42 003 резултата
прасе в мигача -
усеща нова болка
старата кола
  372 
Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш? ...
  510  10 
Чичо Коста вика от небето
с леко изкривени зъби -
дайте, моля, на момчето
седалка да не му ръби.
Качи се на седалката детето ...
  772  12 
Това е част от днешния текст на новия ми
роман, който продължавам да пиша на Богоявление.
Искам с него да ви честитя празника, с пожелание за
здраве и житейско благополучие, приятели!💖
Тази вечер е толкова дълга, а аз изтощена. ...
  612  15 
В Деня на Богявление търсим
Кръста на Спасението
в дълбоките води на реката.
Там,край нея кънти от бреговете
битката на старата и новата вяра. ...
  244  13 
Миша и Антон са вече космонавти
с астрономията твърде запознати.
Полетяха в космоса с ракета,
виждат в миг първата комета.
Пред тях открива се хоризонт ...
  798  22 
Вярвайте във вас самите -
това е формулата за успеха!
Не бъдете роби на парите
и мислете - и ще имате утеха!
Ако слабост в момента усещате - ...
  291 
Аз мога да си се обичам
от тебе по-добре.
От себе си не се отричам
няма кой да ме спре.
Мога да си подарявам ...
  131 
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
  238 
По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...
  652  16 
Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...
  212 
Здравейте, дядо, бабо
зная, обещах ви да не плача,
но кажете ми
как да се усмихвам аз
щом вече не сте до нас?… ...
  348 
Нашата мъничка есен
Завинаги ли съм загубила
пътя, по който щях да те срещна.
Пътя, по който щях да те влюбя
в нашата мъничка есен. ...
  303 
Не тъгувай, Любов
Не тъгувай, Любов!
Ти още не знаеш,
колко цвят, колко плод
за теб са обрани... ...
  278 
Отново се издигам в облаците…
Както ти ме караш да политам…
Нощем там във възглавницата…
С очи говорим си. Без питане….
Малко по-близо ще съм до теб. ...
  317 
Не дочаках зимния прилив. Вълните
не догоних, както правихме двамата.
Забравих за морето. Само сълзите
сега чувам как идват. Като керваните.
Избягах дори от себе си. Нервно бие ...
  240 
Път. Пътища сънувам,
неземни красиви, лилави,
някак докоснати с магическата пръчка.
Либе съм, докосната от светлина,
омагьосана от небесвода. ...
  257 
Свърши волята - хляб за ината.
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...
  334 
Сънувах, че се лутам в мрака –
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта, ...
  574  14 
Антиутопия
Невинна, млада, но сърдита –
пристигна Новата година
и от вратата ни запита:
– Защо миришете на вино? ...
  192 
С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх ...
  272 
Чаках с нетърпение да ти пиша,
Чакаше с нетърпение да спреш.
Чаках с трепет и вълнение да те чуя,
Очакваше да затвориш слушалката.
Аз чаках да те зърна макар и секунди, ...
  317 
Копнея да ти пиша, когато си на линия.
Нещо все ме спира... страха ми може би!
Сърцето тупка бързо...препуска към теб.
Пръстите губят контрол...треперят от вълнение.
Липсваш ми... изтривам, пиша го отново... трия! ...
  192 
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...
  364  11  18 
Януари е вечното ново начало,
топлина в опаковка от студ.
Свети в него надеждата в бяло,
вярата ни във светлия път.
Февруари, когото пристигне ...
  235  11 
Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...
  393  12 
Нима овластените хора са ужасно явление?
Все още търся Истината, която е явно търпение.
Войните са част от върха им твърде възможен...
И нечакана идва съдбата с дъх нечакано грозен!
Пък ние, обикновените: системно без договор хора, ...
  579  17 
I present the poem with which I am again on first page in allpoetry.com
https://allpoetry.com/poem/12377798-Then-by-Tanya-G.-Guleria
When the morning sprouts from the night
Like a snowdrop from the brown land
And from the window rays of light ...
  285 
Жив съм
Аз съм тих покровител.
Пътека към рая съм.
Безстрашният рицар
в тегоба разпалена. ...
  172 
Колко сме горди…
и как живеем в заблуди.
Колко сме горди,
от гордост приятелства губим.
Колко сме горди, ...
  703 
По тъмно...
Под небе от синьо назаем,
с безусловна надежда оставам.
И нищо, че е есен пълзяща
по света и в душата ни свята ...
  174 
Бъдещето ни може да стане чудесно,
просто трябват усилия, грижи, вяра!
Но това, уви, просто никак не е лесно
в този наш свят тъмен, зъл, покварен!
Влекат ни егото и парата, ...
  348 
Бляскава елха лъч от светлина,
чака тя нощта благословена.
Клоните с постеля от звезди,
осветяват тихо яслата студена.
Малкият Витлеем е вече тук, ...
  190 
От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...
  267 
Сутринта първо чувам звъна на аларма при Стани
После подът изскърца и скочи той в ранни зори.
След минута и аз се протягам и вече съм станала.
Не разсънена още, усещам как в мене гори
като огън бенгалски и страх, и тревога човешка, ...
  451  17 
Дъждовно
В очите ми дъждовно...
Две недели тягост.
На раздяла тъй виновно,
след раздяла слабост. ...
  529 
Коледни целувки – 8
Снежинките,
танцуваща дантела,
света прегръщат,
стихнал и щастлив; ...
  401 
*****
Тя няма да дойде на гости,
ще изхвърли и златна покана...
Като тих полумесец пред теб е,
но очите не виждат... ...
  210 
Ден и нощ, заспивам и се будя,
а в съня ми - падаща звезда
оставя диря в мене светла.
А дали е ангел? Все се чудя.
Идва бързо, бързо си отива, ...
  231 
Един сезон в лиричен епизод,
който в живота си ще носим
до последния си земен ход
със земните си тихи въпроси...
Небето бе загадъчен лазур ...
  300  11 
Предложения
: ??:??