мощен...
телефон... линейка... загубих си следите.
Думи на доктор в омая дочувах, ...
  508 
  1813 
Предложения
: ??:??