5 031 резултата
Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива. ...
  410 
Хлапашки вятърът флиртува
в напъпилите ябълкови клони,
опил се от зеленина танцува
в сянката на стройните тополи.
Сякаш плуват в небесния вир ...
  766 
Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите ...
  1192  16 
Как угасва прекрасният залез,
като край на приказка вълшебна,
с дъга от слънчеви отблясъци -
пурпурно-златни, виолетови ...
След чудния залез идва нощта - ...
  724 
И сякаш за последно се сбогувам с Март...
и моята магия си отива с него.
И сякаш целия облян от пролет свят,
остава в тъмната страна на своето его.
И мисля си, че ей сега ще завали, ...
  482 
Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад ...
  572 
Притича утро с нощница кенарена,
присвяткват златотканите ширити,
котак на припек странно благодарен е,
врабците вън бъбриви са и сити.
Заплете си в косите златни сините, ...
  426 
Тази вечер Луната изгря,
светла и нежна над нас заблестя.
Вятър немирен клони люлей,
някой вълнуваща песничка пей.
И му приглася струна една ...
  440 
Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете ...
  431 
Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...
  514  11 
Разпукаха напъпилите праскови
на пук на мартенския сняг.
Напука се тъгата ми по зимата
и пукна бодро пролетна зора.
Изтля ми болката в камината, ...
  586 
Изплака се зимата. Последна сълза
се стече по стръкче тревица.
Ще я изпрати с букет пролетта
от люляк, минзухар и иглика.
Ще се завърнат птиците от юг ...
  365 
Изхвърлих износени стари обувки
тежко прогизнали от изживяното,
неудобни и тесни. Не стават!
Стягат ми мислите, тежат ми на тялото.
Промяната намерила път ...
  339 
И с нежни пръсти пак тревите сплита,
и с "котенца" върбите кити пак,
и славей се захласва от възхита.
Сълзите бърше и тъга нескрита,
очаква тръпно миротворен знак ...
  412 
Позна ли простора по полет на птица,
понесла примамваща песен в полето!
Позна ли парада на празник приличащ -
последните преспи пустинни помете.
Потоци пълзят по премръзнали проломи ...
  661  10  39 
Дълъг път изминах през гората
През дървета растения и храсти
Прекосих с лодка реката
За да стигна до скалата
Там е водопада високо горе ...
  588 
Рано сутрин слънце изгрява
На двора шарена птичка припява
Утринния ветрец тихо зашумява
Красиво цвете в двора процъфтява
Вече по пладне слънцето грее силно ...
  407 
Сред море от панелни блокове
стърчат черни въдици-кранове,
набучили на кука мечти,
на лов за човешки души.
Под тях сюблимно тече ...
  716 
Буря се вихри, трещя, вилня,
цяла нощ силен дъжд валеше.
Пчеличка жужи поема на сутринта,
старата липа отпред, свежа беше.
Сумрачни слънчеви лъчи галят прозорци ...
  414 
В джунглата има високи дървета,
има и такива като джуджета
Маймунките скачат от клон на клон
Има всякакви животни, даже и слон.
Треви, храсти, палми ...
  394 
Шест часа сутринта.
Ранно лято.
Срамежливо слънце гони нощта.
Лек дъждец и аромат на мокър камък.
Жадната земя пие вода. ...
  497 
Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Светът ще те замери с топка кал, ...
  620 
По пътищата, мокри от дъжда,
заметнати с небесно одеяло,
на пръсти, тихо спусна се нощта,
букет звезди в ръката си събрала.
Разпръсна ги над спящата земя ...
  1095 
Акация се разлисти,
лястовичка прелетя
Кокиче цъфна,
дойде пролетта
Жарко слънце грее ...
  475 
Планината пред моите очи ме учуди, Рила планина богата на много езера е най-прочута, аз замръзнах от тази красота, това ли не е чудо? Замръзналите върхове стигащи до облаците бели а край тях ангелите пели, сякаш пиян аз се поклатих от големите размери.
  510 
Разказвам нова слънчева история,
присъни ми се рано призори.
Но Марта е завзела територия,
за месеци напред се въдвори.
По женски се развихря господарката, ...
  354 
Утрото свъсено. Вятърът дрипави
пали вчерашните вести.
Люшкат елите прегракнали хрипове,
плачат капчуците често.
Стъпки забързани. Викове в нищото, ...
  473 
Зад прозореца ми, хора и пътища
до които достигам "случайно",
познати от минало и от бъдеще
за уроците и в ретроградното!
Разплитам кълбото на времето ...
  326 
Поизбледняла е от студ тревата,
над тъмните ù пазви дреме скреж.
Поизсребрява бавничко луната,
звездите тихо чезнат от копнеж.
Копнеж по недоизживяно лято, ...
  353 
Дали от ледената зима
студът сковава ме и мен?
С одеяло нощите завивам
и рано срещам всеки ден.
Дали тежи ми самотата ...
  417 
Ставащото сутрин слънце
огрява моите гърди
и времето е ясно,
облаците бавно
минават през моите очи, ...
  487 
Олимпиада спретнаха в зарана,
не в Пекин, а във гората,
два сокола и креслива врана,
стрелнаха се към лозята.
На щанца ски обула, по въздушна струя, ...
  797 
Вълнà когато срещне топъл бряг
и го помилва с бялата си пяна,
Луната онемяла пак и пак
се люшка в отражения – пияна.
А там край хоризонта луд делфин ...
  355 
М
Мрачни сенки дирят жертва, която да
превземат и заледят.
Мрачни сенки скитат нощем по тихия
опустял, мокър път.
Мъгла и вятър поглъщат целия свят, ...
  598 
Когато птиците политат
в небето, обагрено в цветове,
двама влюбени гледат се
и сърцата им пеят в ритъма
на бриза, който идва от на ...
  967 
Утихна зимата – дали си тръгва?
Зад ъгъла наднича пролетта.
Под стъпките ледът със звън се пука
превръща се във вадичка вода.
Небето ту е мрачно, те светлее, ...
  459 
В призрачната тишина блести луна.
Сняг, в цвят лила в дворове и пътеки,
следи замита вятър, като с метла
улиците тихи със снежинки дребни.
А мразовитата мъгла, покри света. ...
  523 
Днес опитах, ей, Богу, невръстният ден бе свидетел,
да направя леха под конец за неникнало цвете
но земята е кална и мокра и рано е – зима.
Сякаш чужда настръхва пръсттта – нелюбима.
И с насмешка врабчето забързано люшва стобора, ...
  306 
Подскача слънчевият лъч игриво
по сводестите покриви в града.
Листата, жълто златни като пиво,
на клоните одеждите предат.
Намига тайно там мансарда стара ...
  563 
Дъждът се
сипе проливно,
после спокойно,
трагично.
Спомени ...
  495 
Предложения
: ??:??