20 538 резултата
Самотата без глас е, не поглежда нозете.
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...
  850  11  14 
...Тя кротко в тинята живяла –
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...
  465 
В хроничен средствен всенедостиг,
впрочем между ад и рай,
лотарията е естествен хостинг -
талончета изтъркани безкрай!
Критичен поглед през матрицата, ...
  796 
Цвете
В градина със бодли,
отрасна чудно цвете.
Сред злоба и сплетни,
запази си сърцето. ...
  716 
Мъж. Авери. Шеги. Изчервяване.
Неувереност. Сънища. Срам.
Телефон. Тишина. И затваряне.
Анонимност. Писалка. Писма.
Прах. Жена. Къса рокля. И младост. ...
  838 
Разгледай света ни широк.
В очите ти нека извират,
водите на извор дълбок,
които в съня ни намират.
Любов и на дявола дай. ...
  732 
Завинаги !
Да бъде мой другар, помолих младостта.
До мен да крачи в свършека на дните!
„До време съм любима”, ми прошепна тя.
Не мога да заключа младините! ...
  1428  26 
Аз не съм фатална жена.
Не съм смела, гореща и властна.
Аз съм като тиха река –
спокойна, дълбока, но опасна.
Вярна съм, но по общият път ...
  1506 
Светлината се вижда вътре в хората,
показали ти пътя за изграждане на нюх
за припознаване на себе си в общество
основано на пълно отричане на класовите различия
водещи до робство и слугуване ...
  701 
По образа свой те създадох…
дарих ти от своята кръв…
и всичко, което съм знаел…
кодирах го, знай, в твоя ум…
А ти се опълчи над мене… ...
  638 
Капка момиче
Крехките клони свирепо се чупеха
в кротката ярост на вятъра.
Очи запленени от вълшебната гледка,
розов цвят земята покри. ...
  893 
Последният полет
След шеметния полет в небесата
логично и закономерно аз пропаднах.
Понесен от тежестта на несполуките,
с оловните обуща на съмнението ...
  400 
Днес пак поиска да ме смачкаш,
да ме подминеш, прередиш! Човеко,
отново ти се иска да ме притиснеш,
на дъното на твоята си клетка!
Не се мъчи, по хлъзгава съм от змиорка, ...
  569  13 
Години, прекарани в болка…
далеч от човешкия взор…
във влажната, тясна килия…
обвита от мрака дълбок…
аз формули писах с години… ...
  630 
...
Приемаш ме без резерви – сякаш съм нимфа
или Афродита над житейската пяна.
Колко ти трябва да се загубиш,
като зрънце еднакво в брутална плява?
Приличам ти даже и на светица – ...
  304 
Плаващи мъртви листа
оставят града да кърви,
отдавна позната есенна картина
подарява на очите сух плач,
пейзажът стар и непроменен стои, ...
  618 
Дълго многоточие
Колко дълго
Ще чакам дяла си любов?
Колко дълго
път ще търся ...
  808 
  444 
Животът си отива и куфара си стяга.
Засмивам се унило и после му помагам.
Една душа ще взема, нека я прегледам
В радост и в мъка премина толкоз време.
Мечтите подредени, изпълнени щастливо, ...
  403 
Душата ми – вече свита и плаха,
остава тя вярна на делника тих.
И моите мисли това го разбраха
и аз го отчитам във всеки мой стих.
Записвам отдавна във личната сметка ...
  296 
Светът създаден е от хаос,
но в хаоса си има ред,
в който малките, за жалост,
сме само фигури отпред.
Матрицата е сложно нещо, ...
  386 
Аз се возя в големи машини.
Притежавам деня и нощта.
Изтощавам народа с години,
до последната капка сълза.
Наблюдавам отгоре делата. ...
  443 
За пръв път те срещнах
и силно изплаках,
а ти ме погледна със нежност.
Помаха ми бегло
и тръгна нататък ...
  458 
Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат ...
  2394  28  24 
Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?
Целуна стотици неволи. ...
  465 
В плен на нашите тела, душите се раздират.
Те искат да излязат извън този затвор да съществуват.
Дали тялото желае или душата?
Ако сме само тяло, тогава сме животни -
жестоки и първични. ...
  1464 
Катинарът затваря човека
в студената клетка,
Череп без разум,
дихание в стъкло,
черупка от пепел. ...
  919 
Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.
Друг път пък прегръщам тъмнината, ...
  787 
Не искам да съм сам,
а искам да съм там -
там дори и срам
не може да ме спре
да се опитам да ти дам ...
  490 
Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите. ...
  399 
Катери се !
Недей да се отказваш!!!
Бори се!
На себе си доказваш!
На никой не робуваш! ...
  760 
Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път, ...
  845  20 
Огънят ми твой е!
Твоят – мой!...
Ти си моята стихия,
аз пък – твоята!...
Въздух и вода, ...
  321 
Не знам защо боли...,не зная...,
но зная - вечно ще боли...
Не съм желала също края,
животът просто си върви...
Не се нарежда на сърцето – ...
  1784  11 
И чувам вече тъжната си песен,
и ангелите ми сега не спят.
Завърнала се, мойта синя есен
ме среща днес на жизнен кръстопът.
Какво във този час да я попитам ...
  406 
Юли…
През юли в мен нахлува светлина
дошла от неизвестното пространство,
крилете си разпервам в синева,
летя щастлива с тихо постоянство. ...
  1569 
ЛЯТНА ПОЧИВКА
Аз цяло лято ще стоя във село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бъркам неумело
и ще изкупвам своята вина... ...
  498 
Самотно, разбушувано море
безпомощно разбива своите стенания,
в скалата, със надежда болката да спре –
да изсуши сълзите му прелели от ридания.
На хиляди разпръснати частици ...
  499 
Ще ни покаже някой как се лети,
но няма да лети нашия полет...
Ще ни покаже някой как се мечтае,
но няма да копнее мечтанията ни...
Ще ни покаже някой как се живее, ...
  708 
Сънят ти мой е!...
В шепите ми!
Ти мое Сбъдване
и моя Красота!
Сънят ми твой е! ...
  359 
Предложения
: ??:??