41 831 резултата
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
177
1
Разочарования,
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...
162
Необятен хоризонт откриват
невинни детските очи.
С мечтите девствени се сливат
вълни от ярки слънчеви лъчи.
… ...
невинни детските очи.
С мечтите девствени се сливат
вълни от ярки слънчеви лъчи.
… ...
124
1
Искам да направя стих,
ала за какво да пиша?
Може би за бриза тих,
който край морето тича?
Или за върха красив, ...
ала за какво да пиша?
Може би за бриза тих,
който край морето тича?
Или за върха красив, ...
112
Трима души сме в лодката. Трима.
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново, ...
Аз и ти, любовта ни ранима.
Неотлъчно в живота ни следва,
тя е с нас по космична наредба.
Ако падна, ме вдига отново, ...
216
2
6
Не бях от ученичките прилежни,
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели ...
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели ...
455
8
12
Книгата е безценен дар,
разтворете я, мили деца!
Четете я със страст, жар,
в своите умове и сърца
нека знание съхранявате, ...
разтворете я, мили деца!
Четете я със страст, жар,
в своите умове и сърца
нека знание съхранявате, ...
268
Припомни го фонтанът и на мен,
миг, в който тъй се смя, че бе заплакал,
в един горещ и слънчев юлски ден,
направих във водата му спектакъл.
Да съм била на пет, или на шест, ...
миг, в който тъй се смя, че бе заплакал,
в един горещ и слънчев юлски ден,
направих във водата му спектакъл.
Да съм била на пет, или на шест, ...
318
3
11
Животът е толкова кратък уви,
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
като роза расте, и после увяхва.
Важно е всъщност как си живял,
и какво си оставил след себе си.
Аз искам в моя живот да оставя ...
179
2
9
Колко много забравени ПЪТИЩА
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти. ...
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти. ...
142
1
Щурците още си припяват вечер,
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
но вече е септември. Захладня.
Замина лятото на път далечен
и слънцето по него залиня.
А старото дърво отвън на двора ...
203
4
8
Прости ми, татко, че израснах плах,
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям, ...
че нямах мъжката ти сила да остана прав,
че падах на земята все, потънал в страх,
от ударите тежки и лютивия ти гняв!
Прости ми, че съм вече мъж голям, ...
277
6
4
Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...
248
2
Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...
300
3
11
Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам ...
281
3
2
Септември
Септември е начало и край.
Край на лятото, начало на училище.
Начало на месеците с “р”.
През септември дърветата се събличат, ...
Септември е начало и край.
Край на лятото, начало на училище.
Начало на месеците с “р”.
През септември дърветата се събличат, ...
154
1
Студено ли ти е?
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
Търсиш, искаш да се стоплиш...
Завали ли, под нечий покрив търсиш си подслона.
Тяло, безжизнено с изтока...Амин на крилата ти,
прашасали от лъчите...полети към запада! ...
152
Слънце изгрява в небесната шир,
на човешкия живот гледам бодро,
има го и доброто в нашия всемир,
топли се душа в светлото лятно утро!
Напълни ти душата своя с надежда, ...
на човешкия живот гледам бодро,
има го и доброто в нашия всемир,
топли се душа в светлото лятно утро!
Напълни ти душата своя с надежда, ...
235
Сега, когато мъката изтича
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси, ...
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси, ...
226
5
6
Дочака ме притихнал пак Балкана,
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка ...
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка ...
225
5
4
Писмо до себе си аз пиша
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...
на мечтата си ще дам крилца.
Споделяйки какво много искам
в писмото си на вас ще издам.
Когато стана толкова голяма ...
755
4
24
Откъсна се лятото
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik
262
4
Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...
193
2
Извинения,
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...
155
1
Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...
220
1
4
Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
136
Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
311
7
15
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
421
2
6
Безмълвно във вихъра съм само шепот.
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво. ...
Тялото се гърчи.
Роптае срещу несгодите житейски.
Пропадат с вятъра клоните.
Топло е и някак нетрезво. ...
172
1
2
Ще си отидем от живота си
валат,
в ръцете си не можем
да отнесем нищо
и даже този ,който е ...
валат,
в ръцете си не можем
да отнесем нищо
и даже този ,който е ...
186
Все тебе срещам в този сън, приятелю.
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...
Все с тебе се ръкуваме. По мъжки.
Ръката ти е лека, като вятъра
преминал през сърцето ми на пръсти.
Душата ти е ръбеста, а изгрева ...
309
3
1
Усмихвам се, ала искам да заплача,
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
166
1
Времето бе спряло за момент,
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
в неделна нощ на късна есен.
Чаша вино, запалена цигара;
във въздуха се носеше прощална песен!
Хладен бриз косите ѝ помилва! ...
238
1
1
Ти си като райска градина,
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...
оживена с изящни цветя!
Сърцето ти забранения плод е;
ухае на теб любовта!
Тъй бляскаво грееш с усмивка, ...
512
1
7
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XVIII. Каторгата на самотата
Какво че безпределно жалих
изстрадалия днес човек,
щом и пресветите скрижали ...
XVIII. Каторгата на самотата
Какво че безпределно жалих
изстрадалия днес човек,
щом и пресветите скрижали ...
488
7
11
Липата златокоса се разплака,
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
сълзи кристали по земята заваляха.
Южняка чакаше с надежда плаха –
сълзите перли ветровете разпиляха
над къщите. Дърветата смутени ...
232
1
4
Аз си имам моя малък свят,
в него ми е топло и уютно,
на поезия е той богат,
на словесна пъстроцветност чудна.
И отварям своята врата, ...
в него ми е топло и уютно,
на поезия е той богат,
на словесна пъстроцветност чудна.
И отварям своята врата, ...
539
4
5
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
291
5
13
Един творец с изчерпани батерии
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
дълбае все в познатите неща.
Филм един върти в различни серии
и е дотам! Затворена врата
е тази, от която вдъхновение ...
221
3
11
Секунди – песъчинки
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
в пустинята на времето,
отронват със въздишки
минутите по хребета
на всеки ден препускащ. ...
244
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
